Кога една връзка става сериозна?

[ShtrudeL]

въх! Като каже някой 'сериозна връзка' и ми се повдига. Все едно е някакво сериозно инфекциозно заболяване.
Само аз ли още в самото начало приемам нещата на сериозно, или по-скоро не си мисля 'колко ли ще изкараме?'..
Просто приемам, че се обвързвам с човек, наречен 'мой приятел (гадже)' и съм си със сериозна (блякС) нагласа за нещата между нас..

[babity]

Ако за теб почивка след два месеца е бъдеще, което не можеш да обещаеш, не виждам на каква сериозна връзка се надяваш.

Нарочно го изваждам от контекста. Напомни ми как наскоро един познат ми разказа как приятелката му го зарязала (заедно са от година и половина или повече)по следната причина: родителите на момичето нещо и спряли парите за заслуги и тя му искала 2лв от последните му три(той се издържа сам) за тоталната простотия. След като той и ги отказал, тя скъсала с него, защото не се чувствала сигурна с него и не виждала какво бъдеще могат да имат при тия обстоятелства

[anonymous708973]

въх! Като каже някой 'сериозна връзка' и ми се повдига. Все едно е някакво сериозно инфекциозно заболяване.
Само аз ли още в самото начало приемам нещата на сериозно, или по-скоро не си мисля 'колко ли ще изкараме?'..
Просто приемам, че се обвързвам с човек, наречен 'мой приятел (гадже)' и съм си със сериозна (блякС) нагласа за нещата между нас..

Аз съм същата. Казвам "сериозна връзка" само във форума, щото едва ли всички имат като моите представи за дадени отношения. Аз си казвам само "връзка" или "приятелят ми", където това е еквивалентно на "сериозният ми приятел". За кво ми е несериозен, баси.

babity, това е ... :д
Мадамата си е търсила причина, тва е :д

[XTREMEFREERIDE]

Всеки, който пише тук, няма да е зле първо да каже какво разбира под "сериозна''. Не кога става връзката сериозна, а какво точно означава да е сериозна.
Защото аз никога не започвам връзка с мисълта, че може и да приключи след седмица-две. Винаги съм с мисълта, че нещата са сериозни. Отношенията се градят с времето, както и доверието, взаимните планове за бъдещето и т.н. и т.н.
Антоним на сериозни отношения не ми звучи правилно да са несериозни. Тогава се чудя с каква нагласа може да започне една връзка, като изключим надеждата. Не го разбирам това.

Сейм. Ама ЕДНО към ЕДНО.
Не мога да разберя как някой подхваща връзка с идеята, че ще приключи. То самата дума "връзка" има същия корен като "обвързаност", което не е временен фактор. Има ли ВРЪЗКА, има и СЕРИОЗНОСТ. Няма ли сериозност...е, тогава е просто някакво забавление, което пък от своя страна за мен е губене на време. Ценно време.

Мисля, че отговорих на въпроса на авторката. Една връзка не става сериозна. Освен в много малко изключителни случаи. Но, пак да подчертая, това е моето мнение, базирано на моя опит.

За това кога да го запознаеш с родителите - най-добре си направи тайничко "проучване" дали са готови да се запознаят с приятеля ти. И, разбира се, дали той е готов да се запознае с тях.

[Chacho]

babity, това е ... :д
Мадамата си е търсила причина, тва е :д

Намерила е най-точната. Вече ми хрумват хиляда подобия:

-Я дръж е тея 5 сака.
-...Добре.
-И чантата ми.
-Нямам повече място.
-На теб не може да се разчита, късаме.


-Ще ми отвориш ли вратата?
-Ама магазинът е затворен.
-Един жест не съм видяла от теб, късаме.


-Айде да излезеш с мен, ще ходя да си търся обеци.
-Не мога, в болницата съм в момента.
-А, няма проблем, ще си намеря друг мъж.

[Georgi.M]

Еми всеки явно различно ги разбира "сериозните връзки" .Аз ако към всяко момиче с което съм бил съм тръгвал с нагласата за сериозна връзка,аз да съм се побъркал до сега,то с момичетата не се излиза на глава или си твърде сериозен или твърде несериозен,явно няма средно положение според жените ,ама според момчетата има.За мен някакви мега сериозните отношения са пълно отдаване един на друг ,пълна моногамност (което е доста кофти) ,да живеем заедно и да прекарвам всяка минута свободно време с нея,ако това е сериозна връзка според жените ,за какво ми е ? Това е някакво ограничаване и губене на време.

[anonymous708973]

Намерила е най-точната. Вече ми хрумват хиляда подобия:

-Я дръж е тея 5 сака.
-...Добре.
-И чантата ми.
-Нямам повече място.
-На теб не може да се разчита, късаме.


-Ще ми отвориш ли вратата?
-Ама магазинът е затворен.
-Един жест не съм видяла от теб, късаме.


-Айде да излезеш с мен, ще ходя да си търся обеци.
-Не мога, в болницата съм в момента.
-А, няма проблем, ще си намеря друг мъж.

Оф, така става, като не научих разликата между причина и повод.
:Д
Повод исках да кажа.

[Naive]

Аз лично винаги започвам връзка с мисълта, че тя Е сериозна.

[tweettyy]

Аз съм с моето момче вече 1 година и все още не мисля, че е чак толкова сериозна връзката ни.

[Azoria]

Е как реши, че е твоето момче тогава?Преспокойно може да е нечие друго момче щом връзката ви е хем дълга, хем несеризона.

[tweettyy]

Е как реши, че е твоето момче тогава?Преспокойно може да е нечие друго момче щом връзката ви е хем дълга, хем несеризона.

Скарай ми се!

[Azoria]

wtf... аз сериозно питам.

[horacio]

Според мен връзката става сериозна, когато двама души почват да споделят от живота си един с друг. Цялостно опознаване на другия, както и заобикалящото го. Активна комуникация.
Не - дали е девствен/а, как да разбера? / Правилно ли е, че направих еди какво си (ако връзката е сериозна ще поговорите, ще се разберете и ще стигнете до решение на проблема) и прочие.
Преминаване заедно през различни премеждия, решаване на проблеми, споделяне, разговори, разбирателство... любов Най-вече приятелство, освен привличане.
Лично аз никога не съм имала връзка за по 1-2 седмици, защото за мен това не е връзка, ами някаква занимавка. ^^