Към момчетата - какво мислите за съвременните момичета?

[Chacho]

Че нали говореше за личното щастие? Ако на нея й е прищракало и е решила, че това я прави щастлива, ще отрече морала. Това че на теб ще ти е кофти, какво я бърка щом на нея й е добре? По същия начин ще се почувства всеки, който възлага надежди на някоя и в един момент се окаже, че тя му кръшка и не го взема на сериозно, щото и пречело на щастието.
Малко объркано стана, ама дано си схванал идеята.

Добре. Да завъртим нещата. Ти си синът, който ходи и си прави кефа, без да се съобразява с останалите. Майката, като не се чувства добре и е нарушено нейното лично щастие, ще накаже синът си. Така излиза, че ако "си гледа кефа", всъщност не си гледа кефа.

Та като казвам да си гледаш кефа, нямам предвид да правиш на момента тва, което те е дръпнало. Ако прецениш, че ще ти донесе лоши последствия, можеш да го избегнеш. Просто преценяваш, че бъдещето ти щастие ще е по-голямо от сегашното. Преценяваш, че да се напиеш и да те накажат не е толкова добър избор, колкото да не пиеш и да си живуркаш без наказанието. Но в крайна сметка целиш спокойствие, липса на кавги, което е щастие за теб, а не неегоистична доброта, не всемирна правота, не вселенски морал.

Тоест, в случая изглежда, че оправдавам морала, но го преразказвам с чудновати думички.

Е, а ако прецениш, че можеш да живееш с кавгите с родителите си? Че няма да ти се отразят, че ти ще си спокоен и с наказанията? Ми ще се напиеш без да слушаш родителите си.

Няма лошо да си по-принципен. Просто, ако си сигурен, че принципите в определена ситуация са излишни или не можеш да определиш, тогава да не ги следваш не е непременно лош избор. Да ги следваш - също. Въпрос на избор е.



Ако трябва да дам себе си за пример, на мен ми е по-лесно да давам пари за благотворителност, защото това ми задоволява чувството за подреден и сигурен свят, което ме прави спокоен и щастлив.

[ge6aaaa3]

Добре. Да завъртим нещата. Ти си синът, който ходи и си прави кефа, без да се съобразява с останалите. Майката, като не се чувства добре и е нарушено нейното лично щастие, ще накаже синът си. Така излиза, че ако "си гледа кефа", всъщност не си гледа кефа.

Та като казвам да си гледаш кефа, нямам предвид да правиш на момента тва, което те е дръпнало. Ако прецениш, че ще ти донесе лоши последствия, можеш да го избегнеш. Просто преценяваш, че бъдещето ти щастие ще е по-голямо от сегашното. Преценяваш, че да се напиеш и да те накажат не е толкова добър избор, колкото да не пиеш и да си живуркаш без наказанието. Но в крайна сметка целиш спокойствие, липса на кавги, което е щастие за теб, а не неегоистична доброта, не всемирна правота, не вселенски морал.

Тоест, в случая изглежда, че оправдавам морала, но го преразказвам с чудновати думички.

Е, а ако прецениш, че можеш да живееш с кавгите с родителите си? Че няма да ти се отразят, че ти ще си спокоен и с наказанията? Ми ще се напиеш без да слушаш родителите си.

Е това важи, когато синът е още под влиянието на родителите. На 25 се съмнявам ваще да ти се бъркат в това кога с коя спиш, пък камоли да те наказват. Реално неодобрението на родителите ти изобщо няма да ти повлияе на щастието. На тях ще им е болно, ама надали ще ти вдигат чак скандали за това. Вече друг е въпросът, че ти мислиш за това как се чувстват те и това че ги нараняваш само по себеси ти пречи. Е това е морала, за който идеше реч, че е полезен.

Няма лошо да си по-принципен. Просто, ако си сигурен, че принципите в определена ситуация са излишни или не можеш да определиш, тогава да не ги следваш не е непременно лош избор. Да ги следваш - също. Въпрос на избор е

С това съм съгласен, при условие, че действията ти не вредят никому.

[Chacho]

Вече друг е въпросът, че ти мислиш за това как се чувстват те и това че ги нараняваш само по себеси ти пречи. Е това е морала, за който идеше реч, че е полезен.

Да, затова в случая го подкрепих.
Ако имаш абсолютна власт и можеш да се гавриш със всеки, без това да ти оставя гузни следи, без да ти нарушава щастието, ако може всеки да ти слугува, ако може всеки да се държи така с теб, както ти искаш, една много крайна ситуация, която може и да е нереалистична, но за целта на дискусията да я приемем - каква сила има тогава моралът? Ако нямаш съвест и ако си абсолютно щастлив, ако държиш всичко в контрол и не можеш да бъдеш изведен от това състояние, има ли грешни постъпки за теб. След убийство, няма гузност, няма наказание, няма страдание? Кое ще те накара да се въздържиш?


@klimatronik, аз съм на 21

[ge6aaaa3]

Да, затова в случая го подкрепих.
Ако имаш абсолютна власт и можеш да се гавриш със всеки, без това да ти оставя гузни следи, без да ти нарушава щастието, ако може всеки да ти слугува, ако може всеки да се държи така с теб, както ти искаш, една много крайна ситуация, която може и да е нереалистична, но за целта на дискусията да я приемем - каква сила има тогава моралът? Ако нямаш съвест и ако си абсолютно щастлив, ако държиш всичко в контрол и не можеш да бъдеш изведен от това състояние, има ли грешни постъпки за теб. След убийство, няма гузност, няма наказание, няма страдание? Кое ще те накара да се въздържиш?


@klimatronik, аз съм на 21

В този случай, моралът няма никаква сила. Моралът има сила само и единствено, когато имаш съвест. Тя е тази която те кара да го следваш, затова й казах на лейдито, че щом възприема курвенското поведение за нещо нормално, нейна си работа. /После се разбра, че вкрайна сметка не го практикува, значи не го възприема за толкова нормално, де.../ Никой външен неможе да ти наложи морал, ако ти я нямаш съвестта.