баланса материално и духовно

[haritov]

Просто имам съвсем различно виждане за "духовното", което е в съвсем различна насока от твоето разбиране. В това отношение не съм способен да отговоря на въпроса от темата. Ти очевидно говориш за его-изживяванията, някои от които са наречени "храна за душата". Онези малки, привидно безкористни действия, с които някои хора явно много се гордеят(което напълно обезсмисля безкористността им). Но това не е душата, душата няма защо и от какво да се храни. Само егото се храни, от привидно благородни дела, на базата на които, някой е решил да се изживява като "благороден" и е "горд със себе си". Приказки за самодоволни хора....

ами именно самодоволство не е казано че трябва да на всички да разказваш какво си направил

какво ти пречи да направиш нещо от типа казаното горе и да си замълчиш без да се възгордяваш

[DoctorSatan666]

ами именно самодоволство не е казано че трябва да на всички да разказваш какво си направил

какво ти пречи да направиш нещо от типа казаното горе и да си замълчиш без да се възгордяваш

Ама ти го правиш с идеята да се възгордееш после. Защо иначе би го направил изобщо?
Случайни неща няма, случайно добро - още по малко. Има два варианта на помощ и правене на добро. Първия е да печелиш точки пред този на когото помагаш, и след това да поискаш нещо в замяна. Втория е да печелиш точки пред себе си. Вторият вариант е значително по-лицемерен, защото претендираш, че вършиш добро "ей-така, без нищо", пък се вижда че го правиш за да се чувстваш значим, полезен, велик, или там каквото и да е. Така идеята че помагаш на някого се губи, щото фактически го правиш изцяло заради себе си.

[haritov]

Ама ти го правиш с идеята да се възгордееш после. Защо иначе би го направил изобщо?
Случайни неща няма, случайно добро - още по малко. Има два варианта на помощ и правене на добро. Първия е да печелиш точки пред този на когото помагаш, и след това да поискаш нещо в замяна. Втория е да печелиш точки пред себе си. Вторият вариант е значително по-лицемерен, защото претендираш, че вършиш добро "ей-така, без нищо", пък се вижда че го правиш за да се чувстваш значим, полезен, велик, или там каквото и да е. Така идеята че помагаш на някого се губи, щото фактически го правиш изцяло заради себе си.

според теб трябва да съм тъжен ли?

[DoctorSatan666]

според теб трябва да съм тъжен ли?

Изобщо не ме интересува какъв трябва да си... Казвам просто, че претенциите за безкористност са смешни, когато го правиш за да се изживяваш като "някакъв" и да се чувстваш добре. Това е висша форма на егоизъм и лицемерие. Същото се отнася и за останалата "храна за душата".

[haritov]

Изобщо не ме интересува какъв трябва да си... Казвам просто, че претенциите за безкористност са смешни, когато го правиш за да се изживяваш като "някакъв" и да се чувстваш добре. Това е висша форма на егоизъм и лицемерие. Същото се отнася и за останалата "храна за душата".

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми

[DoctorSatan666]

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми

Това не е само логичен изход от действия, а и предпоставка, макар и несъзнателна. Помагането на някой води до щастие, това е ясно. Но не е толкова просто. Първо ти е втълпена идеята, че като помагаш на някой това ще те направи щастлив и чак след това помагаш. Следователно го правиш изцяло заради себе си, за да бъдеш щастлив, а не заради този на когото помагаш.

Действието е обвързано с Чувството - двете взаимно се обуславят. Първото е причина за второто, и обратното. Единствения начин да извършиш нещо наистина безкористно е да нямаш никаква емоция и отношение към него. Следователно не трябва да се чувстваш "никакси" изобщо, това предварително "разваля" истинската природа на действието. Не трябва да чувстваш нищо, когато помагаш, защото в противен случай помагаш повече на себе си отколкото на ближния.

[haritov]

Това не е само логичен изход от действия, а и предпоставка, макар и несъзнателна. Помагането на някой води до щастие, това е ясно. Но не е толкова просто. Първо ти е втълпена идеята, че като помагаш на някой това ще те направи щастлив и чак след това помагаш. Следователно го правиш изцяло заради себе си, за да бъдеш щастлив, а не заради този на когото помагаш.

Действието е обвързано с Чувството - двете взаимно се обуславят. Първото е причина за второто, и обратното. Единствения начин да извършиш нещо наистина безкористно е да нямаш никаква емоция и отношение към него. Следователно не трябва да се чувстваш "никакси" изобщо, това предварително "разваля" истинската природа на действието. Не трябва да чувстваш нищо, когато помагаш, защото в противен случай помагаш повече на себе си отколкото на ближния.

ами ако го правя и за двама ни?

[Ambiguous]

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми

Ти наистина ли не можеш да разбереш или се правиш?

Ти се питаш, защо никой не прави някакво действие без да има някаква материална облага за него, когато може да го направи без никаква цел, просто за да получи вътрешна радост.
Надявам се виждаш къде се разминава идея та ти. Ти просто разменяш материална за духовна облага, това не прави едно действие безкористно.

Всъщност не мисля, че е възможно да правиш нещо без да има някакъв желан за теб ефект. Дали ще си делиш хляба с комшията за да се доближиш до Бог или за да ти остане длъжник и някой път да ти върне жеста са все прояви на егоизъма присъщ за всички хора и съпътстващ всички наши решения.

[haritov]

Ти наистина ли не можеш да разбереш или се правиш?

Ти се питаш, защо никой не прави някакво действие без да има някаква материална облага за него, когато може да го направи без никаква цел, просто за да получи вътрешна радост.
Надявам се виждаш къде се разминава идея та ти. Ти просто разменяш материална за духовна облага, това не прави едно действие безкористно.

Всъщност не мисля, че е възможно да правиш нещо без да има някакъв желан за теб ефект. Дали ще си делиш хляба с комшията за да се доближиш до Бог или за да ти остане длъжник и някой път да ти върне жеста са все прояви на егоизъма присъщ за всички хора и съпътстващ всички наши решения.

аз много добре разбирам какви въпроси съм написал в темата
проблема е че някой ги разбира по друг начин и сега аз съм кривия
никъде не съм казал че трябва да е безкористно ама го захапахте това и няма пускане