може би просто карам мн тежък пубертет.
и понякога като се замисля колко хубав живот имам всъщност (реално погледнато всичко ми е наред с изключение на малки ежедневни проблеми, които са нормални), а в ума си се чувствам сякаш живея някакъв УЖАСЕН, несигурен, опасен живот постоянно.
Мисля си дали не е в следствие на някаква психическа травма, понеже в 10ти клас чувствах психически тормоз от една група от хора, също и огромен страх от евентуален физически тормоз, който в последствие преодолях, уж, ама явно ми е оставило отпечатък и ми се отразява все още.
прилича ми на обсесивно компулсивно разтройство цялото състояние..