.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 44
  1. #1

    Exclamation Помощ! Синът ми отказва да ходи на училище и се затваря в къщи

    Мили тинейджър,аз съм майка на тинейджър и съм в безизходица, моля ви за съвет. Синът ми е на 16 години, преди 5 години преживя много голям стрес.От тогава се срина имунитета, получи анемия, започна да боледува много.

    От отличник в осми клас в елитна гимназия с много изисквания и класна , която непрекъснато го караше да се чувства виновен, че боледува . Прекъсна годината, сега повтаря по здравословни причини, наложи се да се премести в друго училище на индивидуална подготовка. Получи пристъпи на паническа атака , при тръгване на училище, направо припадна първия ден и тръгна след 2 седмици на у-ще. Получаваше световъртежи, главоболие.След зимната ваканция го боля гърло, глава, последната седмица стана мн зле и се стигна до там да опита да сложи край на живота си, като изпие много хапчета и алкохол. Слава богу оцеля, и изживя някакъв катарзис, сега сякаш се разтовари, като ми каза това и сега е поуспокоен вече месец .но само стои на компа и не ходи на училище. Казва, че няма смисъл, че ще се занимава с нещо друго, за което не трябва образование. Каза, че търси своето място в живота. Висок, строен, неуверен , мн умен , с ниско самочувствие, мн чувствителен . С баща му сме разделени и той не подържа връзка с сина си.
    Депресията се разви като по учебник, само дето ние разбрахме късно за това, а той е извънредно упорит и не иска да ходи на психолог . Колко сме говорили.Нямало смисъл да ходи, нямало смисъл да се оправя.Много е затворен не споделя, таи в себе си, и това се получи
    Този цитат от книгата "Как да обичаме тинейджъра" описва случая точно.
    1,Неустойчиво внимание. Първият симптом, очевиден в началната фаза на депресията, е намаляване на вниманието. Тийнейджърът не е в състояние да се концентрира продължително върху даден предмет. Умът му блуждае и той се отклонява от темата. Тази неустойчивост на съсредоточаването обикновено се забелязва, когато тийнейджърът се опита да напише домашната си работа. Той установява, че му е все по-трудно да се концентрира върху нея.
    Разбира се, това води до объркване и тийнейджърът започва да се самообвинява, че е "глупав" и "тъп". . Представете си как това ще се отрази на самочувствието му.
    2. Разсеяност. Неустойчивото внимание се проявява в клас. Първоначално тийнейджърът може би ще успява да се концентрира през повечето време. Докато обаче депресията се задълбочава и способността му за съсредоточаване намалява, юношата ще става все по-разсеян и невнимателен.. За съжаление, разсеяността обикновено се тълкува като лентяйство или пренебрежителност към училищната работа.
    3. Лоши оценки. когато тийнейджърът е с неустойчиво внимание и става все по-разсеян, естественият резултат е понижаване на оценките. За съжаление, обикновено спадът на успеваемостта е така постепенен, че трудно се забелязва. По тази причина той рядко се тълкува като депресия. Всъщност, тийнейджърът, родителите и учителят обикновено заключават, че училищната работа е твърде трудна или че други неща са по-интересни от учението..
    4. Отегчение. Докато все по-лесно се разсейва, тийнейджърът постепенно изпада в състояние на отегчение. Отегчението е нормално за тийнейджърите, особено в ранния пубертет, но само за кратък период от време. Обикновено то продължава час или два, понякога цяла вечер или ден, а понякога по изключение и два дни. Но когато досадата не престава няколко дни, това вече не е нормално и трябва да послужи като предупреждение за нас, че нещо не е наред. В юношеството и особено в ранния пубертет малко неща ме обезпокояват така, както дълготрайното отегчение. Обикновено симптом за това е, когато тийнейджърът желае да остава сам в стаята си за дълги периоди от време. Той прекарва часове като просто лежи в леглото, мечтае или слуша музика. Освен това той губи интерес към неща, които преди това е харесвал, например спорт, дрехи, коли, хобита, срещи, клубове, църква, социални дейности.
    5. Соматична (телесна) депресия. Докато отегчението все повече се задълбочава, юношата постепенно изпада в умерена депресия. Тук той започва да страда от това, което наричам "соматична депресия". Използвам този термин, защото, макар депресията да е психологична и да има биохимично-неврологична база, в този случай симптомите започват да влияят на детето директно физически. Например при умерената депресия тийнейджърът започва да изпитва осезаема болка. Тя може да се прояви на много места, но най-често се чувства в областта на гърдите или като главоболие. Не са малко и тийнейджърите, които страдат от такива болки в резултат на развиваща се депресия.
    6. Уединяване (затваряне в себе си). В това отчаяно състояние тийнейджърът често се оттегля от своите връстници. И което е още по-лошо, той не само ги избягва, но и прави това с такава враждебност, войнственост и грубост, че и те започват да го отбягват. В резултат на това тийнейджърът става още по-самотен.
    Скоро се записа се да тренира боен спорт, но ходи няколко пъти, прекъсна за малко заради грип и сега се ослушва и не отива на тренировка.
    Моля, посъветвайте ме нещо, КАК ДА ГО НАКАРАМ на психотерапевт, защото така може да си помогне и да не се измъчва толкова.Така си пропилява години, а може да си го спести и да се почувства добре. Аз вече ходя и се чувствам значително по-добре. Но той не иска и смята, че няма нужда. А как само има нужда!
    Последно редактирано от незная : 03-06-2013 на 12:56

  2. #2
    Голям фен Аватара на besso
    Регистриран на
    Dec 2011
    Мнения
    552
    Поинтересувай се кои са добрите психолози във вашия град или околността, намери координатите им и им обясни каква е ситуацията. Те най-добре ще те посъветват как да постъпиш. Тук в тинейджърския форум трудно биха ти дали полезен съвет. Добре си се ориентирала към терапия. Но според мен за да има промяна и да пожелае да започне терапия, момчето трябва да осъзнае, че има проблем в самия него. Успех!

  3. #3
    Мега фен Аватара на PullMeCloser
    Регистриран на
    Sep 2010
    Мнения
    3 520
    Пробвай във форума Бг-Мамма. Там реално зрели жени(и МАЙКИ), които могат да ти препоръчат и добри специалисти, и дейтсвия, които сама да предприемеш. Със сигурност съветите ще са по-адекватни от тези, които евентуално ще получиш тук.
    Everything changes, but beauty remains ...

  4. #4
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Цитирай Първоначално написано от PullMeCloser Виж мнението
    Пробвай във форума Бг-Мамма. Там реално зрели жени(и МАЙКИ), които могат да ти препоръчат и добри специалисти, и дейтсвия, които сама да предприемеш. Със сигурност съветите ще са по-адекватни от тези, които евентуално ще получиш тук.
    Тва е супер смотано предложение, там са само клявки които нищо не знаят ..

  5. #5
    Супер фен Аватара на minchorna
    Регистриран на
    Jan 2013
    Мнения
    1 413
    Цитирай Първоначално написано от Yen_is_bacK Виж мнението
    Тва е супер смотано предложение, там са само клявки които нищо не знаят ..
    хаххахаха...напротив,предло жението си е много добро

  6. #6
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    депресията е състояние с чести негативни мисли, лошо настроение, постоянно чувството на тъга, обезсърченост, нарушение в съня и ежедневни дейности. Има много фактори, свързани с развитието на депресия, сред тях са дисбаланс на серотонин, норадреналин и допамин. Невротрансмитерите функционират в областта от мозъка, която регулира емоциите и настроението. Ситуацията или екологични фактори също играят роля. Това са травми или стресови фактори.Има различни видове депресия. Те включват тежка депресия, която е най-интензивна и сериозна по вид депресия. Дистимусно разтройство е по-лека по вид депресия, но е с дълготраен ефект и се отразява отрицателно на ефективното функциониране и чувство за благосъстояние. Друг вид е биполярното разтройство, известно също като маниакално депресивно разтройство, включва промени в настроението, от депресия в мания, както и след родилна депресия.Няма специфичен тест за диагностициране на депресия. Диагностиката на депресията, започва с цялостна медицинска история, включително симптоми и завършва с пълен медицински преглед и изследване на психическото здраве. Депресията може да се дължи на скръб, развод, умора, стрес, биполярни разстройства, синдром на хронична умора, грип, хепатит, бруцелоза, токсоплазмоза, хипотиреоидизъм, карцином на панкреаса, карцином на белия дроб, карцином на щитовидната жлеза, дефицит на фолиева киселина, дефицит на витамин В 12, болест на Пик, хорея на Хънтингтън, множествена склероза, болест на Паркинсон, травма на главата, субдурален хематом, субарахноидален кръвоизлив, енцефалит, невросифилис, СПИН, злоупотреба с алкохол и други.

  7. #7
    Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

    Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

    Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

    Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

    Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

    Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !

  8. #8
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Ако синът ви рязко си сменя емоциите, сега е в тежка меланхолия, а утре е радостен и еуфоричен става въпрос за биполярно разтройство, ако е в постоянна тежка депресия процента е страшно висок да е заради здраволовното му състояние ... Значи като цяло майка ми е психолог и "се знае" така да се изразя с съюза на психолозите в България, аз не съм навътре все още със нервната система на човека, но според написаното от вас ще трябват много много много сеанси детето ви да се разкрепи, но лично аз като бъдещо медицинско лице бих започнал от това да подвигна имунинтета му драстично и да се погрижа за здравословното му състояние, защото както казват хората здрав дъх здраво тяло и обратно Също трябва да осигурите че няма да е закачан от съоченици и бутан от учители когато бях колкото него малко по-малък фактически 5 6 7 клас и аз бях подложен на системен тормоз от ученици и учели, и смених 4 училища общо 2 СОУ и една 2 две гимназии като втората изкарах 11 и 12 клас .. но тогава в първите три години беше най-тежко майка се занимаваше нон стоп с мен да ми говори тва онова но ти на нея не гледаш като човек който ще ти помогне а като мама .. затова семейните сеянси не работят дори да си квалифициран специалист, но пък от друга страна имах татко който се дигна и раздаде шамари на ученици и учители който ме тормозеха и прескочих трапа, не искам да ви плаша но се погрижете за сина ви защото някой депресии завършват с необратими неща

  9. #9
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Цитирай Първоначално написано от vladyman Виж мнението
    Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

    Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

    Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

    Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

    Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

    Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !

    Не аз съм твърдо против това, хората са различни, някой прескачат трапа, други затъват до шия и тн тн .. психолога ще помогне ако е смеен терапевт и е специалист по психотерапия ли кво е там, специален детски психолог .. крайните мерки няма да помогнат ..

  10. #10
    Цитирай Първоначално написано от PullMeCloser Виж мнението
    Пробвай във форума Бг-Мамма. Там реално зрели жени(и МАЙКИ), които могат да ти препоръчат и добри специалисти, и дейтсвия, които сама да предприемеш. Със сигурност съветите ще са по-адекватни от тези, които евентуално ще получиш тук.

    +1

  11. #11
    Много благодаря за мненията! Първо искам да поздравя VLADYMAN, че сте се преборили! Това е ГОЛЯМ успех! Моят син си мисли, че е различен от другите, казвал ми го е. Аз в последно време само го подкрепям, не го натискам за нищо, за да се успокои. Играе CS, много го обича. Сега гледам прави клипове от играта си. Много , ама много му се тренираше бойни спортове. А като тръгна и спря. Аз много разчитах на спорта, а сега....
    В къщи нищо не подхваща да свърши, не му се поемат задължения. Възрастта е такава, че е време да се завърши някак средното образование. Ако ще с 3.00. Вече не се вълнувам от успех. Как да го накарам да приема по-спокойно мисълта за училище? Затова питам вас, връстниците. Как да прибегна до крайни мерки, като самият той прибягна до най-крайната мярка, написала съм по-горе. Въпроса е КАК да го стимулирам да тръгне на психотерапевт, ще му олекне и ще се освободи от огромен товар. Аз съм се поинтересувала, и самата аз ходя при него. Според вас как да подходя?Той смята, че няма нужда. Това е проблемът. А всички психолози казват-Той трябва да иска да идва. А какво да правим, когато не иска, те не могат да кажат.
    Последно редактирано от незная : 03-06-2013 на 12:34

  12. #12
    Цитирай Първоначално написано от PullMeCloser Виж мнението
    Пробвай във форума Бг-Мамма. Там реално зрели жени(и МАЙКИ), които могат да ти препоръчат и добри специалисти, и дейтсвия, които сама да предприемеш. Със сигурност съветите ще са по-адекватни от тези, които евентуално ще получиш тук.
    Аз моля за вашето мнение, защото искам да знам как да му го кажа така, че да стигне до него и да ГО ПРИЕМЕ.

  13. #13
    Цитирай Първоначално написано от Yen_is_bacK Виж мнението
    Ако синът ви рязко си сменя емоциите, сега е в тежка меланхолия, а утре е радостен и еуфоричен става въпрос за биполярно разтройство, ако е в постоянна тежка депресия процента е страшно висок да е заради здраволовното му състояние ... Значи като цяло майка ми е психолог и "се знае" така да се изразя с съюза на психолозите в България, аз не съм навътре все още със нервната система на човека, но според написаното от вас ще трябват много много много сеанси детето ви да се разкрепи, но лично аз като бъдещо медицинско лице бих започнал от това да подвигна имунинтета му драстично и да се погрижа за здравословното му състояние, защото както казват хората здрав дъх здраво тяло и обратно Също трябва да осигурите че няма да е закачан от съоченици и бутан от учители когато бях колкото него малко по-малък фактически 5 6 7 клас и аз бях подложен на системен тормоз от ученици и учели, и смених 4 училища общо 2 СОУ и една 2 две гимназии като втората изкарах 11 и 12 клас .. но тогава в първите три години беше най-тежко майка се занимаваше нон стоп с мен да ми говори тва онова но ти на нея не гледаш като човек който ще ти помогне а като мама .. затова семейните сеянси не работят дори да си квалифициран специалист, но пък от друга страна имах татко който се дигна и раздаде шамари на ученици и учители който ме тормозеха и прескочих трапа, не искам да ви плаша но се погрижете за сина ви защото някой депресии завършват с необратими неща
    Повдигах имунитет,сега тормоз в училище няма, по-скоро е от травмата от големия стрес преди време и пубертета може би. Не сменя настроения, паднала му е самооценката съвсем.
    Как да го накарам да ходи на терапевт? И според вас да му показвам ли цитати от вашия пост например, за да види че други са имали подобни проблеми. няма да казвам, че аз съм писала. Как мислите?

  14. #14
    Цитирай Първоначално написано от vladyman Виж мнението
    Така, ще ви дам моето мнение по въпроса, но първо малко предистория:

    Аз съм на 25, като имах абсолютно същият проблем като вашият син и то на абсолютно същата възраст. Медицински проблем, който доведе до проблеми в училище, натрупване на емоционални травми и, в крайна сметка, тотален отказ от изпълняване на каквито и да е задължения. Пристрастих се към компютъра, защото той (то?) беше единственото нещо което ми доставяше удоволствие, не изиксваше почти никакви услилия от моя страна и ми даваше да се чувствам пълноценен. Да чукна на дърво успях да се оправя, но загубих години от живота си.

    Така, сега по същество. Първото нещо, както са казали и хората над мен, е да накарате сина ви започне да посещава психолог. Намерете най-добрият възможен, не жалете пари или услилия. Имайте на предвид следното нещо - психолога не може да помогне на сина ви. Той може единствено да помогне на сина ви да си помогне сам. Това е много важно. Инициативата трябва да бъде на сина ви, няма как да бъде нечия чужда. Лечението ще отнеме много време и няма да е лесно, нито приятно, и - колкото и да ми е неприятно да го кажа - няма да бъде 100% успешно.

    Сега, има и нещо друго което трябва да споделя с вас. Както казах, инициативата трябва да бъде на сина ви. Той ТРЯБВА да иска да се промени. Но, много е вероятно да не иска да го направи. По ред причини. Така беше при мен, така е и при повечето хора със зависимости. Затова, ако видите, че посещенията при психолога си минават а промяна няма, то знайте, че трябва да се подготвите за наистина драстични действия. Действия които никой родител не би искал да причини на детето си, действия които е много възможно да развалят завинаги взаимоотношенията ви със сина ви, но действия които ТРЯБВА да направите ако искате да помогнете на детето си. В моят случай баща ми ме изхвърли на улицата. Буквално. Даде ми 1000 лева, една торба с дрехи и ме остави пред НДК, заявявайки, че не иска повече да ме вижда или да чува за мен. Аз го напсувах, а той се разплака. Бях на 20. Мразех го. Много...

    Никога повече не сме говорили за този момент, но едва наскоро разбрах, че с този финален акт на родителска саможертва той ме спаси. Защото като останеш на улицата, забравяш всички зависимости и емоционални проблеми които имаш. Спал съм на пейките пред НДК. Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...

    Това което се опитвам да ви кажа е да не се отчайвате. Имате сериозен семеен проблем, проблем с който повечето родители не се сблъскват. Но проблема е решим. И - ако проявите необходимата решимост и твърдост - след години вашето дете също ще може да постигне мечтите си и да ви накара да се гордеете с него. Не забравяйте, че точно този вид проблем по правило се среща предимно при умни и способни деца. Пожелавам ви съвсем искрено успех !
    Как мислите, дали да не му покажа какво сте написали , разбира се няма да казвам, че аз съм писала ???
    Въпроса е как да го накарам да посещава?

  15. #15
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от vladyman Виж мнението
    Сега имам жена, работя това което винаги съм си мечтал, получавам нелошо заплащане и след 2 години ме чака перспективна работа и нов живот в САЩ...
    Браво на теб. Победил си една чудесна възможност(каквато е депресията) с разни плоски, плебейски изживявания за пълноценност.

    Депресията е много специфичен период за всеки преминал през нея , и може би ще сбъркам ако давам насоки. Но все пак, през моите очи, депресията беше край и начало. Беше край на старото ми аз, онова което все искаше, все беше недоволно, на което все му бяха налагани разни неща. Но какво всъщност е депресията - тя е разпадане на личността - на УСЕЩАНЕТО на човек за себе си. Тъй като личността се гради изцяло върху оценки, желания, стремежи и его-изживявания, когато всичките тези неща пропаднат, човека се чувства все едно е в ада. В резултат личността започва да умира. Единствения начин да се спаси е да се запълни с нови стремежи, мечти, хубави преживявания и т.н. глупости. ИЛИ! Ако човека има малко смелост, може да "скочи напълно в бездната" и да "умре" напълно. И чак тогава да види че в действителност не е живял, а само се "преживявал" разни неща - това което цитирания от мен потребител прави сега - има хубава работа и хубава жена, преживява хубави неща, спрямо които се самоопределя. Ако го уволнят и жена му го напусне, пак ще оклюма. Това е защото личността му има нужда от основа, нещо на което да стъпи, неyf с което да се "храни", с което да се определи и "изживява".
    ---------------------------------------------------------------
    Затова, моя съвет към авторката е: НЕ ПРЕДПРИЕМАЙ НИЩО И ОСТАВИ СИНА СИ НА МИРА! Това че синът ти страда е единствено защото му е втълпен един свят, в който той не може да живее. Един свят на фалшиви очаквания и стремежи, който той не може да постигне. И затова носиш вина изцяло ти. Защото именно родителите имат гадния навик да проектират себе си върху децата си. И после защо се чувствал гадно. Нормално е, когато не може да покрие наложените му стандарти, да се чувства гадно. Още повече, когато му е втълпено че тези стандарти са негови. Тогава идва вината и нещастието. Остави синът си да го преодолее сам, както си може. Така или иначе това зависи изцяло от него. Или можеш да пробваш да го спасиш като му предлагаш нови и нови его-стимули, или можеш да го оставиш да "умре", и там той да намери сам своя път и да се прероди.

    Естествено, това е от моя гледна точка, като човек също страдал от депресия. Възможно е синът ти да е поредния путьо, като тоя дето съм го цитирал. В такъв случай единствения начин да го "спасиш" (или пък той сам да се "спаси") от депресията е да го залъжеш с някакви нови себе-изживявания, нещо което да повдигне самочувствието му и да го вкара "обратно в матрицата". Все пак, тя на това се гради.

    ПП: inb4 someone is mad. Не претендирам за общовалидна истинност на написаното. Просто споделям мнение.
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 03-06-2013 на 14:07

  16. #16
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Цитирай Първоначално написано от незная Виж мнението
    Много благодаря за мненията! Първо искам да поздравя VLADYMAN, че сте се преборили! Това е ГОЛЯМ успех! Моят син си мисли, че е различен от другите, казвал ми го е. Аз в последно време само го подкрепям, не го натискам за нищо, за да се успокои. Играе CS, много го обича. Сега гледам прави клипове от играта си. Много , ама много му се тренираше бойни спортове. А като тръгна и спря. Аз много разчитах на спорта, а сега....
    В къщи нищо не подхваща да свърши, не му се поемат задължения. Възрастта е такава, че е време да се завърши някак средното образование. Ако ще с 3.00. Вече не се вълнувам от успех. Как да го накарам да приема по-спокойно мисълта за училище? Затова питам вас, връстниците. Как да прибегна до крайни мерки, като самият той прибягна до най-крайната мярка, написала съм по-горе. Въпроса е КАК да го стимулирам да тръгне на психотерапевт, ще му олекне и ще се освободи от огромен товар. Аз съм се поинтересувала, и самата аз ходя при него. Според вас как да подходя?Той смята, че няма нужда. Това е проблемът. А всички психолози казват-Той трябва да иска да идва. А какво да правим, когато не иска, те не могат да кажат.

    чесно казано вкарвах някви теори да не би детето да е индиго или кристално но ... щом е имало интерес към бойни спортове и играе цс отпада .. да правилно казват терапевтите, но вече споменах какво да направите според мен .... в бг мама няма да дадат никаква преценка защото това не е тяхното дете те не го познават нямат майчински инстинкти към него и ще процедират спрямо тяхното ако стане така а всеки човек е индивидуален и уникален сам по себе си

  17. #17
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Цитирай Първоначално написано от незная Виж мнението
    Повдигах имунитет,сега тормоз в училище няма, по-скоро е от травмата от големия стрес преди време и пубертета може би. Не сменя настроения, паднала му е самооценката съвсем.
    Как да го накарам да ходи на терапевт? И според вас да му показвам ли цитати от вашия пост например, за да види че други са имали подобни проблеми. няма да казвам, че аз съм писала. Как мислите?

    ами не знам не мисля че като го сравнявате с другите ще е по-добре защото ще каже мамо ти не ме разбираш, не ме сравнявай с другите и някви такива ..

  18. #18
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    8 клас не е фатално оценките са важни от последните 3 години ... имате време да го оправите, като цяло трябва да има някой да се интересува от него някой негови приятели, трябва да попадне в някоя обстановка в която го ценят и е сред сродни души да му се вдигне самочувствието, когато седи затворен в къщи отцепен от околния свят още по-лошо става, сущо следете го да не поседне към алкохол и наркотици !

  19. #19
    Мега фен
    Регистриран на
    Dec 2010
    Мнения
    5 613
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    inb4 someone is mad. Не претендирам за общовалидна истинност на написаното. Просто споделям мнение.

  20. #20
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    И най-вече всчики забравяме грубата реалност, момчето му трябва баща, майката неможе да му осигури мъжкото присъствие и тоя тип излъчване, той неможе да види себе си във вас, може да виде себе си като мъж в баща си .. трябва и той да помага и да се интересува от него, депресия не се лекува с хапчета и затовеност, а с конкатки и изграждане на социален статут ... според мен ще е добре да се подтикне към бойните спортове отново за да може да му скочи тестостеронното ниво и серотонина и да се почувства млад момък ...

  21. #21
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Цитирай Първоначално написано от Auriss Виж мнението
    по-жалко изказване не съм намирал в този форум ... тоя Дронабинол можеш да си го навреш отзад, наркоманче нелюбезно

  22. #22
    Мега фен
    Регистриран на
    Dec 2010
    Мнения
    5 613
    Какво печеля ?

  23. #23
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от Yen_is_bacK Виж мнението
    по-жалко изказване не съм намирал в този форум ... тоя Дронабинол можеш да си го навреш отзад, наркоманче нелюбезно

  24. #24
    Banned Повече от фен
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    331
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
    http://www.youtube.com/watch?v=017fbuClzxE )

  25. #25
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Цитирай Първоначално написано от Yen_is_bacK Виж мнението
    http://www.youtube.com/watch?v=95BBxPWGwNQ

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си