
Първоначално написано от
Chacho
Добре. Да завъртим нещата. Ти си синът, който ходи и си прави кефа, без да се съобразява с останалите. Майката, като не се чувства добре и е нарушено нейното лично щастие, ще накаже синът си. Така излиза, че ако "си гледа кефа", всъщност не си гледа кефа.
Та като казвам да си гледаш кефа, нямам предвид да правиш на момента тва, което те е дръпнало. Ако прецениш, че ще ти донесе лоши последствия, можеш да го избегнеш. Просто преценяваш, че бъдещето ти щастие ще е по-голямо от сегашното. Преценяваш, че да се напиеш и да те накажат не е толкова добър избор, колкото да не пиеш и да си живуркаш без наказанието. Но в крайна сметка целиш спокойствие, липса на кавги, което е щастие за теб, а не неегоистична доброта, не всемирна правота, не вселенски морал.
Тоест, в случая изглежда, че оправдавам морала, но го преразказвам с чудновати думички.
Е, а ако прецениш, че можеш да живееш с кавгите с родителите си? Че няма да ти се отразят, че ти ще си спокоен и с наказанията? Ми ще се напиеш без да слушаш родителите си.