Имам ебахти емоционалният терор,който сама си причинявам.И то ЗАЩО,защото прекалено много ми пука,прекалено много го мисля,а от другата страна няма изглед за евентуална загриженост.Та вече 5 дена ни звук,ни картина...
Седя,мисля го,сънувам някви кофти неща,осъзнавайки ,че всичко не е в полза за настроението и нервите ми.Яд ме е ,притеснявам се.
Кой знае кога ще се сети за моя милост,но вече свикнах,че щом на някой му е добре,то аз съм в последната графа на списъка...
От другата седмица се залавям с рисуването,че изпити ме чакат,но хич не ми е мирна душата..та не знам