
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Welcome to the human race.
Не бих го нарекъл душа, защото с тази дума се е злоупотребявало толкова много... И повечето християни дето претендират, че има(т) душа и тя ще отиде в рая или ада... те в повечето случаи са толкова повърхностни, че в никакъв случай не можем да си говорим за душа, а за избор и свобода още по-малко. Аз по-скоро си го обяснявам като присъствие и наблюдение, тук и сега, без ограничения и етикети. Но каквото и да е това "съзнание", няма нищо общо с обичайните модели на мисълта.
А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробностиТа това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".
Хъх, прощавай абстрактния ми език...
Но както и да е, душа, дух, съзнание... това са само думи. Те не бива да се приемат еднозначно, защото така или иначе всеки влага различен смисъл в тях... А думата никога не може точно да опише това.... което описва. Както "картата не е територията", или "копието не е оригинала".Затова не бива да се залавяме за думите и да им даваме абсолютен характер, още повече пък да претендираме за някаква истина в тях. Те са просто условни. Също както е всяко знание, призвано да опише някакво явление. И в затова не бива да се взима на сериозно нито една мисъл, реакция, заключение, обобщение или каквото и да е като нещо истинско... още повече пък когато има субект и "личност" в уравнението, която да се залавя с думите и да се "намира" в тях. Защото субектът изкривява реалността в своите граници... и в това е смисъла на премахването на егото(субекта), така вече няма граници. Но всичко това е условно.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 12-26-2012 на 19:56