Помощ! Синът ми отказва да ходи на училище и се затваря в къщи

[vladyman]

Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !

[Yen_is_bacK]

Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !

Не аз съм твърдо против това, хората са различни, някой прескачат трапа, други затъват до шия и тн тн .. психолога ще помогне ако е смеен терапевт и е специалист по психотерапия ли кво е там, специален детски психолог .. крайните мерки няма да помогнат ..

[незная]

Много благодаря за мненията! Първо искам да поздравя VLADYMAN, че сте се преборили! Това е ГОЛЯМ успех! Моят син си мисли, че е различен от другите, казвал ми го е. Аз в последно време само го подкрепям, не го натискам за нищо, за да се успокои. Играе CS, много го обича. Сега гледам прави клипове от играта си. Много , ама много му се тренираше бойни спортове. А като тръгна и спря. Аз много разчитах на спорта, а сега....
В къщи нищо не подхваща да свърши, не му се поемат задължения. Възрастта е такава, че е време да се завърши някак средното образование. Ако ще с 3.00. Вече не се вълнувам от успех. Как да го накарам да приема по-спокойно мисълта за училище? Затова питам вас, връстниците. Как да прибегна до крайни мерки, като самият той прибягна до най-крайната мярка, написала съм по-горе. Въпроса е КАК да го стимулирам да тръгне на психотерапевт, ще му олекне и ще се освободи от огромен товар. Аз съм се поинтересувала, и самата аз ходя при него. Според вас как да подходя?Той смята, че няма нужда. Това е проблемът. А всички психолози казват-Той трябва да иска да идва. А какво да правим, когато не иска, те не могат да кажат.

[Yen_is_bacK]

Много благодаря за мненията! Първо искам да поздравя VLADYMAN, че сте се преборили! Това е ГОЛЯМ успех! Моят син си мисли, че е различен от другите, казвал ми го е. Аз в последно време само го подкрепям, не го натискам за нищо, за да се успокои. Играе CS, много го обича. Сега гледам прави клипове от играта си. Много , ама много му се тренираше бойни спортове. А като тръгна и спря. Аз много разчитах на спорта, а сега....
В къщи нищо не подхваща да свърши, не му се поемат задължения. Възрастта е такава, че е време да се завърши някак средното образование. Ако ще с 3.00. Вече не се вълнувам от успех. Как да го накарам да приема по-спокойно мисълта за училище? Затова питам вас, връстниците. Как да прибегна до крайни мерки, като самият той прибягна до най-крайната мярка, написала съм по-горе. Въпроса е КАК да го стимулирам да тръгне на психотерапевт, ще му олекне и ще се освободи от огромен товар. Аз съм се поинтересувала, и самата аз ходя при него. Според вас как да подходя?Той смята, че няма нужда. Това е проблемът. А всички психолози казват-Той трябва да иска да идва. А какво да правим, когато не иска, те не могат да кажат.

чесно казано вкарвах някви теори да не би детето да е индиго или кристално но ... щом е имало интерес към бойни спортове и играе цс отпада .. да правилно казват терапевтите, но вече споменах какво да направите според мен .... в бг мама няма да дадат никаква преценка защото това не е тяхното дете те не го познават нямат майчински инстинкти към него и ще процедират спрямо тяхното ако стане така а всеки човек е индивидуален и уникален сам по себе си

[незная]

Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !

Как мислите, дали да не му покажа какво сте написали , разбира се няма да казвам, че аз съм писала ???
Въпроса е как да го накарам да посещава?

[Yen_is_bacK]

8 клас не е фатално оценките са важни от последните 3 години ... имате време да го оправите, като цяло трябва да има някой да се интересува от него някой негови приятели, трябва да попадне в някоя обстановка в която го ценят и е сред сродни души да му се вдигне самочувствието, когато седи затворен в къщи отцепен от околния свят още по-лошо става, сущо следете го да не поседне към алкохол и наркотици !

[Yen_is_bacK]

И най-вече всчики забравяме грубата реалност, момчето му трябва баща, майката неможе да му осигури мъжкото присъствие и тоя тип излъчване, той неможе да види себе си във вас, може да виде себе си като мъж в баща си .. трябва и той да помага и да се интересува от него, депресия не се лекува с хапчета и затовеност, а с конкатки и изграждане на социален статут ... според мен ще е добре да се подтикне към бойните спортове отново за да може да му скочи тестостеронното ниво и серотонина и да се почувства млад момък ...

[DoctorSatan666]

Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

Браво на теб. Победил си една чудесна възможност(каквато е депресията) с разни плоски, плебейски изживявания за пълноценност.

Депресията е много специфичен период за всеки преминал през нея , и може би ще сбъркам ако давам насоки. Но все пак, през моите очи, депресията беше край и начало. Беше край на старото ми аз, онова което все искаше, все беше недоволно, на което все му бяха налагани разни неща. Но какво всъщност е депресията - тя е разпадане на личността - на УСЕЩАНЕТО на човек за себе си. Тъй като личността се гради изцяло върху оценки, желания, стремежи и его-изживявания, когато всичките тези неща пропаднат, човека се чувства все едно е в ада. В резултат личността започва да умира. Единствения начин да се спаси е да се запълни с нови стремежи, мечти, хубави преживявания и т.н. глупости. ИЛИ! Ако човека има малко смелост, може да "скочи напълно в бездната" и да "умре" напълно. И чак тогава да види че в действителност не е живял, а само се "преживявал" разни неща - това което цитирания от мен потребител прави сега - има хубава работа и хубава жена, преживява хубави неща, спрямо които се самоопределя. Ако го уволнят и жена му го напусне, пак ще оклюма. Това е защото личността му има нужда от основа, нещо на което да стъпи, неyf с което да се "храни", с което да се определи и "изживява".
---------------------------------------------------------------
Затова, моя съвет към авторката е: НЕ ПРЕДПРИЕМАЙ НИЩО И ОСТАВИ СИНА СИ НА МИРА! Това че синът ти страда е единствено защото му е втълпен един свят, в който той не може да живее. Един свят на фалшиви очаквания и стремежи, който той не може да постигне. И затова носиш вина изцяло ти. Защото именно родителите имат гадния навик да проектират себе си върху децата си. И после защо се чувствал гадно. Нормално е, когато не може да покрие наложените му стандарти, да се чувства гадно. Още повече, когато му е втълпено че тези стандарти са негови. Тогава идва вината и нещастието. Остави синът си да го преодолее сам, както си може. Така или иначе това зависи изцяло от него. Или можеш да пробваш да го спасиш като му предлагаш нови и нови его-стимули, или можеш да го оставиш да "умре", и там той да намери сам своя път и да се прероди.

Естествено, това е от моя гледна точка, като човек също страдал от депресия. Възможно е синът ти да е поредния путьо, като тоя дето съм го цитирал. В такъв случай единствения начин да го "спасиш" (или пък той сам да се "спаси") от депресията е да го залъжеш с някакви нови себе-изживявания, нещо което да повдигне самочувствието му и да го вкара "обратно в матрицата". Все пак, тя на това се гради.

ПП: inb4 someone is mad. Не претендирам за общовалидна истинност на написаното. Просто споделям мнение.

[Auriss]

inb4 someone is mad. Не претендирам за общовалидна истинност на написаното. Просто споделям мнение.

[Yen_is_bacK]

по-жалко изказване не съм намирал в този форум ... тоя Дронабинол можеш да си го навреш отзад, наркоманче нелюбезно

[DoctorSatan666]

по-жалко изказване не съм намирал в този форум ... тоя Дронабинол можеш да си го навреш отзад, наркоманче нелюбезно

[Yen_is_bacK]

http://www.youtube.com/watch?v=017fbuClzxE )

[DoctorSatan666]

http://www.youtube.com/watch?v=017fbuClzxE )

http://www.youtube.com/watch?v=95BBxPWGwNQ

[scrooper]

С психолози няма да стане, просто защото насила не става. И аз бях така в 8-ми клас, и в крайна сметка се оправих сама. То на човек по едно време му просветва. Но за мен депресивният ми период не е загуба на време, защото огромните грешки, които допуснах тогава, ми донесоха безценни опит и наблюдения. И сега, като искам да съм "успешна", просто правя обратното на всичко от "онзи" период.

Затова, моя съвет към авторката е: НЕ ПРЕДПРИЕМАЙ НИЩО И ОСТАВИ СИНА СИ НА МИРА!

Като цяло да, но няма да е лошо майката да се разревава пред сина си, за да го размърда по някакъв начин. Това поне за мен е най-силното оръжие - емоционалната манипулация ))

[defender]

^
да, но от друга страна има вероятност това още повече да го депресира и да го подтикне към някакви по-лоши заключения - примерно майка му като се разплаче и той да си каже, че е ненужен защото причинява само скръб на близките си хора или нещо подобно.
И тогава емоционалната манипулация може да се превърне в емоционален автогол.