Промени в името на любовта?

[granger]

За неразбиращите - въпрос: Ако промяната ще ви донесе повече щастие, ако ви кара да се извисите духовно ,така да се каже?
И един лаф,който много харесвам и употребявам,когато е нужно:
"Само глупакът не се променя"

[Sneeuwvlokje]

И продължаваш да говориш глупости, при все, че те помолих да не го правиш.
Къде съм казвала "с болка" и "обичах"?

Преди... известен брой години аз изоставих родния си град (в който много ми се искаше да си остарея), работата (която адски харесвах и каквато и до днес не мога да си намеря) и приятелите (които ми липсват до болка), за да бъда с Мъжа.

Просто е пълно с абсолютно щастие, сбъднати мечти....

Споделените желания нямат нищо общо с компромисите и съществуват отделно едно от друго. Ако нямахме общи желания и стремежи, каквато и саможертва или компромис да направя, връзката няма да просъществува.
И не, не всичко се върти около него. Всичко се върти около нас и около това, къде НИЕ като единица бихме били по-добре.
А моят избор е взет, защото съм решила, че нас > ти. И връзката ми е връзка, защото е "ние", а не "аз и той".

Разликата е, че ние не правим компромиси и саможертви. Ние сме добре като единица навсякъде, не ни трябва специално място....

[Aeternal]

Промяната е хубаво нещо, обаче аз не разбирам как да се промениш с цел съвместимост с друг човек е хубаво нещо.
Същност зарежи, много неща не разбирам и няма смисъл да оспамвам темата

[granger]

май няма смисъл и аз да се обяснявам повече,само давам пример.

Той не харесваше ,че аз се паля прекалено лесно и избухвам от четвърт , е благодарение на него се промених и смятам,че е за добро.

[Blab]

тези, които твърдят, че не им се (е) налага(ло) да правят никакви компромиси със себе си във взаимоотношенята си с някого, да се замислят половинките им колко наваксват в тази категория (или са апатични/незаинтересовани до (без)крайност);

това е една от темите, които уморяват със своята безсмисленост (т.к. не водят до някакво "прозрение")
взаимоотношенията по подразбиране и етимология изискват взаимност. мисля, че това е основното;

едит:
все пак по темата: не, не си заслужава да се променяш заради някой друг. обектите са важни във взаимодействието (пхах, да), сама по себе си една сила е безсмислена, докато не бъде приложена; това е.

[SisiStrange]

LadyDi, след мен дойде и твоя ред.

И аз ще пробвам, но накратко, че се изтощих от едни сифоностели: Любовта изисква щастието и на двамата. За това логично и смислено е в изборите, които се правят да има повече "НАС" отколкото "АЗ". Нищо общо няма със саможертви. Всичко е до обмисляне на даден казус и взимане на решение така, че да има максимално щастие за двамата, разбира се, ако смятат да остават заедно, а не просто да си кюткат, докато не дойде по-добър вариант. Тъй че тук таме единия прави компромис с другия, за да може всеобщия баланс да върви. Ето ви един двупосочен пример: Да, аз няма в крайна сметка да ида да уча в чужбина, защото той не би искал. Той пък ще дойда да живее при мен в София, макар че би ни било 20-30 пъти по-лесно да отидем да живеем у тях в къщата на техните (с които се разбирам чудесно и където може да имаме цял етаж), защото аз пък ужасно искам да си остана в моя си град. Тези 2 разбирателства не са постигнати с караници или на принципа танто за танто. Просто съгласие на тема кое е по-добре и за двамата. Същото важи и за случая на Лейдито. Тя отстъпва за нещо, очевидно важно за него, за да е щастлив, защото го обича. Той би направил същото. Тя няма да му го изиска. Той все пак ще го направи. Каквото повикало, такова се обадило.

Добре де, излезе дълго.

[Sneeuwvlokje]

Ето ви един двупосочен пример: Да, аз няма в крайна сметка да ида да уча в чужбина, защото той не би искал. Той пък ще дойда да живее при мен в София, макар че би ни било 20-30 пъти по-лесно да отидем да живеем у тях в къщата на техните (с които се разбирам чудесно и където може да имаме цял етаж), защото аз пък ужасно искам да си остана в моя си град. Тези 2 разбирателства не са постигнати с караници или на принципа танто за танто.

Не е танто за танто, изобщо...

Ще се опитам да обясня по-добре. Първата ми сериозна връзка, много се обичахме и т.н. Аз исках да следвам в чужбина, той искаше да си стои в България. Аз почти бях готова да остана, но майка ми ме убеди да не заминавам, зашото от доста време бях искала да замина и се бях готвила за това. В края на крайщата се разделихме, защото никой не направи компромиса. Сегашната ми връзка започна с 1000км разстояние. И някак...нямаше компромис. Нямаше и намек за такъв. Нямаше го момента, в който аз исках едно, а той искаше друго. Двамата искахме да сме заедно. Къде? Нямаше значение. Това имам предвид като казвам, че компромисите не са в основата на една връзка. Той не може да се сети да е правил компромиси(с изключение на една шега за повече секс).

[granger]

А щом е открила своя човек и е щастлива с него , не е по-добър избор да останат заедно и тук?! Заминаването и би и донесло много повече нещастие...не виждам какво му е странното.

Сиси,съжалявам,че така обсъждам връзката ви. Обещавам,няма да правя така повече

[SisiStrange]

А щом е открила своя човек и е щастлива с него , не е по-добър избор да останат заедно и тук?! Заминаването и би и донесло много повече нещастие...не виждам какво му е странното.

Сиси,съжалявам,че така обсъждам връзката ви. Обещавам,няма да правя така повече

Не, права си.

Не е танто за танто, защото всичко е спрямо това кое би направило другия щастлив, а следователно и двамата щастливи. Просто много се дърдори на тема: "Вие си правите неща за тях, а те за вас - не. Това е саможертва бла бла." Еми, не е. Преценка на ситуацията е.

Какво означава твоя пример? "Бях решила да замина, затова заминах. Той не реши да дойде с мен, затова се разделихме. " И? Аз пък наистина държа да остана с моя човек, защото си пасваме идеално и с него съм щастлива. Ако няма компромис от една от страните, ще се наложи щем не щем да се разделим. В сегашния случай, по-лесния компромис е от моя страна и съм го преценила. Не сме заедно от вчера, че да не гледам общо на положението и да правя решения само от моя стан.

Та започнали сте на 1000км разстояние? И какво стана? Ти премести ли се при него? Това не е ли компромис от твоя страна? Той премести ли се при теб? Това не е ли компромис от негова страна? Мислите да останете на 1000км завинаги? Това връзка ли е? "Няма значение къде" е адски хипотетичен израз. Аз знам, че моят приятел би се чувствал много зле в чужбина. Просто не е за там. Значи, за да не правя аз компромис, трябва или да го принудя да дойде с мен някъде, където ще се мъчи и няма да е на мястото си, или да го зарежа? Интересна представа за обич.

А промени винаги има. Не са съзнателни повечето. Когато са съзнателни, пак не е лошо. Адски често тези промени водят до по-добро. Вие си представяте нещата много праволинейно. Да се промениш за някого не означава да сведеш глава и да се откажеш от себе си в нечие име. Напротив. Всичко е влияние. Той ми повлия да откажа цигарите. Аз много кашлях по едно време, ама си бях с навика и не го мислех. Той ми обърна внимание и аз се отказах. Не заради него, а защото така беше редно. Бившия ми буквално ми се караше и имаше драми, когато запаля цигара. Съответно - аз пушех тайно от него. Не ти се променя, когато те карат, да, тук сте прави. Но сегашния ми приятел никога не ми се е карал нито ми е правил ултиматуми. Просто му личеше, че не му е приятно. И това ме накара да искам да му стане по-приятно покрай мен. Лично решение. Ей това е пример за положителна промяна, продиктувана от друг, направена за него (и за себе си, разбира се), която обаче трудно би могла да бъде счетена за нещо лошо.

[Violenza]

Това връзка ли е? "Няма значение къде" е адски хипотетичен израз. Аз знам, че моят приятел би се чувствал много зле в чужбина. Просто не е за там. Значи, за да не правя аз компромис, трябва или да го принудя да дойде с мен някъде, където ще се мъчи и няма да е на мястото си, или да го зарежа? Интересна представа за обич.

Не мога.

Ти като каква въобще се явяваш, че да казваш чия връзка има смисъл и ДАЛИ е връзка изобщо? Напоследък където и да ти видя мнение, то е някаква препратка към връзката ти. Меродавна ли е вашата връзка, че така настоятелно я навираш в очите на останалите и я даваш като пример за всичко и на всички?
Еми съжалявам, сигурно ще те шокирам с това нещо, ама уви, не е, макар и да ти се иска. Сигурно ще те шокирам и с новината, че не сте единствената обичаща се двойка, колкото и да омаловажаваш чуждите чувства.
Излишно е да ти обяснявам, че твоят "избор", както ти го наричаш, не е приложим навсякъде. Още на предната страница споменах, че е удачно да се съобразите, че "саможертвата" и "компромисът" означават различно нещо за всеки един от нас. За теб ако това е било компромис, за мен може да е саможертва и обратното. Само дето аз няма да тръгна да ти обяснявам дали правиш грешка или не. И няма да ти казвам дали твоето е "любов" или не е.

Просто е абсурдно да давате оценки на чуждите чувства. Наистина абсурдно. А по темата преди това съм казала какво мисля.

[SisiStrange]

Че тук достатъчно пъти дадоха оценка на връзката на ЛейдиДи, както и на моята. Аз пък сигурно от месец не съм ти виждала положителен коментар към някого, е и? Нищо не навирам. Откъде се очаква да давам примери? От връзката на Станка, съседката и Петко ли? Всеки говори от своя си опит. Когато пиша в тема за връзки, пиша за моята си, не за чужда. Или се очаква да вадя хипотези само и само да не давам личен пример?

Ти може и да не ми говориш моя избор правилен ли е или не. Хубаво. Достатъчно коментираха и моя, и на ЛейдиДи. А що се отнася до това кое е връзка и кое не е, тук пък директно ще си изкажа това, което мисля: Можете да сте на разстояние за известно време. В това няма нищо странно. Връзки от разстояние много, достатъчно от тях протичат чудесно в крайна сметка. НО това нещо в един момент трябва да има развръзката на събиране някога във времето. И това значи, че единият ще се наложи да направи компромис. Някога.

Никой не ви настъпва обичате ли някого. И истински ли са връзките ви. Но е доста неприятно някой да обяснява как си направила невероятна жертва, как живееш едва ли не в болка и отказване от себе си, защото си направила простичък избор. Та на тая вълна питах кротко какво се е очаквало да се направи, за да са доволни всички и кое не би било саможертва. И се мина на "Какво парадиране". В този форум обикновено всичко опира до това какви примери даваш. Ок. Нищо не ми пречи да давам примери с други хора. Моя колежка има връзка от разстояние от 2 години (на 3 месеца по месец се виждат), той е в Англия. След още 2 години тя заминава да живее при него, за да са заедно. Това жертва ли е от нейна страна, ако не е мечтала да живее точно в Англия и кой е правилния вариант за двамата? Според вашите разбирания.

[Violenza]

Че тук достатъчно пъти дадоха оценка на връзката на ЛейдиДи, както и на моята. Аз пък сигурно от месец не съм ти виждала положителен коментар към някого, е и? Нищо не навирам. Откъде се очаква да давам примери? От връзката на Станка, съседката и Петко ли? Всеки говори от своя си опит. Когато пиша в тема за връзки, пиша за моята си, не за чужда. Или се очаква да вадя хипотези само и само да не давам личен пример?

И като дадоха на твоята, на теб ти се видя най-логично да опиташ да направиш същото? А относно моите коментари, тия контри ги използвахме в детската градина.

Ти може и да не ми говориш моя избор правилен ли е или не. Хубаво. Достатъчно коментираха и моя, и на ЛейдиДи. А що се отнася до това кое е връзка и кое не е, тук пък директно ще си изкажа това, което мисля: Можете да сте на разстояние за известно време. В това няма нищо странно. Връзки от разстояние много, достатъчно от тях протичат чудесно в крайна сметка. НО това нещо в един момент трябва да има развръзката на събиране някога във времето. И това значи, че единият ще се наложи да направи компромис. Някога.

Не намесвай ЛейдиДи, не съм я чела нея да парадира колко й е успешен брака и да описва само него във всяка тема. Като цяло тя специално дава много обективни и съобразени мнения, изобщо не съм я визирала в поста си.
Въпросът беше за твоите категорични изказвания "вие нямате връзка", "вашето не е любов". Подкрепено, разбира се, с брилянтен пример - твоята връзка.

Никой не ви настъпва обичате ли някого. И истински ли са връзките ви. Но е доста неприятно някой да обяснява как си направила невероятна жертва, как живееш едва ли не в болка и отказване от себе си, защото си направила простичък избор. Та на тая вълна питах кротко какво се е очаквало да се направи, за да са доволни всички и кое не би било саможертва. И се мина на "Какво парадиране". В този форум обикновено всичко опира до това какви примери даваш. Ок. Нищо не ми пречи да давам примери с други хора. Моя колежка има връзка от разстояние от 2 години (на 3 месеца по месец се виждат), той е в Англия. След още 2 години тя заминава да живее при него, за да са заедно. Това жертва ли е от нейна страна, ако не е мечтала да живее точно в Англия и кой е правилния вариант за двамата? Според вашите разбирания.

Ако си чак толкова убедена в правотата на избора си, как е възможно да се засягаш от чуждото мнение? Май ти се чувстваш настъпана ми се струва.
Говорейки за твоята колежка, аз мога да ти кажа, че за мен като цяло 5 години само "връзка", си е чиста загуба на време. И да, в случая, това е абсолютна саможертва от нейна страна. Обаче изборът дали ще я направи си е изцяло неин. Тя дори може да не го възприема като "саможертва", тогава какъв ще е проблема? Не ми е работа да им търся варианти и да ги мисля дали се обичат.

[bloodyF]

Аз придобих безгранично търпение, още по-голямо спокойствие и непукизъм относно глупостите в живота ми. Спрях да си мисля, че дълготрайната връзка е щастливата и хубавата такава. Преживях адски много с него и е имало в моменти, в които съм се чудела за какво сме заедно изобщо. Ама в края на деня той пак е там. И пак ме обича въпреки всичките ми недостатъци.
А промените в него също значат много за мен, защото някои от тях се дължат именно на мен, не че съм направила нещо, но ако не бях аз той нямаше да ги направи и това щеше да е лошо не само за самия него, но и за здравето му. Та съм доволна и от двамата *аплодисменти*

edit:и се научих да казвам 2-те думички без да ги очаквам обратно
Което е правилното, казвам го, защото го чувствам, не защото искам да ми го каже.
Или с подаръците-подарявам, защото искам да подаря-не за да ми подари той.

[DisappointedDreamer]

(изважда помпони и cheer-ва за Насилието :Д)

[bloodyF]

(изважда помпони и cheer-ва за Насилието :Д)

Прочетох тампони и си представих как някой бива обезглавен и спират кръвта с ..тампони

[anonymous708973]

тези, които твърдят, че не им се (е) налага(ло) да правят никакви компромиси със себе си във взаимоотношенята си с някого, да се замислят половинките им колко наваксват в тази категория (или са апатични/незаинтересовани до (без)крайност);

това е една от темите, които уморяват със своята безсмисленост (т.к. не водят до някакво "прозрение")
взаимоотношенията по подразбиране и етимология изискват взаимност. мисля, че това е основното;

едит:
все пак по темата: не, не си заслужава да се променяш заради някой друг. обектите са важни във взаимодействието (пхах, да), сама по себе си една сила е безсмислена, докато не бъде приложена; това е.

Минавам (засега) да кажа, че на малко градус по-лесно разбирам мненията на Блаб :д

[kalpazanka]

за мен като цяло 5 години само "връзка", си е чиста загуба на време

Вече не си ми приятелка!

[SisiStrange]

Въпросът беше за твоите категорични изказвания "вие нямате връзка", "вашето не е любов". Подкрепено, разбира се, с брилянтен пример - твоята връзка.

Никъде не съм казвала кое е любов и кое не е. Въобще не е нужно примерът да е чужбина, не, че е лош все пак, но е по-комплексен. Колко хора в тази тема са на мнение, че не можеш да направиш каквато и да е промяна за половинката, защото не си струвало за друг човек да се променяш? Може и да е любов, хубаво. Може и хората да приемат различни неща за компромис и саможертва. Още по-хубаво. Да не си склонен, обаче, на какви да е компромиси спрямо другия, не ми звучи... всъщност липсва ми точната дума. Из форума пък (не само из темата) особено последния месец засичам достатъчно такива теми и да, чудно ми е.

Ако си чак толкова убедена в правотата на избора си, как е възможно да се засягаш от чуждото мнение? Май ти се чувстваш настъпана ми се струва.

Съвсем не. На първата страница го обясних веднъж съвсем кротичко. После още веднъж. После вече се изумих на останалите коментари, които видях по-късно. Иначе се чувствам доста спокойна.

Говорейки за твоята колежка, аз мога да ти кажа, че за мен като цяло 5 години само "връзка", си е чиста загуба на време.

В какъв смисъл само връзка? Само връзка от разстояние или връзка без по-сериозни мерки като живеене заедно и брак?

Впрочем, наистина ми е все тая кои примери ще давам. Доста социален човек съм. Пазя си приятелствата и познанствата с някои хора още от първи клас. Ако толкова ви пречи да е за моята връзка, нека е за чуждите. Моя най-добър приятел пък иска ужасно много да замине да учи в чужбина, но гаджето му е против. Приятелят ми твърди, че по-скоро ще скъсат, отколкото да си прецака кариерата. Значи наистина го иска. В такъв случай пък съм на мнение, че гаджето може да направи компромиса (ако искат да останат заедно). Всичко е до това кой колко иска нещо. Така (според мен) става балансът. Ако на единия ужасно, ама ужасно му се заминава и куп мечти са му свързани с чужбина, тогава другия отстъпва. По същия начин, по който, ако на единия му се вечеря на дивана пред телевизора, а другия от малък е искал като се ожени (примерно) да сядат на маса всяка вечер и да говорят, отстъпва този с дивана. Малки неща, но значими.

[Violenza]

Никъде не съм казвала кое е любов и кое не е.

Ами не помниш значи какво си писала.

Много общо ги извъртя нещата. И не ми казвай, че ти е все тая какви примери даваш, за да не ти вадя цитати. Последното, което запомних, беше в темата за 8ми март, където девойка се оплакваше, че нищо не е получила. Ти беше писала няколко пъти и във всеки един пост обясняваш само как ти си получила еди какво си, което въобще не си чакала, ама си била супер щастлива. Е, няма лошо, разбира се, ама да го споменеш случайно 10 пъти? Едва ли.
В тая тема е същата работа. И ако беше само хвалба на връзката ти, пак няма лошо. Обаче твоето е едно тънко самоизтъкване и натякване. Не ми казвай, че само аз го приемам така, защото съм убедена, че който ти е срещал повечко мнения, ще го потвърди.
Както и да е, издразни ме наглостта ти да обясняваш кое било любов и кое връзка. Нещо, което не срещам от теб за първи път.

Калпазанче, ясно ми е, че обстоятелствата понякога го налагат. Особено след като живея на майната си и не се очертава да се върна в близките няколко години и да имам нормална връзка. Дадох пример, че не бива да поставяме такива крайни оценки за нечии взаимоотношения.

[anonymous708973]

Ами не помниш значи какво си писала.

Много общо ги извъртя нещата. И не ми казвай, че ти е все тая какви примери даваш, за да не ти вадя цитати. Последното, което запомних, беше в темата за 8ми март, където девойка се оплакваше, че нищо не е получила. Ти беше писала няколко пъти и във всеки един пост обясняваш само как ти си получила еди какво си, което въобще не си чакала, ама си била супер щастлива. Е, няма лошо, разбира се, ама да го споменеш случайно 10 пъти? Едва ли.
В тая тема е същата работа. И ако беше само хвалба на връзката ти, пак няма лошо. Обаче твоето е едно тънко самоизтъкване и натякване. Не ми казвай, че само аз го приемам така, защото съм убедена, че който ти е срещал повечко мнения, ще го потвърди.
Както и да е, издразни ме наглостта ти да обясняваш кое било любов и кое връзка. Нещо, което не срещам от теб за първи път.

Калпазанче, ясно ми е, че обстоятелствата понякога го налагат. Особено след като живея на майната си и не се очертава да се върна в близките няколко години и да имам нормална връзка. Дадох пример, че не бива да поставяме такива крайни оценки за нечии взаимоотношения.

Въх, аз защо си мислех, че сте заедно в чужбина?
Не ми отговаряй :д

Съгласна съм, впрочем, за самоизтъкването, но предвид някои мои лични впечатления, подкрепени с тези на други хора, имам известни резерви към идеализирането на подобна връзка.

[minzz]

Ако на единия ужасно, ама ужасно му се заминава и куп мечти са му свързани с чужбина, тогава другия отстъпва. По същия начин, по който, ако на единия му се вечеря на дивана пред телевизора, а другия от малък е искал като се ожени (примерно) да сядат на маса всяка вечер и да говорят, отстъпва този с дивана. Малки неща, но значими.

Не мисля, че трябва да сравняваш заминаването за чужбина с това кой къде иска да вечеря. Разликата между тези неща ако за теб е малка, за мен е огромна.

[granger]

за теб е малка, за мен е огромна.
И дотук със спора,а?
Всеки мери и преценява по свой аршин, За едни е така за други иначе. Докато не стъпиш в обувките на някой , не м повървиш пътя, няма кда се прецениш обективно дали би направил тва или онова,,ако беше него/нея. За всички че отнася това. Тей че, щом за нея е било добре да го направи - значи си е струвало. За теб щом не е - не би го направила.
Просто като бобец.

Ииии поздрав за всички ученички,пички,гимнастички ,аз откачам

[minzz]

Всеки мери и преценява по свой аршин, За едни е така за други иначе. Докато не стъпиш в обувките на някой , не м повървиш пътя, няма кда се прецениш обективно дали би направил тва или онова,,ако беше него/нея. За всички че отнася това. Тей че, щом за нея е било добре да го направи - значи си е струвало. За теб щом не е - не би го направила.

[granger]

като е you don't say , кво всички се наострихте и тръгнахте да спорите за нещо,което е различно за всеки???
Тъпо, don't you think!

[anonymous708973]

Не, смятам, че е далеч по-тъпо да ми се обяснява как да не заминеш в чужбина било малка жертва, която се сравнява с мястото, на което ще плюскаш вечеря. Когато някой ми заяви, че това (чужбината, де) било малък компромис, веднага ми става ясно, че всъщност не е искал кой знае колко да замине и че не е видял сериозна трудност в решението.
"Най-добрият ми приятел много иска да замине, затова тя трябва да се съобрази и точка" - пхахаха. Явно много останали варианти, един от които е, че другият НЕ МОЖЕ да замине, когато си иска, остават в забвение.

Дори няма да продължа, защото ми е болна тема, за която аз наистина съм мислила.