баланса материално и духовно

[haritov]

не мислите че хората вече живеят в един нихилизъм мислят само как да изкарат и утре и забравят за така наречената душевна храна

под душевна храна не казвам да идеш на църква да се молиш и тн а просто да направиш нещо където нямаш печалба
нещо за другите и тн нещо от което просто печелиш някаква вътрешна радост или това е забравено?

[FuCKkK13]

повечето - да... винаги ще има такива,които ще правят нещо за другите ей така,за да направят добро,но е очевадно,че тия хора стават все по-малко

[DoctorSatan666]

не мислите че хората вече живеят в един нихилизъм мислят само как да изкарат и утре и забравят за така наречената душевна храна

под душевна храна не казвам да идеш на църква да се молиш и тн а просто да направиш нещо където нямаш печалба
нещо за другите и тн нещо от което просто печелиш някаква вътрешна радост или това е забравено?

Първо да изясним понятията... Какво разбираш под нихилизъм? Аз съм до голяма степен нихилист (от чисто практическа гледна точка) и това е в следствие именно на духовното проникване в същината на нещата. Защото това е духовното - невидимото, онова което е "отвъд". Да смяташ, че духовното е да правиш нещо за другите или да се наслаждаваш на залеза (примерно), е повече от наивно. Духовното в никакъв случай не се изразява в определени действия, който като ги правиш значи си "духовен". Тези действия се явяват по-скоро РЕЗУЛТАТ(следствие) от едно духовно вътрешно израстване, а не са условие на поредната скалъпена идеология или религия , те не са метод към постигане на "нещо" или изживяване като "някой".
Нихилизмът значи апатия, безразличие и незачитане на общоприетите представи за това кое е ценно, истинско, важно. Почти всички хора имат изградени такива представи, а при най-простите и бездуховните, те дори са повече и по-утвърдени. Обикновения човек толкова е потънал в своите малки борби, че да си говорим за нихилизъм при него е абсурдно. Той си има своя система за това кое е важно(хляба, ракията, работата, колите, жените и т.н.) т.е. той живее с идеята, че всичките тези неща са важни, а това не е нихилизъм. От другата страна са пък ония, които разиграват сценки, както сред околните, така и в себе си. Те вечно искат де получават любов, да помагат, вечно страдат от някой и от нещо, имат някаква "дълбока душевна рана", постоянно искат да се радват на живота...Но всичко това са глупости. Тези хора са псевдо-интелектуалния вариант на онези, които описах по-горе, дето живота им се върти около ракията и мачовете. Та нихилизма няма нищо общо с липсата на душевност. Даже е обратното, нихилизма е част от духовното. Той е отричане и събаряне на всички онези чужди лъжи, около които човек гради реалността си. А това е първата стъпка към духовното. Заеби разходките край плажа и гледането на звездите, тези неща не правят човека духовен. Правят го просто поредния псевдо-интелектуален идиот, разиграващ малките си театри в главата си ... Игри на нужди, на вътрешни радости и чужди страдания. Повечето запълват тези нужди чрез фалшив алтруизъм. С отчаяната идея че ако вършат нещо добро, някой някъде там ще ги оцени и ще ги обича, ще има нужда от тях.
А духовното, то е далеч отвъд тези вътрешни театри.

[Nam3less3]

Аз съм за духовно правителство, духовна партия, духовна полиция и духовни ЕРП-та.

[haritov]

Първо да изясним понятията... Какво разбираш под нихилизъм? Аз съм до голяма степен нихилист (от чисто практическа гледна точка) и това е в следствие именно на духовното проникване в същината на нещата. Защото това е духовното - невидимото, онова което е "отвъд". Да смяташ, че духовното е да правиш нещо за другите или да се наслаждаваш на залеза (примерно), е повече от наивно. Духовното в никакъв случай не се изразява в определени действия, който като ги правиш значи си "духовен". Тези действия се явяват по-скоро РЕЗУЛТАТ(следствие) от едно духовно вътрешно израстване, а не са условие на поредната скалъпена идеология или религия , те не са метод към постигане на "нещо" или изживяване като "някой".
Нихилизмът значи апатия, безразличие и незачитане на общоприетите представи за това кое е ценно, истинско, важно. Почти всички хора имат изградени такива представи, а при най-простите и бездуховните, те дори са повече и по-утвърдени. Обикновения човек толкова е потънал в своите малки борби, че да си говорим за нихилизъм при него е абсурдно. Той си има своя система за това кое е важно(хляба, ракията, работата, колите, жените и т.н.) т.е. той живее с идеята, че всичките тези неща са важни, а това не е нихилизъм. От другата страна са пък ония, които разиграват сценки, както сред околните, така и в себе си. Те вечно искат де получават любов, да помагат, вечно страдат от някой и от нещо, имат някаква "дълбока душевна рана", постоянно искат да се радват на живота...Но всичко това са глупости. Тези хора са псевдо-интелектуалния вариант на онези, които описах по-горе, дето живота им се върти около ракията и мачовете. Та нихилизма няма нищо общо с липсата на душевност. Даже е обратното, нихилизма е част от духовното. Той е отричане и събаряне на всички онези чужди лъжи, около които човек гради реалността си. А това е първата стъпка към духовното. Заеби разходките край плажа и гледането на звездите, тези неща не правят човека духовен. Правят го просто поредния псевдо-интелектуален идиот, разиграващ малките си театри в главата си ... Игри на нужди, на вътрешни радости и чужди страдания. Повечето запълват тези нужди чрез фалшив алтруизъм. С отчаяната идея че ако вършат нещо добро, някой някъде там ще ги оцени и ще ги обича, ще има нужда от тях.
А духовното, то е далеч отвъд тези вътрешни театри.

а за какво му говоря той за какво си мисли
под храна за душата разбирай примерно виждаш деца строят къщичка на дърво ти отиваш и им помагаш ей така без нищо
и се радваш на едно тяхно благодаря

а не да кажеш какво ме интересува
или пък примерно да построиш паметник не е казано че трябва да помагаш на някой задължително къде отиде ти в духовното ''храна за душата-духовно''не значи духовно изживяване в буквалния смисъл а да се почусватш горд от себе си


или просто искаш да кажеш квото имаш нищо че не знаеш какво говориш

[DoctorSatan666]

а за какво му говоря той за какво си мисли
под храна за душата разбирай примерно виждаш деца строят къщичка на дърво ти отиваш и им помагаш ей така без нищо
и се радваш на едно тяхно благодаря

а не да кажеш какво ме интересува
или пък примерно да построиш паметник не е казано че трябва да помагаш на някой задължително къде отиде ти в духовното ''храна за душата-духовно''не значи духовно изживяване в буквалния смисъл а да се почусватш горд от себе си


или просто искаш да кажеш квото имаш нищо че не знаеш какво говориш

Просто имам съвсем различно виждане за "духовното", което е в съвсем различна насока от твоето разбиране. В това отношение не съм способен да отговоря на въпроса от темата. Ти очевидно говориш за его-изживяванията, някои от които са наречени "храна за душата". Онези малки, привидно безкористни действия, с които някои хора явно много се гордеят(което напълно обезсмисля безкористността им). Но това не е душата, душата няма защо и от какво да се храни. Само егото се храни, от привидно благородни дела, на базата на които, някой е решил да се изживява като "благороден" и е "горд със себе си". Приказки и дела за самодоволни хора....

Също така....
> "отиваш и им помагаш ей така без нищо"
> "и се радваш на едно тяхно благодаря."
> "да се почустваш горд от себе си " !

Дали е "ей така без нищо", а?

[haritov]

Просто имам съвсем различно виждане за "духовното", което е в съвсем различна насока от твоето разбиране. В това отношение не съм способен да отговоря на въпроса от темата. Ти очевидно говориш за его-изживяванията, някои от които са наречени "храна за душата". Онези малки, привидно безкористни действия, с които някои хора явно много се гордеят(което напълно обезсмисля безкористността им). Но това не е душата, душата няма защо и от какво да се храни. Само егото се храни, от привидно благородни дела, на базата на които, някой е решил да се изживява като "благороден" и е "горд със себе си". Приказки за самодоволни хора....

ами именно самодоволство не е казано че трябва да на всички да разказваш какво си направил

какво ти пречи да направиш нещо от типа казаното горе и да си замълчиш без да се възгордяваш

[DoctorSatan666]

ами именно самодоволство не е казано че трябва да на всички да разказваш какво си направил

какво ти пречи да направиш нещо от типа казаното горе и да си замълчиш без да се възгордяваш

Ама ти го правиш с идеята да се възгордееш после. Защо иначе би го направил изобщо?
Случайни неща няма, случайно добро - още по малко. Има два варианта на помощ и правене на добро. Първия е да печелиш точки пред този на когото помагаш, и след това да поискаш нещо в замяна. Втория е да печелиш точки пред себе си. Вторият вариант е значително по-лицемерен, защото претендираш, че вършиш добро "ей-така, без нищо", пък се вижда че го правиш за да се чувстваш значим, полезен, велик, или там каквото и да е. Така идеята че помагаш на някого се губи, щото фактически го правиш изцяло заради себе си.

[haritov]

Ама ти го правиш с идеята да се възгордееш после. Защо иначе би го направил изобщо?
Случайни неща няма, случайно добро - още по малко. Има два варианта на помощ и правене на добро. Първия е да печелиш точки пред този на когото помагаш, и след това да поискаш нещо в замяна. Втория е да печелиш точки пред себе си. Вторият вариант е значително по-лицемерен, защото претендираш, че вършиш добро "ей-така, без нищо", пък се вижда че го правиш за да се чувстваш значим, полезен, велик, или там каквото и да е. Така идеята че помагаш на някого се губи, щото фактически го правиш изцяло заради себе си.

според теб трябва да съм тъжен ли?

[DoctorSatan666]

според теб трябва да съм тъжен ли?

Изобщо не ме интересува какъв трябва да си... Казвам просто, че претенциите за безкористност са смешни, когато го правиш за да се изживяваш като "някакъв" и да се чувстваш добре. Това е висша форма на егоизъм и лицемерие. Същото се отнася и за останалата "храна за душата".

[haritov]

Изобщо не ме интересува какъв трябва да си... Казвам просто, че претенциите за безкористност са смешни, когато го правиш за да се изживяваш като "някакъв" и да се чувстваш добре. Това е висша форма на егоизъм и лицемерие. Същото се отнася и за останалата "храна за душата".

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми

[npp]

не мислите че хората вече живеят в един нихилизъм мислят само как да изкарат и утре и забравят за така наречената душевна храна

под душевна храна не казвам да идеш на църква да се молиш и тн а просто да направиш нещо където нямаш печалба
нещо за другите и тн нещо от което просто печелиш някаква вътрешна радост или това е забравено?

според Словото и Писанието на истинският Господ Бог, материалното("земята") е проявеното многообразие на духовното("небето"), а духовното това е доброто у човека, те двете("небето" и "земята") са едно цяло, което и означава че истинската същност на човека е доброто

"В начало Бог създаде небето и земята." Битие 1: 1,

"И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече." Откровение 21: 1

[DoctorSatan666]

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми

Това не е само логичен изход от действия, а и предпоставка, макар и несъзнателна. Помагането на някой води до щастие, това е ясно. Но не е толкова просто. Първо ти е втълпена идеята, че като помагаш на някой това ще те направи щастлив и чак след това помагаш. Следователно го правиш изцяло заради себе си, за да бъдеш щастлив, а не заради този на когото помагаш.

Действието е обвързано с Чувството - двете взаимно се обуславят. Първото е причина за второто, и обратното. Единствения начин да извършиш нещо наистина безкористно е да нямаш никаква емоция и отношение към него. Следователно не трябва да се чувстваш "никакси" изобщо, това предварително "разваля" истинската природа на действието. Не трябва да чувстваш нищо, когато помагаш, защото в противен случай помагаш повече на себе си отколкото на ближния.

[haritov]

Това не е само логичен изход от действия, а и предпоставка, макар и несъзнателна. Помагането на някой води до щастие, това е ясно. Но не е толкова просто. Първо ти е втълпена идеята, че като помагаш на някой това ще те направи щастлив и чак след това помагаш. Следователно го правиш изцяло заради себе си, за да бъдеш щастлив, а не заради този на когото помагаш.

Действието е обвързано с Чувството - двете взаимно се обуславят. Първото е причина за второто, и обратното. Единствения начин да извършиш нещо наистина безкористно е да нямаш никаква емоция и отношение към него. Следователно не трябва да се чувстваш "никакси" изобщо, това предварително "разваля" истинската природа на действието. Не трябва да чувстваш нищо, когато помагаш, защото в противен случай помагаш повече на себе си отколкото на ближния.

ами ако го правя и за двама ни?

[DoctorSatan666]

ами ако го правя и за двама ни?

То така или иначе такава помощ е помощ и за двамата... но това е само действието, тоест очевидното. А аз ти говоря за мотивът за действието, който винаги е бил и винаги ще бъде само в твоята глава. Дали ще помагаш на себе си, дали на някой друг, дали и на двама ви няма значение.... във всички случаи проектираш СЕБЕ СИ (върху някой или нещо). Това беше основната ми теза. Дали ще избереш да помагаш на себе си или на някой друг, избора и необходимостта да го направиш са си изцяло твои и нямат нищо общо с другия . Другия човек (или хора) е просто поле, образ, върху който да проектираш себе си (мечтите си, желанията си, страховете си и всичко останало). В случая, желаеш да помогнеш ... Действието "помагане" е свързано изцяло с твоето желание за това, а не с човека отсреща ....

[haritov]

То така или иначе такава помощ е помощ и за двамата... но това е само действието, тоест очевидното. А аз ти говоря за мотивът за действието, който винаги е бил и винаги ще бъде само в твоята глава. Дали ще помагаш на себе си, дали на някой друг, дали и на двама ви няма значение.... във всички случаи проектираш СЕБЕ СИ (върху някой или нещо). Това беше основната ми теза. Дали ще избереш да помагаш на себе си или на някой друг, избора и необходимостта да го направиш са си изцяло твои и нямат нищо общо с другия . Другия човек (или хора) е просто поле, образ, върху който да проектираш себе си (мечтите си, желанията си, страховете си и всичко останало). В случая, желаеш да помогнеш ... Действието "помагане" е свързано изцяло с твоето желание за това, а не с човека отсреща ....

демек лекарите не ти помагат полицаите и те да не говорим за пожарникарите

ако живееш еднообразния живот за който говорих по-горе пак го правиш за себе си
под храна за душата разбирай твоята душа не на някой друг
сега да ми изтъкваш очевидното и да симулираш разговор няма смисъл

[DoctorSatan666]

демек лекарите не ти помагат полицаите и те да не говорим за пожарникарите

Помагат ти защото това им е работата, някои го правят за пари, други така се чувстват удовлетворени, за други пък е въпрос на дълг и чест - все неща които се случват само в главата на тоя дето ги прави. Но никой не ги прави заради теб, прави ги от себе си и заради себе си. Нямам нищо против това, нито го казвам с негативизъм. Това е нормално и съвсем разбираемо. Изтъквам го от гледна точка на това че приказките за алтруизъм, ако не лицемерни то поне са ... неточни.

ако живееш еднообразния живот за който говорих по-горе пак го правиш за себе си

Каквото и да правиш, все за себе си го правиш. Няма бягство от това. А и няма и защо. Себе си единственото нещо, което винаги ще притежаваш. Но тук под "СЕБЕ СИ" нямам предвид всички онези неща, в които хората намират себе си(име, семейство, родина, работа, принадлежност и т.н.) Говоря за онази първоначална вътрешна природа, която съвсем не е определена от някакви обществени етикети(добър, лош и т.н.).

под храна за душата разбирай твоята душа не на някой друг

Това твойто не е храна за душата, а храна за егото. Егото е създадено от обществото, то не е твое (нищо че го възприемаш като такова), още по-малко пък е твоя душа. Помагането на някой като добродетел е валидно единствено в рамките на обществото. Обществото ти дава един образ който да запълваш с добри и лоши неща. Като правиш добри, храниш този образ и се чувстваш горд и щастлив от себе си(своя образ). Но душата няма защо и от какво да се храни.
В този случай помагането е храна за егото, защото понеже обществото ти е казало че е добре да помагаш на другите, ти като помагаш се чувстваш горд и значим. Ако ти бяха казали че да убиваш е добре, пак щеше да се чувстваш горд(ако беше убил някого). Но тези неща нямат нищо общо с изначалната човешка същност(душата).


Оффф тоя разговор е безсмислен. Опитвам се да ти обясня неща, за които се иска съвсем друго ниво на мислене. Няма да стане така. Не искам да ставам груб и да наричам нещата с истинските им имена, затова ще спра дотук. Очаквам същото от теб.

[haritov]

кво да спирам имам мисъл и собствено мнение но то си е твое само

ако се вгледаш внимателно какво си ми написал ще видиш че поватаряш едно и също

[Ambiguous]

това което ти каза е логичния изход от действията които посочих ако трябва да се чувствам по друг начин кажи ми

Ти наистина ли не можеш да разбереш или се правиш?

Ти се питаш, защо никой не прави някакво действие без да има някаква материална облага за него, когато може да го направи без никаква цел, просто за да получи вътрешна радост.
Надявам се виждаш къде се разминава идея та ти. Ти просто разменяш материална за духовна облага, това не прави едно действие безкористно.

Всъщност не мисля, че е възможно да правиш нещо без да има някакъв желан за теб ефект. Дали ще си делиш хляба с комшията за да се доближиш до Бог или за да ти остане длъжник и някой път да ти върне жеста са все прояви на егоизъма присъщ за всички хора и съпътстващ всички наши решения.

[haritov]

Ти наистина ли не можеш да разбереш или се правиш?

Ти се питаш, защо никой не прави някакво действие без да има някаква материална облага за него, когато може да го направи без никаква цел, просто за да получи вътрешна радост.
Надявам се виждаш къде се разминава идея та ти. Ти просто разменяш материална за духовна облага, това не прави едно действие безкористно.

Всъщност не мисля, че е възможно да правиш нещо без да има някакъв желан за теб ефект. Дали ще си делиш хляба с комшията за да се доближиш до Бог или за да ти остане длъжник и някой път да ти върне жеста са все прояви на егоизъма присъщ за всички хора и съпътстващ всички наши решения.

аз много добре разбирам какви въпроси съм написал в темата
проблема е че някой ги разбира по друг начин и сега аз съм кривия
никъде не съм казал че трябва да е безкористно ама го захапахте това и няма пускане

[DoctorSatan666]

никъде не съм казал че трябва да е безкористно ама го захапахте това и няма пускане

Добре де, тогава от какво се възмущаваш? Какъв е скрития въпрос? Мотивите за материалните и духовните дела са просто двете страни на една и съща монета. И двете са користни. Това вече го изяснихме. В случая какъв е въпроса - защо повечето хора правят само едното ли? Това е все едно да питаш защо повечето хора ядат кебапчета вместо наденички.
Иначе аз нямаше изобщо да те захапя, ако беше зададен така въпроса, но въпросите ти намекват, че "духовната храна" е нещо повече от останалата, а това са глупости.

[haritov]

Добре де, тогава от какво се възмущаваш? Какъв е скрития въпрос? Мотивите за материалните и духовните дела са просто двете страни на една и съща монета. И двете са користни. Това вече го изяснихме. В случая какъв е въпроса - защо повечето хора правят само едното ли? Това е все едно да питаш защо повечето хора ядат кебапчета вместо наденички.
Иначе аз нямаше изобщо да те захапя, ако беше зададен така въпроса, но въпросите ти намекват, че "духовната храна" е нещо повече от останалата, а това са глупости.

възмущава ме това че за всяко нещо човек пита къде е печалбата и ако няма такава не се захваща

и не ми изопачавай думите не съм и очаквал да разбереш какво ти говоря

[DoctorSatan666]

> никъде не съм казал че трябва да е безкористно
> възмущава ме това че за всяко нещо човек пита къде е печалбата и ако няма такава не се захваща

[ReguL]

възмущава ме това че за всяко нещо човек пита къде е печалбата и ако няма такава не се захваща

и не ми изопачавай думите не съм и очаквал да разбереш какво ти говоря

Общ въпрос, след като толкова много хора не са очаквали да ги разберат, защо тогава продължават да говорят?

[haritov]

> никъде не съм казал че трябва да е безкористно
> възмущава ме това че за всяко нещо човек пита къде е печалбата и ако няма такава не се захваща

до преди малко ми разправяше как съм го правил за да си храня егото и това не го правило безкористно
трябва ли да ти цитирам или сам ще си го намериш?