Когато загубиш себе си

[Magnolia13]

Хората са казали, преди да заобичаш някого,първо се научи да обичаш себе си. Влюбвала съм се и преди, и преди съм имала падения в любовта, но понасях проблемите с вдигната глава, защото освен,че обичах другия,аз обичах и себе си и когато се карахме, просто излизах с приятелите си, глезех се и това ми помагаше, но не и този път. Влюбих се лудо в едно момче (Заедно сме 3 години вече). В началото любовта ни беше много бурна и правихме ужасно мили неща един за друг. Когато се карахме и двамата се страхувахме да не се изгубим. Всеки път,когато си тръгнех, чувах стъпките му след себе си. Всеки път, когато затворех телефона, той ме набираше отново. Всеки път, докато не загубих себе си... и нервите си. Връзката ни е в ужасен период... периодът, когато скандалите са много на често и за най-малките неща. Когато се скараме и решим да се "разделим" той излиза с приятели или просто се занимава с някакво хоби, но не и аз... аз изключвам телефона си, защото не искам да видя никой, плача, удрям, причинявам си болка, не искам никой, нито да правя нещо и така докато не се изморя и не заспя... когато си скараме и си тръгна, той никога не тръгва след мен, а когато затворя телефона, никога не ме набира отново. Въпреки че много ме обича и още сме заедно, истериите в които изпадах и скандалите, които се случиха, промениха много неща. Аз загубих гордостта си: извинявах се,дори когато не бях виновна,а според него за всичко съм виновна аз. Примирявах се с всичко. Загубих всички битки. Загубих и малкото достойнство, което имах и най-лошото е,че загубих себе си. Знам какво ще кажете по моя проблем, че той не ме обича, че е прекалено късно за всичко, че любовта си е отишла, за мен не е така... искам само да ви кажа, никога не губете себе си, НИКОГА! И никога не се променяйте, за да паснете на някого, защото ние хората сме като парченцата от пъзел, ако едното парченце (вие) и другото парченце (той) просто не си пасват, дори да се промените и да се деформирате, така че да сте точно за него... картинката от пъзела просто няма да има смисъл. Бъдете добри, отворете сърцето си дори да е било разбивано, усмихвайте се дори да сте плакали, винаги помагайте, НО БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ! ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ! И ако някой не ви обича такива, каквито сте... то значи не ви обича,дори да ви го казва! Ако някой не е с вас в лошите ви дни, то не заслужава да бъде до вас и в добрите ви! Обичайте се !

[Tsukuda_Hiroshi]

По принцип тези сладникави теми ми и дват малко странно с кафето, но разбрах какво искаш да кажеш и мисля, че си права. Особено това за променянето и за напасването на пЪзела.
ВЪпреки това, мисля, че при теб и приятеля ти май всичко е приключило. Може и да греша, но от написаното, си правя този извод. Мога да ти пожелая само успех!

[xXxPETYAxXx]

Позната история ми е това с караниците и истериите за най-дребното нещо... Ей там е проблема, това отношение го отблъсква. Обаче, не знам как хем да го промениш, хем да си останете заедно, при мен промяната настъпи след края.
Може би, ако пробвате да се виждате по-рядко, няма да искаш да прекарвате времето ви заедно в скандали?! Всъщност, ти не си писала колко често сте заедно, но ми се струва, че е ежедневно(или поне е било така до скоро). Разредете срещите си, излизай с приятели/ки, спри да се заяждаш.

[LadyDi]

Вечният въпрос за промяната и компромисите във връзката.
Не може да сме в крайности - не е добре нито да се обърнеш на 180 градуса, за да угодиш на някого, нито да настояваш, че непременно трябва да те приемат точно такъв какъвто си. Когато двама души са заедно и искат да бъдат заедно, те трябва да се понапаснат - да си изпилят острите ръбове, така да се каже. Но когато от теб изискват да си съвършено различен, тогава не е добре.
Проблемът при теб е, че доброволно си се превърнала в нещо друго. И вината не е в него. Сама си позволила да се изгубиш.

[d.anny..]

По принцип тези сладникави теми ми и дват малко странно с кафето, но разбрах какво искаш да кажеш и мисля, че си права. Особено това за променянето и за напасването на пЪзела.
ВЪпреки това, мисля, че при теб и приятеля ти май всичко е приключило. Може и да греша, но от написаното, си правя този извод. Мога да ти пожелая само успех!

+1
Имах същата връзка, но нещата станаха отвратителни още след година и половина.. не издържахме 3 Бях забравила да обичам себе си, изгубих достойнството си, бях слаба в очите му, ревах и се тръшках след всеки скандал, не исках да виждам приятелите си, нито да говоря с тях, бях се затворила в собствените си проблеми и не исках да ги обсъждам с никого, но в последствие събрах сили, сложих край на връзката и продължих напред. Беше трудно, много трудно, но сега вече от година не сме заедно и няма по-щастлив човек от мен. Отдавам се на хобитата си, на приятелите си, спортувам, уча, обичам себе си и се забавлявам. Човек на първо място трябва да се чувства пълноценен и свободен! Заобичах свободата именно след всичко това, което ми се случи. Сега дори не изпитвам нуждата да имам любовна връзка!

[Amore-Mio*]

Мазохист ли си?
Спри да си причиняваш болка и да съсипеш останалата малка част от себе си, и си тръгни. Ясно е, че боли. Ясно е, че не щеш просто така да си тръгнеш, но нещата са в своя край. А като се затваряш в себе си, не говориш с никого - вредиш единствено на себе си. Бъди като него - излизай с приятели, изглеждай като непукист. И сложи край на страданието. Защото надали нещата, щом са стигнали дотук, ще се оправят.

[marilyn]

Too much drama.

Ако имаш един буркан мед и го изядеш целият... не само, че не е здравословно, ами ще ти стане гадно, тежко, ще ти загорчи. Ако изядеш по-малко количество, а не целия... ще ти остане сладкото усещане, ще ти остане удоволствието.

Човек трябва да знае кога да си тръгва, кога да сложи края. Ако ти си в описаното от теб състояние... единствената виновна си си ти, че си го допуснала.

[d.anny..]

Too much drama.

Определено! RELAX, take it EASY!

[notlike]

Понякога трябва да си дадеш равносметка за всичко и да решиш дали си струва, или не. Понякога губиш доста, но е по-добре да изгубиш това, отколкото да влезеш на дълбокото и да се опетлаеш още повече. Ти реши. За мен е по-добре да си изясните работите като възрастни хора и да прецениш дали си заслужава. Някой път става така, че двама души се карат много, но въпреки това се обичат и не могат един без друг. Друг път обичта не е достатъчна, за да изглади ръбовете им, та затова се разделят. Направи си един хубав анализ - гледай отстрани обаче, колкото и да е трудно. Ако не си обективна, анализът става безсмислен.

[Magnolia13]

Благодаря

[HollyGolightly]

Слушай по-малко Taylor Swift

[LadyDi]

Слушай по-малко Taylor Swift

Ох да, тази е вредна за психическото развитие.

[balu4ka]

Ами,защо ти не спасиш здравата,останала част от теб?Продължаваш да се затриваш,сам-сама.Никой не можеш да виниш,защото той е намериш решението,не му пука,а ти се измъчваш.Тази връзка е вече превърнала се в навик,защото когато обичаш,ти не би искал и допуснал човекът до теб да рухва.