Свободата в една връзка и наранените от нея

[r0073x]

SisiStrange, това беше мой избор, а не по нейно настояване. Казах го не за да обвиня бившата ми в нещо, а за да подкрепя идеята си: исках да прекарвам повече време с нея и правех това, което зависеше от мен - след като ми приключеше учебния ден, прекарвах целия следобед и вечерта (до към 21-22ч) с нея, изпращах я, прибирах се у нас и учех. Не ми тежеше, защото беше мой избор, а не нещо, наложено от друг. Първоначално (с началото на учебната година) ми беше тегаво, ама бързо свикнах с по-малко сън и всичко си беше ок. Имах желание, намерих начин, сторих, каквото можах

Учебният ми ден започва в 8-8:30 (различните дни) и приключва често в 17-17:30
Стоя на 4 крак по време на дисекции, в зали с трупове, изкиснати във всякакви отрови (формалин, ксилен, фенол и още др.), дискетирам, уча, пиша, изпитват ме, работим по няколко часа с микроскопи, заради което понякога ме цепи и главата и не ми е много весело. Но имах желание, намирах и време. Най-лесно беше да се прибера у нас, да се изкъпя, да се наям, да си науча за следващия ден и да заспя като пор и така до следващия ден. И накрая да ѝ кажа: ми, ае, ще се видим в събота, че неделя трябва да уча за понеделник, а иначе знаеш, как ми е графикът през останалите дни - оправяй се.

Идеята е, че за мен, една сериозна връзка не е извличане на ползи от другия (секс, компания, подкрепа и т.н.), а отговорност към него. За мен истинската връзка с истински чувства е, когато денят ти е тежък, но се справяш някак, защото знаеш, че след няколко часа - там, те чака един любим човек, за когото би дал всичко. Човек, който също оценява времето прекарано с теб, а не те разиграва с примъкване-отмъкване. Човек, който те цени.