Правата над живота ми

[Chacho]

Да се откажеш от себе си...Интересно..Какво ще покажем/докажем ако се откажем от живота си?Малодушие?Безхарактерно ст?Неуважение към родителите ни за всичките мъки и тревоги,които са преживели към нас?Не мисля,че отказването ни от самите себе си е решение на проблема/ите.

Тоест, раждайки се, ние задлъжняваме на обществото за това, че ни е дало възможността за живот? Или не подкрепяш тази идея?

И по-скоро въпросът ми е, дали имаме право да омаловажим родителите си, да проявим малодушие и безхарактерност и да си прекратим живота, или такова нещо трябва да го предотвратява обществото, тъй като не е правилно? С други думи, трябва ли да се забрани бягството от проблемите (без да ги решаваме)?



@defender, появяваме се на този свят като ни роди жена. Ако сме "собственост" на Господ, то "собственост" ли сме до някаква степен и на майката, която ни ражда, тъй като до известна степен и тя ни дава живот? Тоест, редно ли е майките да имат определени права над децата си и каква трябва да е границата на тези права?

[defender]

Тоест, редно ли е майките да имат определени права над децата си и каква трябва да е границата на тези права?

ами родителите имат права над децата си такива каквито име дал Бог, т.е. да се грижат за тях и да ги обичат. Децата от своя страна пък трябва да уважават родителите си. А когато родителите карат децата си да вършат порочни и лоши неща в противовес с Божите заповеди, децата не трябва да ги изпълняват. Но също трябва да правим разлика между своеволие и Божии заповеди, защото ако пренебрегваш желанията на родителите ти към тебе заради някакво твое своеволие е лошо, ако го правиш пък заради това да не наруши Божиите заповеди е добро. ................ тънка е работата.

т.е. родителите имат права над децата си, но само такива каквито им е дал Бог (без да ги превишават) т.е. само в доброто.