- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Едно момче ме харесва, а аз него- не! Какво да правя?
Едно момче от моя клас ме харесва, а аз него-не! Миналата година и още две предишни сядахме заедно в училище. Понеже живеем много близо и се прибираме заедно. Когато съм близо до една стена (докато вървим) той буквално ме притиска до нея.Има и други такива случаи. Понеже съм малко малка незнам какво да правя! Още не ми е казал, че ме харесва,но то се разбира! Целия клас започнахме да си правим едни хартиени солнички. На тях се пише имена на деца и те питат любим цвят и т.н. Този дето ме харесва, докато играеше му се паднах аз,че ме харесва , а той не отрече. После му се падна друго момиче и той каза , че не я харесва! Е, какво да правя? Моля, дайте ми съвет!
Кажи си му, че няма да се получат нещата. Примерно:
-Пич...греда.
Ако искаш по деликатно, купи му греда.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
.....abe nz i az
Обясни му, че държиш на него само като на приятел и не желаеш да променяш нещата. Впрочем на колко години сте вие двамата?
Последно редактирано от paladincho12345 : 03-29-2013 на 20:30
Аз пък не мисля, че тя трябва да повдига темата - ако той й признае, нека чак тогава го отреже, тъпо е преди това да водят такива 'разговори'.
Ами пробвай сЪс "Не те харесвам, искам да си останем само познати."
Кажи му ''Няма да стане пич'' или ''Съжалявам, но искам да сме само приятели''
На мен също ми се е случвало.Просто бъди искрена с него.На него ще му е тъпо,че ти не го харесваш,но какво можеш да направиш.На сърцето не може да се заповядва![]()
На 11 съм и да малка съм като се има предвид, че тука има тийнове на 15-16 години. Просто исках да потърся съвет и относно за тея солнички една взе да си прави и всички се зарибиха. Да, сигурна съм, че ме харесва, защото иска да ме изчака да си ходим заедно, а аз все карам някоя приятелка да дойде с нас, защото ми е доста притеснено. Всъщност започнах вече и да го мразя. Само да го видя и ми става лошо. Мисля, ако ми признае, че ме харесва да го отрежа и това е.
Благодаря на тези, които не ме оплюваха, не ме питаха постоянно на колко съм и на тези, които не ми се подиграваха!!
Тука наблюдавам комичния парадокс,големи хора отговарят супер деликатно и сериозно на някакви много малки харесващи се дечица.![]()