Ако се чудите как мирише любовта, направете си чай от черен бъз и орехи

[babity]

Защо не те е страх, че той може да те обсеби? Че няма да можеш да имаш своя собствена среда? Толкова ли е хубаво да си 24/7 с някого? Не го ли мразиш поне ден-два месечно (преди да ти дойде)? Защо не искаш първо да станеш самата себе си, преди да станеш половината от едно "нас"? Не искаш ли нещата да станат по твоя начин? Не те ли е страх, че той може да те нарани (някога с нещо, не визирам нищо конкретно)? Ами ако ти станеш част от "нас" преди да си станала "аз"... това няма ли да те опустоши някой ден? Как си сигурна, че някога няма да съжаляваш, че си се ограничила от нещо? Откъде знаеш как мирише любовта? Ароматът не свършва ли?

Знам, че цапам нещо хубаво в момента, не е с лоша умисъл. Просто аз не мога да си отговоря на тези въпроси и ми е интересно... От все сърце ви желая мнооооого щастие!

Едит: И т'ва за меласата.... Защо ядете (в случая пиете) храната на нашата храна?

[XTREMEFREERIDE]

Надали отговорът ми ще има значение за теб и най-вероятно няма да можеш да ми повярваш, докато не го изпиташ сама, защото в очите на онези, които не са го имали, звучи невъзможно/прекалено сладникаво/розов-балон и пр.
Но, все пак, ето ти моите отговори, така, както аз чувствам нещата:

Защо не те е страх, че той може да те обсеби? Не, защото вече ме е обсебил по начин, по който аз съм му позволила. И по-скоро това обсебване си засяга изцяло и само мен. По-скоро аз съм си се обсебила чрез любовта си към него. И така се чувствам прекрасно. Не мисля, че на всеки би му било добре, но съм си намерила Моето нещо.

Че няма да можеш да имаш своя собствена среда? Даваме си предостатъчно свобода. И под свобода не визирам "той може да излиза с приятелки", "аз не го ревнувам от бивши" и т.н. По-скоро разбираме, че понякога всеки има нужда от осамотяване. Наистина РАЗБИРАМЕ това и се стараем да го получаваме.

Толкова ли е хубаво да си 24/7 с някого? Адски ми е хубаво. Но, разбира се, не е било и никога няма да бъде 24/7. И ние сме хора, и ние работим/учим/ходим да се виждаме с родители и пр.

Не го ли мразиш поне ден-два месечно (преди да ти дойде)? Разбира се, че го мразя понякога. Ама най-вече се е случвало, когато не е около мен и не сме говорили за това, кеото ме притеснява.

Защо не искаш първо да станеш самата себе си, преди да станеш половината от едно "нас"? Усещам себе си като намерила достатъчна част от самата-себе-си, така че останалата част да може да се изгради в съвместимост с някого. И това по никакъв начин не ми се струва ограничаващо.

Не искаш ли нещата да станат по твоя начин? Искам. И стават. Ако имаш предвид съобразяването - и него го искам.

Не те ли е страх, че той може да те нарани (някога с нещо, не визирам нищо конкретно)? Не, защото не усещам съмнение. Но го допускам като вариант. От което пък не се страхувам изобщо.

Ами ако ти станеш част от "нас" преди да си станала "аз"... това няма ли да те опустоши някой ден? Мисля, че отговорих вече на този въпрос.

Как си сигурна, че някога няма да съжаляваш, че си се ограничила от нещо? Не съм. Просто поемам риск. Сигурна съм, че мога да понеса всякакви последствия, до които този риск може да доведе. И затова спя спокойно всяка вечер.

Откъде знаеш как мирише любовта? Ароматът не свършва ли? Просто си отпих от чая онази сутрин и в главата ми се появи това, което съм написала. Ароматът си го правиш. Като ми свършат билките, знам от къде да намеря точно същите.