На горещия стол е.... anonymous708973

[Lilanda]

Що? Кво те успокоява? Няма ли да ти е гадно да изчезнеш? Не те ли е страх, че може повече да не видиш близките си, че няма да направиш всичките неща, които искаш, т.н, т.н.?

Успокоява ме това, че както аз, така и ти, така и всеки един човек на тази планета рано или късно умира. Безсмъртни хора няма. Като малка преживях животоспасяваща операция и сега дефакто живея втори живот. Това ме накара да живея за мига и 'премахна' страха ми от смъртта. Като цяло това е главната причина да не изпитвам страх от нищо(височините са изключение! ).

[Chacho]

Успокоява ме това, че както аз, така и ти, така и всеки един човек на тази планета рано или късно умира. Безсмъртни хора няма. Като малка преживях животоспасяваща операция и сега дефакто живея втори живот. Това ме накара да живея за мига и 'премахна' страха ми от смъртта. Като цяло това е главната причина да не изпитвам страх от нищо(височините са изключение! ).

Не ти го пожелавам, така че се надявам да не го приемеш с лошо.

Ако днес ти се появи нова такава ситуация, не мислиш ли, че ще те разтресе? Не мислиш ли, че спокойствието ти идва от това, че е преминал тежкия момент, а не от това, че си се примирила със смъртта? Просто да си окачествила преживяването като нещо, което е било страшно и да си го омаловажила, заради добрата развръзка?

Също така, смяташ ли, че тогава си успяла да го оцениш? Сега си на 15, тогава си била още по-малка? Като си го преживяла, ценяла ли си живота по същия начин, по който го цениш сега?

И ако рано или късно умираме, въпреки това, не те ли е страх да умреш рано? Аз например нямам проблем с факта, че ще умра някога, но със сигурност ще ме съсипе, ако разбера, че ще умра след 5 дена.



Казваш, че живееш за мига. Ако се наслаждаваш на конкретния миг, това не ти ли пречи понякога да се лишиш от наслада, да запретнеш ръкави, да поблъскаш за нещо, на което да се насладиш и което не се постига за един миг?

Какво мислиш за здравословното хранене?