
Първоначално написано от
DoctorSatan666
Това което всеки творец предлага на своята публика е възможността публиката да проектира себе си върху неговото творчество(или върху самия творец). Мерилин Менсън е идеално поле за проекция на butt-frustrated тийнове, които мама не ги е пускала достатъчно по дискотеките и затова се изживяват като бунтари. Или защото приятелите им в даскало не са ги допуснали в групичката на "вървежните". Твоят случай предполагам е същия, подобно на много други тийнейджъри, които се идентифицират чрез такъв тип музика и идоли. Това обаче е просто младежко избиване на комплекси и не е изключено да го израстеш. Засега се наслаждавай на Мерилин Менсън и на всичко, което значи той за теб. Въпросът е дали го идеализираш понеже му приписваш необикновени качества (които пък евентуално не ти достигат в самата теб и затова ги търсиш ) или пък просто искаш мисловно да смучеш пишката на някой "по-специален", някой по-различен от кварталните момчета, които така или иначе вече сигурно са спрели да ти обръщат внимание. Какво да се прави, мазната коса и метъл т-шъртовете не са особено популярни....
А най-смешното е че това, което виждаш ти в Мерилин Менсън и изобщо образът ти за него, вероятно няма нищо общо с това какъв е той-всъщност. Виждаш само това, което искаш да видиш. Както се пееше в една негова песен - някои хора искат да употребяват, други да бъдат употребени. Употребявай идола си... В крайна сметка, затова ти е идол - понеже ти дава всичко онова, което търсиш...
Ако Менсън за теб беше просто човек, нямаше изобщо да му бъдеш фенка. Замисли се за хората, които подминаваш всеки ден по улиците, и те са просто хора, но на тях не си фенка нали? Менсън за теб е повече от човек, и затова всъщност ти е идол. А идолизирането е комплекс на малкия, масов човек. Затова и обикновените хора имат идоли, затова и има идоли изобщо - понеже на обикновения човек му е неудобно да е обикновен и затова се стреми да бъде необикновен, също като идола си. Оттам се започва един процес на откопирване на същността на идола - хората се стараят да се обличат като него, да се държат като него, да го възхваляват.... и това само и само за да се изживяват като него - да бъдат и те различни, необикновени и специални. И твоето е същото - просто младежко изживяване. На твое място не бих го приел толкова на сериозно.