Дам познато ми е...сега особено като замина моята нощна дружка няма с кой да си говоря...и се чувствам адски зле,не ми се мърда и нищо...нищо не може да направиш,така се чувстваш просто,може да се надяваш на откриеш по-бързо искрицата която да те запали и това е...все някога...