Welcome to the human race.

[ScarlettS]

Естествено тук не влагам общоприетия смисъл на съзнание като някакъв аналитичен ум. Не знам как да го опиша, трябва да го изпиташ напълно за да го разбереш. То е отвъд всяка мисъл, всяка реакция и отвъд всеки "АЗ".

Ами добре.. с това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" става малко трудно.

Това съзнание е нематериално, неопределено и е разграничено от физиологичните механизми на мозъка. Започвам да си мисля, че ми пробутваш душата.

[Doom_Stalker]

Ами добре.. с това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" става малко трудно.

Това съзнание е нематериално, неопределено и е разграничено от физиологичните механизми на мозъка. Започвам да си мисля, че ми пробутваш душата.

Не бих го нарекъл душа, защото с тази дума се е злоупотребявало толкова много... И повечето християни дето претендират, че има(т) душа и тя ще отиде в рая или ада... те в повечето случаи са толкова повърхностни, че в никакъв случай не можем да си говорим за душа, а за избор и свобода още по-малко. Аз по-скоро си го обяснявам като присъствие и наблюдение, тук и сега, без ограничения и етикети. Но каквото и да е това "съзнание", няма нищо общо с обичайните модели на мисълта.

А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробности Та това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".

Хъх, прощавай абстрактния ми език...

Но както и да е, душа, дух, съзнание... това са само думи. Те не бива да се приемат еднозначно, защото така или иначе всеки влага различен смисъл в тях... А думата никога не може точно да опише това.... което описва. Както "картата не е територията", или "копието не е оригинала".Затова не бива да се залавяме за думите и да им даваме абсолютен характер, още повече пък да претендираме за някаква истина в тях. Те са просто условни. Също както е всяко знание, призвано да опише някакво явление. И в затова не бива да се взима на сериозно нито една мисъл, реакция, заключение, обобщение или каквото и да е като нещо истинско... още повече пък когато има субект и "личност" в уравнението, която да се залавя с думите и да се "намира" в тях. Защото субектът изкривява реалността в своите граници... и в това е смисъла на премахването на егото(субекта), така вече няма граници. Но всичко това е условно.

[ScarlettS]

А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробности Та това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".

Тук вече започва да ми звучи като медитация.

Между другото, ако причинно-следствената връзка е валидна и никъде в уравнението няма случайност, то още в първия момент от сътворението всичко е било определено и "написано". Тоест в този случай съдбата съществува, което като заключение не ми харесва особено. Но всички доказателства против това (Ефектът на пеперудата, Теорията на хаоса) изключват единствено предвидимостта на Вселената поради ограниченото ни знание, не и основния принцип. Обаче ако експеримените на квантовата физика са точни, в този случай тя опровергава причинно-следствената връзка или поне общовалидността и. И все пак Айнщайн твърди, че теорията, на която се основава тя, е непълна и има някаква скрита променлива. В крайна сметка не мога да приема нито едното със сигурност.
Има ли някой с установени възгледи по въпроса?

[Ambiguous]

Тук вече започва да ми звучи като медитация.

Между другото, ако причинно-следствената връзка е валидна и никъде в уравнението няма случайност, то още в първия момент от сътворението всичко е било определено и "написано". Тоест в този случай съдбата съществува, което като заключение не ми харесва особено. Но всички доказателства против това (Ефектът на пеперудата, Теорията на хаоса) изключват единствено предвидимостта на Вселената поради ограниченото ни знание, не и основния принцип. Обаче ако експеримените на квантовата физика са точни, в този случай тя опровергава причинно-следствената връзка или поне общовалидността и. И все пак Айнщайн твърди, че теорията, на която се основава тя, е непълна и има някаква скрита променлива. В крайна сметка не мога да приема нито едното със сигурност.
Има ли някой с установени възгледи по въпроса?

Не мисля, че има човек на тази планета който може с абсолютна сигурност да твърди едното или другото, след като тази тема е плод на много дебати, но в днешната научна среда е по-утвърдена теорията, че живеем в свят на вероятностите.

Позицията ми по този въпрос е противоположна на общоприетата, макар и да звучи странно предопределеността или с други думи съдбата звучи като доста логично събитие, до сега емпиричния подход само потвърждава моето становище. Знанията са ни ограничени, но събитията са предопределени, ако трябва да дам пример - като хвърлим една монета, можем да изчислим коя страна ще се падне базирано на посоката в която сме приложили сила, оборотите за единица време които монетата извършва, формата и, съпротивлението с медиума или с други думи като вземем в предвид всички физични сили които имат ефект върху тази монета. Същия принцип може да го приложим за по сложни системи които на пръв поглед изглеждат произволни. Нека кажем генератор на произволни числа на компютър, отново ако вземем в предвид оборотите на хард диска, честотата на процесора и прочие може да изчислим с точност кой числа ще генерира. Така на този принцип може да увеличаваме мащаба ad infinitum, примерно ако проследим всички био-химични реакции в мозъка на един човек ще предвидим какво "произволно" число той ще каже, което всъщност означава, че съзнателният живот не е някакво чудо и също така, че the observer effect е погрешна теория. Но това са моите разсъждения, би ми било интересно да чуя какво смята някой на друго мнение.

П.С. Така ли ми се струва или религиозните фанатици се изпокараха помежду си?

[Doom_Stalker]

Не мисля, че има човек на тази планета който може с абсолютна сигурност да твърди едното или другото, след като тази тема е плод на много дебати, но в днешната научна среда е по-утвърдена теорията, че живеем в свят на вероятностите.

Позицията ми по този въпрос е противоположна на общоприетата, макар и да звучи странно предопределеността или с други думи съдбата звучи като доста логично събитие, до сега емпиричния подход само потвърждава моето становище. Знанията са ни ограничени, но събитията са предопределени, ако трябва да дам пример - като хвърлим една монета, можем да изчислим коя страна ще се падне базирано на посоката в която сме приложили сила, оборотите за единица време които монетата извършва, формата и, съпротивлението с медиума или с други думи като вземем в предвид всички физични сили които имат ефект върху тази монета. Същия принцип може да го приложим за по сложни системи които на пръв поглед изглеждат произволни. Нека кажем генератор на произволни числа на компютър, отново ако вземем в предвид оборотите на хард диска, честотата на процесора и прочие може да изчислим с точност кой числа ще генерира. Така на този принцип може да увеличаваме мащаба ad infinitum, примерно ако проследим всички био-химични реакции в мозъка на един човек ще предвидим какво "произволно" число той ще каже, което всъщност означава, че съзнателният живот не е някакво чудо и също така, че the observer effect е погрешна теория. Но това са моите разсъждения, би ми било интересно да чуя какво смята някой на друго мнение.

Може би имаш различно разбиране за съзнание от мен, но не бих се съгласил с това което казваш. Да, наистина детерминизма е валиден в голямата картинка, а когато извадим събитие от контекста то изглежда хаотично и безразборно, но ако се вгледаме дълбоко ще видим, че то е обвързано с много други минали и бъдещи събития. Затова и всяка мисъл е също плод на минало, на някаква вече формирана закономерност в ума. Съзнанието обаче не е ум и само по себе си не е модел,не е подход и "път", който да дава някакво рационално обяснение. Съзнанието е наблюдение, то е инструмент. Също както микроскопа само наблюдава обектите, а не им придава характеристики и не ги включва автоматично в някакви категории. Но тайната към човешкия вътрешен свят, за това как и какво човека мисли, усеща, преживява и т.н. се държи от самия човек. Защото този вътрешен свят е достъпен само за своя създател. И именно тук се намесва съзнанието като един микроскоп, който да прави видими малките детайли за човека. Защото вътрешният свят на човека не се поддава на традиционно научно наблюдение, нито пък може с някаква машина да се разбере нещо повече за човека, освен повърхностното. Логично е да заключим че наистина човешкият ум и мисъл може да бъде изчислен и предвиден, тъй като работи с концептуализирани схеми и вече определени пътища на мислене, които могат да се видят в действията на човека. Но съзнанието не е ум, а обратното. Там схемите на мислене изчезват, защото съзнаването на нещо по никакъв начин не е обвързано с време и цел - с някакъв път, който трябва да се измине от точка А до точка Б, на който съзнанието да състави маршрут и ние да го изчислим... не става така. Това е работа на ума и затова той може да бъде предвиден. Но в съзнанието няма маршрут, няма цел, няма схема на изпълнение, която да бъде предвидена. Затова съзнанието е просто инструмент на човека да вниква в себе си, да гледа в себе си. Нищо повече. Естествено това безпристрастно наблюдение след това преминава в ума, където се концептуализира, обособява и "сглобява" като идея и мисъл - с цел, изпълнение и очаквани резултати. И това може да бъде предвидено, но какво ще "види" съзнанието вече е съвсем друг въпрос, който изисква съвсем различен подход.