Изобщо защо си мислиш че при мен има нещо случайно?

Защо си мислиш че говоря неща ей-така, просто заради говоренето?
Реакциите на предния и по-предния коментар бяха доста очаквани. А коментарите бяха пуснати във връзка с едно друго нещо, което забелязах. И чрез това "истински доктор" ти отново го доказваш.
Осъзнах че всяко човешко действие в социума ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се ПРИНТИРА върху (под)съзнанието на социалните индивиди под формата на образ. Всъщност всяка реакция се резултат от противоречието между установения модел(образ) и всяко ново действие(явление). Човешкия ум е комплексна система, която изучава и съставя "карта на света" и всичко в него, като това е част от може би инстинкт за оцеляване. Веднъж създаден образ на нещо, той търпи промени. Но основното свойство е че винаги има образ - човешкия ум винаги има нужда всичко да е определено. И аз точно затова тук сменям маските си, лансирам между тях, което задължително се отразява върху вашите образи за мен. Което пък е идеален инструмент за разбирането на същността на образа. Върху тези образи, несъзнателния човек има много малко влияние, тъй като те действат предимно на подсъзнателно ниво. Но реакциите са явен показател за тяхното наличие. Постоянното сменяне на идентичностите води до едно объркване, понеже умът не знае как да реагира. Когато използвам една маска дълго време, отсрещният индивид я "нагажда" според представата която вече си е изградил. Когато обаче сложа друга маска, тогава настъпва противоречие между новия и стария образ. И тъй като образа е идея, но жива и действаща, идеята, също като всичко останало, се стреми да запази своята същност. И тогава се намесват защитните реакции, изразяващи се под формата на обвинения. Пример: "Ама ти нали беше такъв, сега защо си онакъв". Всъщност няма значение дали съм такъв или онакъв, важното е да съм някакъв (В чуждия ум, естествено). Този принцип е следствие от (а едновременно с това, и доказателство за) един друг извод - Човешкият ум има нуждата да уподобява с цел да разбере нещо. А това пък води до съвсем логичното заключение, че човешкото знание в основата си е просто система от подобия. Подобието обаче никога не може да бъде оригинала - то може да бъде само "отражение", "образ", но не е обекта. Както в експеримента със свещта, лупата и листа хартия. Свещта си е все една, но според позицията на лупата(наблюдателя), образа на свещта върху хартията е съвсем различен.
Това иде да покаже 2 неща:
1. Характера на образа зависи от (позицията на) наблюдателя.
2. Образът, отражението никога не може да бъде оригинала.
Това пък ме доведе до едно друго заключение - Всяко нещо съдържа единствената си и неповторима природа, единствено в своите собствени граници. Изнесем ли го извън неговите граници, то става "образ", "отражение", "подобие" - в зависимост от факторите на това изнасяне (От кого, как, с каква цел).
Това е важно за разбирането на методите по които се възприема информацията. И всъщност води до една генерализация - че всичко през човешките очи е уподобен образ зависещ от човека - тоест всичко е една илюзия в ума на "сънуващия".
Но да се върнем на противоречието между образите (илюзиите). Всеки образ, нищо че е просто подобие на нещо, може да се разглежда самостоятелно (като образ). Всъщност образът при създаването си започва да живее свои живот - да се обогатява, да се самосъхранява, да се репродуцира, да се храни - всичко присъщо на един организъм. И с това се образува една "мисловна флора и фауна" в човешкият ум - една система от когниции и "предмет-образи"-и, които си взаимодействат помежду - Противоречат си, Съгласуват се - и най-общо ДОПЪЛВАТ се.
Какво става когато "образът" започне сам да се уподобява?
Какво става когато "образът" е осъзнат като образ и така губи границите на своята същност?
Какво става когато човек разбере че е образ на самия себе си?
Мисля че в тези въпроси се крие същността на съзнанието и изначалния Бог във всеки един от нас - Онзи който се сътворява - който постоянно се "сънува" и "събужда" - едно вечно надграждане (и разграждане) на образи - inception един вид.
Взимайки предвид всичко това, "истинския доктор" не съществува, няма как да съществува, защото и той е просто образ, естествено според наблюдателя.