
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Новини, статии и медии !
Ето я отново онази криворазбрана скромност...
Най-интересното е че дори не я забелязваш. Сега те поставих в позиция на грях, и ти тръгна да се оправдаваш, че всъщност поначало си бил грешен. Каква беше целта на отговора ти, ако не за да се оправдаеш. И защо зае точно тази позиция на виновния и грешния? Не е ли отново за да запазиш илюзорната достоверност на онова, в което вярваш, дори и за сметка на самоизживяването си. Играта на "виновен съм" е много лесно да се разиграва, още повече пред себе си. Егото черпи сила именно от самоизживяванията, без значение дали е гордост, вина или нещо друго. Принципът отново е в сила - да угоди на вътрешните ти потребности. В християнството основен мотив е да се признаеш за виновен и грешен, дали е случайно че точно това правиш?
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 06-24-2013 на 13:37