Quote of the day!

[Colouring]

“Лесно бих простила неговата гордост, ако той не беше засегнал моята”.

[ShtrudeL]

“Лесно бих простила неговата гордост, ако той не беше засегнал моята”.

Това си харесах.



*"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."

[strawberry88]

*"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."

От къде е този цитат?

[MoulinRouge_]

От къде е този цитат?

"Мемоари на един откачен младеж" - Фредерик Бегбеде

Кое е най-чистото и прекрасно вълшебство,за което се сещаш?
Нещо мъничко,което е в състояние да вдъхне цветен живот и на най-мрачния пейзаж?
Знам,че задавам труден въпрос за хора с ампутирано въображение,
затова ще подскажа съвсем мъничко...
Представи си пеперуди.А сега си представи как размахват нежните си криле
в грациозен полет над пустата действителност.Те не летят на високо,
но на теб ти се струва,че докосват небето и то става по-шарено.
Тези крехки,безпомощни,красиви и недостижими,мънички,но много важни за човека,
който се вглежда в наистина важните неща, същества не ти ли напомнят на мечтите,
които хвърчат над забързания ти свят,но ти дори не ги забелязваш.Мечтите,
които даряват наивна надежда за по-добър живот.
Не можеш лесно да се докоснеш до магическото,но веднъж хванеш ли пеперуда,
осакатяваш крилете й.Веднъж сбъднеш ли мечта,
тя става нещо обикновено и се нуждаеш от нова,
за да продължиш съществуването си.
Чувал ли си поверието,че ако хванеш пеперуда,една твоя мечта ще стане реалност.
Не е ли жалко,чe хората са толкова глупаво-егоистични? Убиват прекрасното,
за да превърнат вълшебството в ежедневие...