Искам деца от него

[xXxSmilexXx]

Аз съм на 17,той е на 26. Заедно сме от 4 месеца,родителите ми го харесват,а аз скоро ще се запозная с неговите.Пролетта даже мислим да заживеем заедно.. Много пъти сме говорили и той ми е казвал,че иска сериозна връзка,семейство,деца и разбира,че ще трябва да изчака минимум 2 години за да мога да му ги дам.Аз съм лудо влюбена в него,имала съм и други гаджета,но с него е различно. Та,преди около 2 седмици имахме съмнения,че може да съм бременна,направих си тест и се оказа,че не съм,но от тогава осъзнавам,че все по-често мисля за това и наистина искам дете от него. Разумът ми казва,че трябва да изчакам,но това чувство е просто неудържимо.Смея да твърдя,че се чувстам готова за брак,семейство и деца защото го обичам безумно много и не ми се чака. Не съм споделила с родителите си,че мисля за деца. Но знаят,че ще живеем заедно.
Посъветвайте ме какво да правя-да слушам разума или сърцето?

Моля да си спестите коментарите относно възрастта ни. Знам,че е малко голям за мен,но съм на принципа,че за любовта няма граници.

[petkoo]

Не бързай децата, се правят най-лесно първо поне завърши училище

[TheBeliever]

Хах, изчакай да се поразсее малко розовия облак преди да тръгнеш да сменяш памперси.

[xXxSmilexXx]

#2,Завършила съм училище.

[Violenza]

И аз докато живеех с мама си мислех, че е много лесно да въртиш къща сама. Ти си едва на 17, дете още. Имайте си връзка, бъдете си заедно, но е абсурдно на тези години и то за 4 месеца да се замисляш за такива неща. Ясно ми е, че на тази възраст все си мислите, че сте хванали Господ за шлифера и сте поотраснали, ама след някоя годинка ще видиш колко си малка в момента.
Една позната я направи тази грешка, роди на 18, омъжи се, само разказваше колко е щастлива... Ела сега да я видиш. Разведена на 21-2 с дете на 3год. и сама.
Първо си уреди сама живота, бъди самостоятелна и чак след това се замисляй за бракове и деца.

[SuNsEt]

1.Да не би да живееш в малък град?Там обикновено момичетата след завършване направо се женят и раждат деца.
Предполагам,че той ти е първия и съответно първата любов.
2.Изключително интересно ми е родителите ти как приемат това,че имаш връзка с 26 годишен мъж?
3.Ти чувстваш ли се вече жена или по-скоро предпочиташ да те наричат момиче?
4.Готова ли си да отдадеш целия си живот и съответно младините си на този човек?

след като ми отговориш на тези въпроси ще ти дам мнението си.

[Kaena Smith]

Гласувам за разума!
Искаш да имаш дете,но май не осъзнаваш,че самата ти си такова.На 17 си,животът е пред теб,за къде бързаш?!Познавате се от едва 4 месеца,а едно дете е обвързване за цял живот.Да не говорим,че дори не познаваш родителите му,нито пък си споменала неговото мнение по въпроса.Според мен изчакай,рано ти е да създаваш семейство.Представяш си семейният живот розов и всичко прекрасно,но мислиш като влюбена!Завърши училище и реши какво ще правиш после,ако сега вземеш решение за брак,след години вероятно ще съжаляваш.Съжалявам,че се изказвам толкова песимистично,но едно дете е огромна отговорност,а ти мислиш повече като влюбена тийнейджърка,отколкото като бъдещ родител.

[balu4ka]

Ти замисляла ли си се колко несериозно и детински се отнасяш към всичко свързано с едно семейство и брак?!Всеки по различно време усеща ,че е готов за такава връзка и стъпка.Но се замисли,че всичко това е свързано с финанси ,много нерви и отговорности.Та ти още си дете,той е подсъдим ,а вашите не мисля,че ще се зарадват ,ако разберат какви щури идеии ти се въртят в главата.При положение ,че теб те чака завършване скоро + университет,кариера и т.н.Но като гледам ,ти тези неща хич не ги мислиш.Седни и се замисли,колко глупаво изглежда всичко това отсрани.Един 26 годишен добре те е омаял,но какво ли се чудя.Ти сама си решаваш,помисли какви ще са последиците,дали няма вероятност и той и ти да се разделите,тогава цветенцата и балончетата да изчезнат,то тогава ще ти дойде акъла в главата.Стягай се,успех!

[Violenza]

Та ти още си дете,той е подсъдим ,а вашите не мисля,че ще се зарадват ,ако разберат какви щури идеии ти се въртят в главата.При положение ,че теб те чака завършване скоро + университет,кариера и т.н.

И за кое по-точно е подсъдим?

Не знам кой така жестоко ви лъже, че университетът и "кариерата" са за всички...

[GD]

Оправи си бъдещето, стъпи си на краката и после правете деца. Още е ти е рано. Но както казват и другите може да живеете заедно без брак и т.н за момента.

[xXxSmilexXx]

1.Да не би да живееш в малък град?Там обикновено момичетата след завършване направо се женят и раждат деца.
Предполагам,че той ти е първия и съответно първата любов.
2.Изключително интересно ми е родителите ти как приемат това,че имаш връзка с 26 годишен мъж?
3.Ти чувстваш ли се вече жена или по-скоро предпочиташ да те наричат момиче?
4.Готова ли си да отдадеш целия си живот и съответно младините си на този човек?

след като ми отговориш на тези въпроси ще ти дам мнението си.

1.Живея в чужбина в град с над 8млн. души. И не,не ми е първата любов.
2.Родителите ми го харесват,защото е отговорен,държи се добре с мен,знае какво иска,угажда ми.
3.По-скоро предпочитам да ме наричат момиче.За мен "жена" е след 22/23
4.Щом се замислям за дете от него разбирасе,че съм готова.

[sweetycherry33]

Аз ще те посъветвам да учиш още и както ти казаха по - горе изчакай малко да се поразсее розовият облак. Все още си много малка за деца, само на 17 си.

[ludata90]

Ти замисляла ли си се колко несериозно и детински се отнасяш към всичко свързано с едно семейство и брак?!Всеки по различно време усеща ,че е готов за такава връзка и стъпка.Но се замисли,че всичко това е свързано с финанси ,много нерви и отговорности.Та ти още си дете,той е подсъдим ,а вашите не мисля,че ще се зарадват ,ако разберат какви щури идеии ти се въртят в главата.При положение ,че теб те чака завършване скоро + университет,кариера и т.н.Но като гледам ,ти тези неща хич не ги мислиш.Седни и се замисли,колко глупаво изглежда всичко това отсрани.Един 26 годишен добре те е омаял,но какво ли се чудя.Ти сама си решаваш,помисли какви ще са последиците,дали няма вероятност и той и ти да се разделите,тогава цветенцата и балончетата да изчезнат,то тогава ще ти дойде акъла в главата.Стягай се,успех!

За какво е подсъдим???....По темата..рано е..прекалено, но ще го осъзнаеш по-късно. Нормално е на тази възраст да се влюбиш и да се заблудиш, че искаш тези неща. Когато човек е влюбен той вижда бъдещето си с човека до себе си, представя си как ще има семейство и деца..нормално е. Но на тази възраст и при толкова кратка връзка още е прекалено рано...едно дете е страшно голяма отговарност, може да ти изглежда лесно, но изобщо не е.

[SuNsEt]

Брей,ако казваш истината звучи доста интересно. И си завършила на 17, така ли ? В случай,че темата е фейк , поздравление за креативността .
Ако обаче темата е истинска:
След като живееш в чужбина това е доста добра възможност да се развиеш,да създадеш кариера и да направиш след това едно хубаво семейство със стабилни финанси.Личното ми мнение е ,че в днешно време да създадеш семейство преди да си се реализирал е грешка.Никога не се знае,какво може да се случи след години.Може да се разведеш,може да стане нещо лошо недай си боже и да останеш сама на млади години с деца.За това недей да разчиташ на това той да ти угажда и да ти ходи по гъза.Погрижи се за себе си и бъди самостоятелен човек,който може да се издържа сам.Не си пропилявай младините преди да си видяла света около себе си.Нормално е той да иска деца,жена и семейство,защото му е време.И след като сама казваш,че да си жена става от 22 години натам защо бързаш да се обвързваш от сега?Окей,мисли си за съвместен живот,но за къде си се разбързала ? Сега си на 17,докато станеш на 22 това са 5 години,знаеш ли колко неща могат да се случат за това време? И честно да ти кажа, съмнявам се родителите ти да са напълно окей с факта,че си с 26 годишен мъж,да не искаш да се изучиш и да си оправиш живота както следва .Съмнявам се да са супер окей с идеята дъщеря им да се омъжи на 17-18 години...Освен ако не сте ромско семейство,хах.
Естествено,във форума има няколко юзърки,които са се омъжили на 19-20 години и биха ти казали,че това е най-хубавото нещо и е нормално да се омъжиш на тази възраст.Ще ти кажат,че до сега нито веднъж не са съжалили за това,което са направили и тн.
Твоя си е работата в кой съвет и в кое мнение ще се вслушаш най-много.Животът си е твой,ако искаш се омъжвай,раждай деца и се вричай в любов.Просто ми е интересно след 10 -20 години дали ще си на същото мнение ,в което си в момента.
Разбирам да си на 25-26 години и да чувстваш,че вече ти е време,но да твърдиш,че това не ти е първата любов и едва ли не да се опитваш да създадеш впечатление,че си супер зряла не върви.
Все пак не си отговорила на въпроса как очакваш да се справяш с бебешките пелени,това да си бременна,по цял ден да си сама докато мъжът ти е на работа и да не можеш да си поемеш въздух.Окей,майка ти може да дойде да ти помага,но какво от това?Бебето ще си е твое и твоя е най-вече отговорността да го отгледаш както трябва,за да не стане то някой ден дете на разведени родители.И ако ми кажеш,че не ти се излиза по заведения,не ти е интересно да се запознаваш с нови хора и да ходиш насам натам,когато имаш време и пари, е тогава ще се изсмея. Имай предвид,че сега не е като едно време,да се омъжиш на 19 и да станеш домакиня,което да е най-нормалното нещо на света.Има жени,които все пак го правят и не се оплакват,но света се променя.Майката на най-добрата ми приятелка се омъжи на 19 години,роди две деца.Сега двамата са студенти,а родителите им едва дочакаха да заминат да учат,за да се разведат и едва ли не да не ги травмират толкова от раздялата.На жената и се живее и е преоткрила младостта си на стари години...дали е нормално?
Но както и да е.Ти си мислиш,че на теб няма да ти се случи,защото го обичаш безумно много и не си като тези жени,които са направили грешка.За теб това е нещо прекрасно и искаш да ти се случи възможно най-бързо.
Е,някой ден ще разбереш...

[shmatarok]

Недей бърза да си слагаш въжето на шията. Изчакай първо да поживеете заедно, да си опознаете недостатъците, да се поскарате по-жестоко и тогава си мисли за деца и семейство. Ходите от 4 месеца, рано е да си правиш подобни планове. Наслади се на връзката и младостта си, за да не съжаляваш след време.

[bloodyF]

мислех си да пускам подобна тема, даже годините на мен и моя приятел, както и месеците ,от които сме заедно, са същите хаха
и аз напоследък почнах да мисля за сватби и бебета, нещо хормона ме е ударил, ама реших ,че не е правилно
майка ми ме е родила на 19, омъжила се е на 18 и съжалява много , че си е пропиляла младостта с дондуркане на бебе, вместо забавление
след година-две , ако сте още заедно, може да поразсъждаваш по-сериозно върху това, засега нека си остане само в главата ти, не го натоварвай с такива сериозни мисли..

[DragonLady]

И аз си го мисля доста често, и годеника ми го желае ( аз съм на 20, той на 27 и сме заедно от година и един месец ) и често ми е казвал, заеш ли сега какво ми лиспва, и като го попитам какво ми е казвал, едно бебе. Но колкото и силно да го желаем по разумно е първо да си завърша висшето образование ( при теб поне гимназията ), да имаме собствено жилище и стабилни доходи, и чак тогава ако имаме финансовата възможност ( не забравяй, че едно бебе е свързано с много разходи - памперси, количка, люлка, храна, дрешки и какво ли още не ) да тръгнем да работим за бебе.
Така че изчакай малко, кротни се! Както каза някой преди мене, още ще в розовият период, а тогава трезвата мисъл е на заден план. Като завършиш и още сте заедно, тогава му мисли за деца и тн.

пс: сега прочетох, че вече си завършила, ако наистина е така, гледаш първо а си финансово независима от родителите си, и да сте поне от година, две заедно, че да му мислиш за деца. Не си пропилявай младостта!

[xoxi]

4.Щом се замислям за дете от него разбирасе,че съм готова.

Въобще не си готова.
Искаш дете от него, защото се чувстваш много влюбена, не защото наистина искаш дете. Остави ги тези 4 месеца, след 4 години помислете пак за дете. Това е огромна отговорност. Малко човече, което ще се нуждае от ВСИЧКО, не само от любовта между двама ви. Когато можеш да отделиш цялото си време и нерви за отглеждането на едно дете и си готова да му осигуриш всичко, от което се нуждае, тогава ще си готова да раждаш. Сега не си.
Не избързвай с тези неща, защото за в бъдеще ако любовта между вас изгасне, детето ще страда най-много.
И не ми казвай, че това е човека, с който ще прекараш остатъка от живота си. Никой от нас не може да е сигурен в такива неща.

[xXxSmilexXx]

И не ми казвай, че това е човека, с който ще прекараш остатъка от живота си. Никой от нас не може да е сигурен в такива неща.

Хората постоянно се разделят. Може да се случи в първите 2/3 години или след 20 годишен брак. Винаги има риск да се случи нещо,което да накара двама души да се разделят.

[Ivaaaaa]

Аз съм на 17 и не мога да си го представя това да тръгна да си провалям живота с брак, деца и тнт. Може да звучи гадно, ама за мен самата истина е това - ще си проваля живота. Това може да почака, но не искам след години да се замислям и да съжалявам за пропуснатите ми шансове да се реализирам да стана нещо повече от домакиня и майка. Не знам може би има начин да комбинираш двете, но мисля че е адски трудно, а може би невъзможно, освен ако някой не ти помага, но едно дете има нужда най-вече от майка си, така че замисли се да не си казваш един ден "А какво ли щеше да е ако...".

[БожиятАгнец]

финансово независима от родителите си

Ще добавя, че това в никакъв случай не означава да си финансово зависима от приятелят си.

Това са инстинкти.Намираш си мъж с добри гени и нещо в теб веднага ти подсказва, че трябва да имаш дете от него. Ако се смяташ за животно си следвай инстинктите и хормоните. Представям си що за майка ще си, ако го направиш.

Вероятно животът ти не е особено интересен. 17 годишните не мислят за деца, когато водят пълноценен живот подходящ за възрастта им.
И не ми се оправдавай с любов.
Намери си хоби, вместо да правиш глупости.

И не споделяй тези си мисли с приятелят си или родителите си - в най-добрият случай ще ги изплашиш.

[choparkopar]

Според мен няма лошо да поживеете заедно, дори да се ожените и да не потръгне тези неща са поправими, но детето няма как да го върнете.

[marilyn]

Мацка, гледай си университета, кариерата... не се занимавай на 17 няма да ти е яко да сменяш памперси. Бъди си с момчето, ок, живейте си заедно, ама да си правите и бебе... има време.. няма да ти избяга.

[xBadxApple]

Дай си малко време.
Прибързаните решения принципно са кофти, а едно дете е най-голямата отговорност в живота на човек. Така че отпусни малко, изчакай да мине време - и то не още два месеца, защото като гледам ти месеците ги смяташ за години. Любовта е супер, ама семейство не се прави на основата само на любов.

[valdesbg]

Тц, Водена си от емоционалноста ти, а не от рационализма и трезвата преценка на нещата. А това винаги е лош приятел. Особено когато се отнася за отговорност за друго човешко същество.

Поседете си още малко... стани на 20 примерно, ако всичко е точно.. действай. Имам добър пример за майка на 20 имам и лош пример за майка на 20. Знам какво говоря.