Промени в името на любовта?

[minzz]

Тя му забрани да пие, да излиза и изобщо стана друг човек.

Ето точно това не мога да го разбера, защо хората се оставят някой да се държи с тях като с марионетки. Окей някой ще каже, че е от любов, ама каква е тази любов?! Само безхарактерните хора се оставят някой да живее живота им вместо тях.

[LadyDi]

Как може да е правилна?
В смисъл концепцията за самоусъвършенстване я разбирам, обаче идеята за промяна в името на друг човек ми е тотално непонятна, да не кажа отвратителна. Точно този вид мазохизъм не го разбирам.
В скромния си житейски път ми се случи да живея с момиче за известно време, не можахме да изкараме и месец. Щото аз упорито си държах да си я карам както и преди, а тя не спря да се цупи. Въпреки че я предупредих че нещата са каквито са, и няма изглед да се променят. В същото време един от най-добрите ми приятели, дето заедно пиехме и си душехме пръдните по цял ден на дивана и плюехме през целия хол в отворената врата на терасата(живописна гледка бяха стъклата около въпросната врата), та той си хвана приятелка горе долу по същото време и стана друг човек. Тя му забрани да пие, да излиза и изобщо стана друг човек. Ходят повече от 2 години вече.
Ясно ми е че е искал тази промяна, ама ако е искал да спре да пие и излиза, не може ли просто да си спре, за кво му е момичето, някой който да му дава зор?

Защото е имал нужда от причина.
Няма да го разбереш, докато не го поискаш, затова няма как и да ти го обясня. Това не е мазохизъм и в самото си същество не е промяна в името на друг човек. Винаги е промяна в твоето собствено име и в името на твоите лични желания. Там е разликата. Когато е вътрешно оправдана, когато сам я желаеш, тогава ти се променяш заради самия себе си, без значение дали поводът е някой друг човек. Променяш се, защото ти искаш да бъдеш такъв за другия. Примерът с приятеля ти не е удачен, защото тя му е забранявала тези неща. По-ясно щеше да ти бъде, ако той сам бе взел решение да спре да пие и да излиза, за да прекарва повече време с нея.
Без значение, дали другият човек ще ти забранява, ще се цупи или ще мрънка, когато ти самият поискаш да се промениш, тогава промяната ще бъде правилна.
Затова и разбирам SisiStrange. Не вярвам решението ѝ да се откаже от магистратура да е следствие на безброй скандали, в които момчето ѝ тропа с крак и казва "Или тук, или никъде". Тя си знае най-добре де.

[LadyDi]

Ето точно това не мога да го разбера, защо хората се оставят някой да се държи с тях като с марионетки. Окей някой ще каже, че е от любов, ама каква е тази любов?! Само безхарактерните хора се оставят някой да живее живота им вместо тях.

Защо пък смяташ, че като я е послушал, означава, че тя живее живота му вместо него?
Само егоистите са толкова ограничени в мисленето си, че да си въобразяват, че хората трябва да ги харесват такива, каквито са. Когато живееш с друг човек и когато ИСКАШ да живееш с този човек, тогава двамата трябва да направите съжителството ви възможно най-приятно.
Съжалявам, но никъде няма да намерите човек, който цял живот да ви харесва такива каквито сте. Винаги ще трябва да се промените. Разликата е, че когато човекът е правилен, вие самите ще искате да се промените за него.

[N1ksun]

Да живее егоизма !

[granger]

Мисля , че се промених към малко по-добро. Хехе.
Започнах да се съобразявам малко повече, научих се от него, че няма ситуация, от която да не мога да изляза.
Започнах да гледам на нещата малко по-отгоре и отстрани , така да се каже.
Станах малко по-зряла благодарение на връзката ни. Осъзнах, че разстоянието не е толкова страшно и че можем!
Бих направила по-сериозен компромис, ако на него не му харесва нещо и има резон в думите му. Ако са просто прищявки, породени от емоции,които не са подплатени с аргумент , щях да си поговоря с него , а не да взимам кардинални решения.

На мнение съм ,че в една връзка трябва разбирателство , разговори и компромис. И т двете страни. Няма как да е ползотворна една връзка,ако няма компромиси, все пак сме различни хора,ако искаме да сме щастливи, трябва да си напаснем парченцата от пъзела.

[SisiStrange]

Това, което не са проумели, че промяната в една връзка може да е тотална, да се обърнеш на 180 градуса. И това е хубаво, това е правилно, когато е вътрешно инициирана, когато ти самият желаеш да се промениш в името на другия, в името на връзката. А не когато се изисква от теб.
Затова не разбират твоята... хм, саможертва, в името на вас двамата. Просто защото това не е саможертва

А, ето за това си говорим. Именно, не е саможертва, а е решение.
Веднъж само (или макс 2 пъти) сме говорили на тази тема. Не ми е казвал никога, че ще си седя тук или късаме. Дори ми е казвал, че не иска да ми спира развитието и си е мое решение. Но аз си знам, че за нас двамата като бъдещо семейство (надявам се) най-доброто решение, би било да си седя на задника в България. По начало, ако отида там сама, няма да съм щастлива. Ако отида с него, няма да е щастлив (много си обича България, не от патриотизъм, а просто си я обича и ще го заливат вълни на носталгия постоянно). Та максимално логичния вариант е да си направим живота по-лесен и да постигнем максималното тук. Тези решения никога не се взимат под натиск, не трябва поне. Прост преглед над нещата. Винаги съм се чудила на хората, които не могат да правят компромиси, но твърдят, че обичат. Шапка ти свалям, Лейди, че си направила правилния избор и сега нещата ти са наредени или се нареждат.

ПП. Към Aeternal, много зависи от ситуацията. И моето момче има един приятел, с когото преди бяха близки, а вече не са чак толкова и излизат рядко. Ем, човека така и не зацепи, че другаря му вече има половинка. Все го кани по някакви, с извинение, к*рви, стриптийз барове и не знам си какви други простотии. Нито на мен ми е комфортно (и да, имам му пълно доверие), нито моя приятел има някакво желание да си прекарва времето по тоя начин вече. Нямам нищо против да излизат да пийват по бира или там каквото им се прави, но определено вече им се случва по-рядко и не е заради мен или някакви забрани, както вероятно мисли. Просто нещата се променят. И ако си истински приятел, ще се напаснеш. Преди да се загаджи, с моя най-добър приятел по цял ден ходихме по оранжерии, на Витоша, на флорите, на риболов и какво ли не. После и двамата се обвързахме и очевидно, времето за тези неща, намаля. Такива неща се разбират, малко или много.

[minzz]

Защо пък смяташ, че като я е послушал, означава, че тя живее живота му вместо него?
Само егоистите са толкова ограничени в мисленето си, че да си въобразяват, че хората трябва да ги харесват такива, каквито са. Когато живееш с друг човек и когато ИСКАШ да живееш с този човек, тогава двамата трябва да направите съжителството ви възможно най-приятно.
Съжалявам, но никъде няма да намерите човек, който цял живот да ви харесва такива каквито сте. Винаги ще трябва да се промените. Разликата е, че когато човекът е правилен, вие самите ще искате да се промените за него.

Aeternal никъде не е написал, че приятелят му живее с момичето, с което са заедно. Извинявай, ама какъв човек ще си ако правиш всичко, така както половинката ти иска и не ти дава възможност да изразиш своето мнение по даден въпрос и да правиш нещо така, както ти искаш. Няма ли да се почувстваш тъпо за това, че някой ти налага да се лишиш от нещо, което си правил цял живот или нещо, което обичаш да правиш? Къде отива свободата ти? Някой да ти забрани да излизаш? И защо? Може ли някой, който те обича да ти забранява каквото и да е? Това за мен е глупаво! Защо да лишаваш друг от собствените му навици, които не са като твоите само за да го пригодиш към себе си? За мен това е много по-егоистично! Съжителството е от двама души и за мен е правилно, когато и от двете страни се полагат усилия, а не само от едната.

Нямаше да има връзки, ако никой не намираше човек, който да го харесва такъв какъвто е. А пък и не познавам човек, който цял живот да е само с един, преди него е имало други и не се знае дали и след това пак няма да има.

[Violenza]

Нали ви е ясно, че в "компромис" и "саможертва", всички влагаме нещо различно?


Ох, излишно е да се обяснявам даже. Вие си вярвате, че само вашето е любов.

[LadyDi]

Aeternal никъде не е написал, че приятелят му живее с момичето, с което са заедно. Извинявай, ама какъв човек ще си ако правиш всичко, така както половинката ти иска и не ти дава възможност да изразиш своето мнение по даден въпрос и да правиш нещо така, както ти искаш. Няма ли да се почувстваш тъпо за това, че някой ти налага да се лишиш от нещо, което си правил цял живот или нещо, което обичаш да правиш? Къде отива свободата ти? Някой да ти забрани да излизаш? И защо? Може ли някой, който те обича да ти забранява каквото и да е? Това за мен е глупаво! Защо да лишаваш друг от собствените му навици, които не са като твоите само за да го пригодиш към себе си? За мен това е много по-егоистично! Съжителството е от двама души и за мен е правилно, когато и от двете страни се полагат усилия, а не само от едната.

Нямаше да има връзки, ако никой не намираше човек, който да го харесва такъв какъвто е. А пък и не познавам човек, който цял живот да е само с един, преди него е имало други и не се знае дали и след това пак няма да има.

Да живееш с някого не означава непременно да делите един апартамент.
От поста ти разбирам, че дори не си прочела правилно това, което съм написала, което прави бъдещите ми обяснения абсолютно излишни и загуба на моето време
Жива и здрава. Надявам се да намериш някой, който да те харесва такава, каквато си, без нищичко да променяш. И да се задържите повече от няколко месеца.

[minzz]

Да живееш с някого не означава непременно да делите един апартамент.
От поста ти разбирам, че дори не си прочела правилно това, което съм написала, което прави бъдещите ми обяснения абсолютно излишни и загуба на моето време
Жива и здрава. Надявам се да намериш някой, който да те харесва такава, каквато си, без нищичко да променяш. И да се задържите повече от няколко месеца.

Прегледай по-хубаво всичко, и се надявам да осъзнаеш къде е грешката ти. Наясно съм, че да живееш с някого не означава, че непременно трябва да се дели един апартамент, но ти явно не ме разбираш.
Благодаря, и жива и здрава съм, дай Боже и занапред да е така! Намирала съм такива хора и сме се задържали дори години, но няма да се обяснявам на човек, за който светлината в тунела е само една.

[LadyDi]

Прегледай по-хубаво всичко, и се надявам да осъзнаеш къде е грешката ти.

Не осъзнавам, би ли ми помогнала?

[kalpazanka]

Бива ли да се занимаваш с глупости, колежке?

[LadyDi]

Бива ли да се занимаваш с глупости, колежке?

Събота на обяд, В. е на работа... кво да правя?

[kalpazanka]

Свършиха ли книгите за четене и смислените филми?

[LadyDi]

Свършиха ли книгите за четене и смислените филми?

Е, не, ама понякога и това писва

[N1ksun]

За какво се занимавате верно с невежите , непросветени в живота , простовати хора , вие величествени музи на знанието за живота , оставете ги да си чупят главите .

[kalpazanka]

И аз тва казвам на колежката, ама не ще да слуша

[Aeternal]

Защото е имал нужда от причина.
Примерът с приятеля ти не е удачен, защото тя му е забранявала тези неща. По-ясно щеше да ти бъде, ако той сам бе взел решение да спре да пие и да излиза, за да прекарва повече време с нея.
Без значение, дали другият човек ще ти забранява, ще се цупи или ще мрънка, когато ти самият поискаш да се промениш, тогава промяната ще бъде правилна.

Мисля че е удачен примера, познавам си хората доста добре и ако той искаше да пие щеше да си пие въпреки неините искания. Ако трябва да съм честен не очаквах че ще изкарат повече от седмица, обаче той упорито си държеше на нея и се съобразяваше и си живеят вече толкова време.
Може би наистина това е нещо което никога няма да разбера. Много неща съм променил в себе си, и се стремя да се развивам като личност, обаче на промяната в името на друг човек виждам плюене на себе си.
Може би затова въпреки че минах двадесетте, все още мисля че една връзка би ми взела повече отколкото би ми дала.
Не е лесно да си инфантил

[Sneeuwvlokje]

Затова и разбирам SisiStrange. Не вярвам решението ѝ да се откаже от магистратура да е следствие на безброй скандали, в които момчето ѝ тропа с крак и казва "Или тук, или никъде". Тя си знае най-добре де.

Не е нужно да има скандали, за да е "насилено". Пример: Аз пуша.
1. Решавам да спра, защото е вредно/скъпо/т.н.
2. Решавам да спра, защото мъж ми е непушач.
1 е мое решение, дошло от вътре. 2 е насила, защото, ако въпросният мъж беше пушач, не бих спряла. Твоята история как си изоставила целия си живот, всичко и всички, които обичаш, заради "него" е...тъжна. Поне според мен. Моята връзка не е изградена на компромиси, саможертви и промени, а на синхрон. Различията ни са от типа...аз искам коте, на него му е все тая. Т.е., един от нас просто няма мнение по въпроса. Когато и двамата имаме мнение, то съвпада. За 2,5г не се е случило нито веднъж да искаме различни неща...най-големият компромис във връзката ни е моят лук и неговият чесън...

[LadyDi]

Твоята история как си изоставила целия си живот, всичко и всички, които обичаш, заради "него" е...тъжна. Поне според мен.

Каня те на гости. Никога не съм изоставяла всичко и всички и е малоумно някой да мисли така.

Aeternal, няма да го разбереш, докато го виждаш като промяна в името на друг

Sneeuwvlokje, как се постига синхрон? Какво изобщо е синхрон? Или вие сте си паснали като две плувкини по синхронно плуване, без дори ден тренировка? Не ми разказвай вицове. Синхрон се постига с компромис, с разговор и с нагаждане.

[Sneeuwvlokje]

Каня те на гости. Никога не съм изоставяла всичко и всички и е малоумно някой да мисли така.

Aeternal, няма да го разбереш, докато го виждаш като промяна в името на друг

Както междувпрочем, много от вас няма да го разберат, докато не им опре ножът до кокала. Защото, ако на девойката ѝ е тъжно, че съм изоставила "всичко" (макар че изброеното от мен далеч не е всичко), на мен ми е смешно да виждам колко праволинейно и еднозначно мислите.
Как се постига синхрон? Какво изобщо е синхрон? Или вие сте си паснали като две плувкини по синхронно плуване, без дори ден тренировка? Не ми разказвай вицове. Синхрон се постига с компромис, с разговор и с нагаждане.

Ти го каза...град(предполагам със семейство там?), работа, приятели. Какво не изостави? Обувките и гривните?

Толкова ли е трудно да повярваш, че съм намерила сродна душа? Някой, който харесва същите неща като мен и мрази същите неща? Някой, който има същите цели и навици, хобита и интереси? Аз мисля по този въпрос от дни...и него го питам...нито един от нас не се сеща да е направил компромис в нито един момент(освен лук-чесън). Разговорите ни са...
А: Искаш ли да...?
Б: Ей, тъкмо щях да те питам същото.
И аз не вярвах в сродни души...докато не срещнах моята.

[LadyDi]

Ти го каза...град(предполагам със семейство там?), работа, приятели. Какво не изостави? Обувките и гривните?

Толкова ли е трудно да повярваш, че съм намерила сродна душа? Някой, който харесва същите неща като мен и мрази същите неща? Някой, който има същите цели и навици, хобита и интереси? Аз мисля по този въпрос от дни...и него го питам...нито един от нас не се сеща да е направил компромис в нито един момент(освен лук-чесън). Разговорите ни са...
А: Искаш ли да...?
Б: Ей, тъкмо щях да те питам същото.
И аз не вярвах в сродни души...докато не срещнах моята.

И аз така, мацко, и аз така. Само че моята сродна душа живееше на 300 км. Или смяташ, че е било редно той да дойде при мен? Толкова ли ти е трудно да повярваш, че има хора, които са готови да направят много в името на връзката си? Хора, които не са толкова егоистични да смятат, че всичко трябва да се върти около тях?

Колкото до забележката ти какво съм изоставила. В даден момент децата винаги излизат от вкъщи, за да създадат собствено семейство. Той е моето семейство сега. Приятелите ми са ми приятели дори от 300 км растояние - да не говорим, че половината се преместиха от този град и са пръснати из цяла България. Аз нямам нужда да са ми до задника, за да знам, че са ми приятели.
Работата - да, работата беше прекрасна и досега не съм си намерила друга такава. Но ако имах да правя същия избор, пак щях да избера да се преместя да живея с него и да работя нещо не толкова готино, вместо да работя чудесната работа и на 30 години да живея с мама и тати.

Не ме познаваш, дори не си прави труд да ми правиш психоаналитични оценки. Моят избор не е взет, защото ме е досърбяло междукрачието.

[xoxi]

Аз не познавам човек, който е имал дългогодишна връзка и който още да твърди, че нищо не се е променило в него самия, ежедневието, навиците му и т.н.
И аз бях от тези, които в първите седмици/месеци вярваха, че човекът до мен трябва да ме обича такава, каквато съм, да не иска да ме променя и да живеем в розов балон. Бързо осъзнах обаче, че двамата сме отделни личности, които тепърва ще трябва да се учат да споделят живота си с друг човек по този начин, а това изисква промени. Не жертви, не компромиси, просто промени. Никой от нас не е тръгвал срещу другия с фрази подобни на "Кой си ти, че да искаш да ме промениш?!", "Ако не ме обичаш такъв/ва, значи въобще не ме обичаш." и т.н. и т.н. Колкото несъзнателни промени претърпяхме, толкова са и съзнателните. Разбира се, половинките ни щом са с нас, значи нямат нищо против негативните ни страни, но защо да не опитаме да ги премахнем? И ние ще се почувстваме по-добре, а и не вярвам на някой половинката да има нещо против. Това, че имаме човек, който да ни подкрепя е голям стимул. Грях е да не се възползваме.

Против съм единствено, когато единият напълно забравя себе си и е готов да заживее единствено с желанията на другия, с неговия стил на живот и да приеме неговите интереси. Във връзката трябва да има индивидуалност, но не съчетана с егоизъм и наивност.

[Sneeuwvlokje]

И аз така, мацко, и аз така. Само че моята сродна душа живееше на 300 км. Или смяташ, че е било редно той да дойде при мен? Толкова ли ти е трудно да повярваш, че има хора, които са готови да направят много в името на връзката си? Хора, които не са толкова егоистични да смятат, че всичко трябва да се върти около тях?

Т.е., той не беше готов да направи много за връзката и е толкова егоистичен, че всичко трябва да се върти около него?

Колкото до забележката ти какво съм изоставила. В даден момент децата винаги излизат от вкъщи, за да създадат собствено семейство. Той е моето семейство сега. Приятелите ми са ми приятели дори от 300 км растояние - да не говорим, че половината се преместиха от този град и са пръснати из цяла България. Аз нямам нужда да са ми до задника, за да знам, че са ми приятели.
Работата - да, работата беше прекрасна и досега не съм си намерила друга такава. Но ако имах да правя същия избор, пак щях да избера да се преместя да живея с него и да работя нещо не толкова готино, вместо да работя чудесната работа и на 30 години да живея с мама и тати.

Разликата е, че повечето деца напускат, защото искат/време им е/т.н. Ти си напуснала заради "него". И някак..."с болка", "обичах" не ми звучат като "най-доброто нещо, което ми се е случило". Твоята връзка е изградена на компромиси, саможертви, нагаждане. Моята е изградена на споделени желания.

Не ме познаваш, дори не си прави труд да ми правиш психоаналитични оценки. Моят избор не е взет, защото ме е досърбяло междукрачието.

/google психоаналитични оценки

Не казах, че е. Твоят избор е взет, зашото си решила, че той > ти.

[LadyDi]

Разликата е, че повечето деца напускат, защото искат/време им е/т.н. Ти си напуснала заради "него". И някак..."с болка", "обичах" не ми звучат като "най-доброто нещо, което ми се е случило". Твоята връзка е изградена на компромиси, саможертви, нагаждане. Моята е изградена на споделени желания.

И продължаваш да говориш глупости, при все, че те помолих да не го правиш.
Къде съм казвала "с болка" и "обичах"?
Споделените желания нямат нищо общо с компромисите и съществуват отделно едно от друго. Ако нямахме общи желания и стремежи, каквато и саможертва или компромис да направя, връзката няма да просъществува.
И не, не всичко се върти около него. Всичко се върти около нас и около това, къде НИЕ като единица бихме били по-добре.
А моят избор е взет, защото съм решила, че нас > ти. И връзката ми е връзка, защото е "ние", а не "аз и той".