кой баща е по-благоразумен?

[npp]

Не вярвам да има такава сила, или каквото и да е, което да е сътворило човеците и да ги наглежда като малки деца.

от твърдението че няма никакъв Бог Творец едва ли не излиза че от нищо е станало нещо, но едва ли нещо се самосътворило от нищо(-то)

Но казвам че дори и хипотетично да има такова , то:
1. Да се приписва его/човешки характер на божество е малоумно.

не става въпрос за човешки характер, но просто за висш разум, понеже ако досега е имало благоразумни човеци, то колко по-благоразумен трябва да е Бог след като е сътворил всички тези творения и създания с толкова гениално и сложно устройство

2. Човекът е способен сам да носи отговорност за себе си, т.е. да бъде независима и самостоятелна единица. Това е показател, че дори и да има Господ, той е искал човека да израстне в себе си - без да бъде дете и някой да носи отговорност за него.

от изказването че Бог иска да остави човеците сами да се оправят под системата на "грехът" едва ли не излиза че Бог Отец би ги оставил да се изтребват един друг

3. Има голяма разлика между средство и творение. Ако приемем че бог ни е сътворил, то перфектната цел на всяко творение е да съществува самостоятелно. Ако приемем че не можем без бог, то ние не сме творения, а средства, понеже някой ни употребява за някакви си негови цели и ние не можем без него - но подобна идея може да се роди само в ума на еговия човек, който винаги иска да контролира. Да се приписват подобни черти на вселенска сила и закон е просто смешно.

а защо не Бог да е сътворил човеците просто като потребители, например ако самият Той е администраторът на цялата безгранична вселената?!

[DoctorSatan666]

от твърдението че няма никакъв Бог Творец едва ли не излиза че от нищо е станало нещо, но едва ли нещо се самосътворило от нищо(-то)

Нищото е обединен образ на Всичкото. Понеже всяко "нещо" е разделение от всичкото, а при нищото такова разделения няма, понеже е нищо. Всичкото и Нищото са едно и също нещо, и в Нищото се съдържа всяко "нещо".

не става въпрос за човешки характер, но просто за висш разум, понеже ако досега е имало благоразумни човеци, то колко по-благоразумен трябва да е Бог след като е сътворил всички тези творения и създания с толкова гениално и сложно устройство

А да ти е хрумвало че сложното устройство е следствие от еволюцията (във всичките и аспекти). Дори и във аспекта на човешката психика, как е възможно едно просто усещане, един нервен импулс, да прерастне до усещането, че те боли, оттам че мразиш причинителя на болката, оттам в идеята за отмъщение... Виж колко сложно е устройството на една проста идея, а има толкова по-сложни и заплетени. Но никой не е създал идеята за отмъщение, тя сама е еволюира. Това е най-характерното за еволюцията (като общо понятие) - там няма творения.

от изказването че Бог иска да остави човеците сами да се оправят под системата на "грехът" едва ли не излиза че Бог Отец би ги оставил да се изтребват един друг

Грехът е човешко понятие, просто една идея. Грехът се е променял толкова много пъти, че изобщо да разглеждаме сегашната му форма (еволюционния му стадий като идея) като една и единствена, е глупаво. Все пак в структурата на греха, се запазва една основна идея - да не правиш неправилното.... (и тук идва доказателствената част) понеже същото може да бъде причинено и на теб. И тук също може да се проследи началото на тази идея - инстинкта за самосъхранение.(Аналогично със нервния импулс - желанието за отмъщение).Под всичките интелектуални дрехи, се крият доста прости механизми. Импулсите обаче, които еволюират(прерастват) във всякакви сложни системи, са си просто импулси и нямат нищо общо с реалността. Нетърпимостта към студа няма да стопли времето навън. Също както и идеята за любовта към ближния не е доказателство за Бог (извън човека).

И защо Господ трябва да "оставя" някой че да се избива? Само децата не ги "оставят" понеже без контрола на родителите си и правят глупости. Ето защо само "децата" имат нужда от Бог - от някой, който да им поставя правила, които да боготворят.

[npp]

Нищото е обединен образ на Всичкото. Понеже всяко "нещо" е разделение от всичкото, а при нищото такова разделения няма, понеже е нищо. Всичкото и Нищото са едно и също нещо, и в Нищото се съдържа всяко "нещо".

как ти по-горе бързаше да направиш разграничение между творение(т.е. свят за живеене) и създание(т.е. живите одушевени съществата, които населяват света за живеене), така и има разлика между нищо и нещо, например (понеже) като казахме по-горе 'че от нищо не става нещо' имахме предвид че няма как нещо, което е мъртво, да сътвори само себе си в живо създание без помоща на какъвто и да е системен творец-администратор(т.е. Бог), така че как си представяш мъртвата погълната от "тъмнината" душа да се самосътвори без чужда помощ?!

А да ти е хрумвало че сложното устройство е следствие от еволюцията (във всичките и аспекти). Дори и във аспекта на човешката психика, как е възможно едно просто усещане, един нервен импулс, да прерастне до усещането, че те боли, оттам че мразиш причинителя на болката, оттам в идеята за отмъщение... Виж колко сложно е устройството на една проста идея, а има толкова по-сложни и заплетени. Но никой не е създал идеята за отмъщение, тя сама е еволюира. Това е най-характерното за еволюцията (като общо понятие) - там няма творения.

как мъртвото ще претърпява еволюция ако е мъртво и не може да се самосътвори, освен ако нещо или по-скоро Някой не му вдъхне "жизнено дихание" сиреч живот и не го сътвори?!, следователно ако има Бог, то едва ли има биологична или реинкарнационна еволюция, понеже както и ти каза че ако има божество, то би трябвало да даде на човеците онова, което самото то е имало и все още има макар и в качеството им на потребители, не администратори, а след като Бог съвсем директно и безболезнено е имал и все още има пълна форма на живота, следователно Той би трябвало съвсем директно и безболезнено да дава живот и на своите създания - следователно няма никаква биологична или реинкарнационна еволюция

Грехът е човешко понятие, просто една идея. Грехът се е променял толкова много пъти, че изобщо да разглеждаме сегашната му форма (еволюционния му стадий като идея) като една и единствена, е глупаво. Все пак в структурата на греха, се запазва една основна идея - да не причиняваш болка на ближния.... (и тук идва доказателствената част) понеже същото може да бъде причинено и на теб. И тук също може да се проследи началото на тази идея - инстинкта за самосъхранение.(Аналогично със нервния импулс - желанието за отмъщение). Импулсите обаче, които еволюират(прерастват) във всякакви сложни системи, са си просто импулси и нямат нищо общо с реалността. Нетърпимостта към студа няма да стопли времето навън. Също както и идеята за любовта към ближния не е доказателство за Бог (извън човека).

"грехът" всъщност е духовното/религиозното беззаконие и неговата система - да, това е същинският грях, защото както Бог (най-малкото в основата си) е Дух, така и дявола е дух, понеже злите сили също са "зли духове" (затова и като такива са посочени в Библията), и както царството на Бога (най-малкото в основата си) е Духовно, така и царството на дявола също е духовно, следователно "грехът" в основата си също е духовно/религиозно беззаконие, а що се отнася до злините, които невярващите/неокултистите са вършели досега, те са вторично явление на "грехът", понеже невярващите/неокултистите няма как да вършат духовно/религиозно беззаконие след като са невярващи/неокултисти макар и това да не е оправдавало напълно онези от тях, които са извършили злодеяния по физически път, ето защо в Библията са посочени престъпление и грях като две различни категории злодеяния, а относно еволюционната гледна точка за грехът, съвестта например е едно от доказателствата че човек може да разбира разликата между добро и зло дори и без да е преминавал през болки/страдания, защото самата съвест подсказва че не е редно да се причинява зло