баланса материално и духовно

[haritov]

Първо да изясним понятията... Какво разбираш под нихилизъм? Аз съм до голяма степен нихилист (от чисто практическа гледна точка) и това е в следствие именно на духовното проникване в същината на нещата. Защото това е духовното - невидимото, онова което е "отвъд". Да смяташ, че духовното е да правиш нещо за другите или да се наслаждаваш на залеза (примерно), е повече от наивно. Духовното в никакъв случай не се изразява в определени действия, който като ги правиш значи си "духовен". Тези действия се явяват по-скоро РЕЗУЛТАТ(следствие) от едно духовно вътрешно израстване, а не са условие на поредната скалъпена идеология или религия , те не са метод към постигане на "нещо" или изживяване като "някой".
Нихилизмът значи апатия, безразличие и незачитане на общоприетите представи за това кое е ценно, истинско, важно. Почти всички хора имат изградени такива представи, а при най-простите и бездуховните, те дори са повече и по-утвърдени. Обикновения човек толкова е потънал в своите малки борби, че да си говорим за нихилизъм при него е абсурдно. Той си има своя система за това кое е важно(хляба, ракията, работата, колите, жените и т.н.) т.е. той живее с идеята, че всичките тези неща са важни, а това не е нихилизъм. От другата страна са пък ония, които разиграват сценки, както сред околните, така и в себе си. Те вечно искат де получават любов, да помагат, вечно страдат от някой и от нещо, имат някаква "дълбока душевна рана", постоянно искат да се радват на живота...Но всичко това са глупости. Тези хора са псевдо-интелектуалния вариант на онези, които описах по-горе, дето живота им се върти около ракията и мачовете. Та нихилизма няма нищо общо с липсата на душевност. Даже е обратното, нихилизма е част от духовното. Той е отричане и събаряне на всички онези чужди лъжи, около които човек гради реалността си. А това е първата стъпка към духовното. Заеби разходките край плажа и гледането на звездите, тези неща не правят човека духовен. Правят го просто поредния псевдо-интелектуален идиот, разиграващ малките си театри в главата си ... Игри на нужди, на вътрешни радости и чужди страдания. Повечето запълват тези нужди чрез фалшив алтруизъм. С отчаяната идея че ако вършат нещо добро, някой някъде там ще ги оцени и ще ги обича, ще има нужда от тях.
А духовното, то е далеч отвъд тези вътрешни театри.

а за какво му говоря той за какво си мисли
под храна за душата разбирай примерно виждаш деца строят къщичка на дърво ти отиваш и им помагаш ей така без нищо
и се радваш на едно тяхно благодаря

а не да кажеш какво ме интересува
или пък примерно да построиш паметник не е казано че трябва да помагаш на някой задължително къде отиде ти в духовното ''храна за душата-духовно''не значи духовно изживяване в буквалния смисъл а да се почусватш горд от себе си


или просто искаш да кажеш квото имаш нищо че не знаеш какво говориш

[DoctorSatan666]

а за какво му говоря той за какво си мисли
под храна за душата разбирай примерно виждаш деца строят къщичка на дърво ти отиваш и им помагаш ей така без нищо
и се радваш на едно тяхно благодаря

а не да кажеш какво ме интересува
или пък примерно да построиш паметник не е казано че трябва да помагаш на някой задължително къде отиде ти в духовното ''храна за душата-духовно''не значи духовно изживяване в буквалния смисъл а да се почусватш горд от себе си


или просто искаш да кажеш квото имаш нищо че не знаеш какво говориш

Просто имам съвсем различно виждане за "духовното", което е в съвсем различна насока от твоето разбиране. В това отношение не съм способен да отговоря на въпроса от темата. Ти очевидно говориш за его-изживяванията, някои от които са наречени "храна за душата". Онези малки, привидно безкористни действия, с които някои хора явно много се гордеят(което напълно обезсмисля безкористността им). Но това не е душата, душата няма защо и от какво да се храни. Само егото се храни, от привидно благородни дела, на базата на които, някой е решил да се изживява като "благороден" и е "горд със себе си". Приказки и дела за самодоволни хора....

Също така....
> "отиваш и им помагаш ей така без нищо"
> "и се радваш на едно тяхно благодаря."
> "да се почустваш горд от себе си " !

Дали е "ей така без нищо", а?

[haritov]

Просто имам съвсем различно виждане за "духовното", което е в съвсем различна насока от твоето разбиране. В това отношение не съм способен да отговоря на въпроса от темата. Ти очевидно говориш за его-изживяванията, някои от които са наречени "храна за душата". Онези малки, привидно безкористни действия, с които някои хора явно много се гордеят(което напълно обезсмисля безкористността им). Но това не е душата, душата няма защо и от какво да се храни. Само егото се храни, от привидно благородни дела, на базата на които, някой е решил да се изживява като "благороден" и е "горд със себе си". Приказки за самодоволни хора....

ами именно самодоволство не е казано че трябва да на всички да разказваш какво си направил

какво ти пречи да направиш нещо от типа казаното горе и да си замълчиш без да се възгордяваш

[DoctorSatan666]

ами именно самодоволство не е казано че трябва да на всички да разказваш какво си направил

какво ти пречи да направиш нещо от типа казаното горе и да си замълчиш без да се възгордяваш

Ама ти го правиш с идеята да се възгордееш после. Защо иначе би го направил изобщо?
Случайни неща няма, случайно добро - още по малко. Има два варианта на помощ и правене на добро. Първия е да печелиш точки пред този на когото помагаш, и след това да поискаш нещо в замяна. Втория е да печелиш точки пред себе си. Вторият вариант е значително по-лицемерен, защото претендираш, че вършиш добро "ей-така, без нищо", пък се вижда че го правиш за да се чувстваш значим, полезен, велик, или там каквото и да е. Така идеята че помагаш на някого се губи, щото фактически го правиш изцяло заради себе си.

[haritov]

Ама ти го правиш с идеята да се възгордееш после. Защо иначе би го направил изобщо?
Случайни неща няма, случайно добро - още по малко. Има два варианта на помощ и правене на добро. Първия е да печелиш точки пред този на когото помагаш, и след това да поискаш нещо в замяна. Втория е да печелиш точки пред себе си. Вторият вариант е значително по-лицемерен, защото претендираш, че вършиш добро "ей-така, без нищо", пък се вижда че го правиш за да се чувстваш значим, полезен, велик, или там каквото и да е. Така идеята че помагаш на някого се губи, щото фактически го правиш изцяло заради себе си.

според теб трябва да съм тъжен ли?

[DoctorSatan666]

според теб трябва да съм тъжен ли?

Изобщо не ме интересува какъв трябва да си... Казвам просто, че претенциите за безкористност са смешни, когато го правиш за да се изживяваш като "някакъв" и да се чувстваш добре. Това е висша форма на егоизъм и лицемерие. Същото се отнася и за останалата "храна за душата".

[haritov]

Изобщо не ме интересува какъв трябва да си... Казвам просто, че претенциите за безкористност са смешни, когато го правиш за да се изживяваш като "някакъв" и да се чувстваш добре. Това е висша форма на егоизъм и лицемерие. Същото се отнася и за останалата "храна за душата".

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми