идва един период ,когато вече не ти е много приятно да си сам с някви си фалшиви приятели и да нямаш дете, което да отгледаш , половинка, с която да се усамотите и заживеете спокойно
Децата са вечен разход и грижи. Ще се радвам на чуждите докато са малки, после ще бягам през глава като почнат с вечните претенции и капризи ...
е какво сам ли ще си умреш?
нали знаеш,че след време приятелите ти ще имат семесйтва и едва ли всяка вечер ще си правят иху аху;Д
И кво понеже повечето имат семейства трябва и ние да имам ли ? То и повечето хора нямат пари това не означава че и ние не трябва дори да опитаме да живеем по-добре нали ?