
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какво да правя, имам чувството че съм Бог
Аз не искам той да става като мен, всеки е уникален в своята собствена патология на психологично развитие. Аз също съм продукт на обстоятелствата.Но има и една вътрешна природа, която не е обособена от външни фактори, понеже тя е вечна и еднаква за всички.Въпросът е единствено да стигнеш до нея, а затова трябва да решиш своята собствена загадка. Затова посоката на развитие винаги върви към самообособяване и индивидуализъм - това е истинския процес на съзряване. Като едно дете, на което вече не му е интересно да си играе с любимите играчки. Това не мисля, че е стъпка назад. Само дето в идеологиите нещата се възприемат малко по различно, там такова израстване се счита за бягство и предателство към принципите на идеологията.
Не искам да отнемам любимата играчка на нпп, нито твоята, понеже никое дете не израства, когато му вземат играчките. Вместо това, променя се вътрешния светоглед и детето вече няма нужда от тях. Затова и всяка промяна първо израства вътрешно във всеки човек и си зависи изцяло от неговото ниво на самоосъзнаване. Към вашето осъзнаване аз не само, че нямам отношение, но и никакво влияние. Всичко е във вашите ръце.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-31-2013 на 13:45
Ние вярваме че човек дори не принадлежи на себе си и затова неговия път е към богоуподобяване, а не към индивидуализъм - освен в случая, че тъй като във всеки човек има заложено нещо божествено и индивидуализмът се разглежда като насоченост на човека към себе си но с цел да преоткрие и развие това заложени божествено в себе си. Ако индивидуализма се разглежда, като нещо друго (от горенаписаното), като развитие на някакви лични заложби чиито източник е индивидиума то тогава е отдалечаване от Бога и разпад и идолопоклонство на индивидума.
ПП: Ако човек принадлежеше на себе си то той щеше да е господар на съдбата и обстоятелствата си .................. но това не е така, в живот на човек често се случват нещо, които са независими и непредвидими от човека, въпреки, че той се е стремил към други неща.
Последно редактирано от defender : 08-31-2013 на 14:06
Никога не съм разглеждал индивидуализма като себепоклонничество, а като следствие от самоосъзнаване . Развиването на заложбите няма голямо значение дали са в името на Егото или Бог, понеже второто понякога се явява заместител на първото.
ПП: Също така, израстването в личен план с цел "богоуподобяване" е най-красноречивия пример за детско подражание и идолизиране. Не дотолкова, че християните искат да се превърнат в Бог, а искат да се превърнат в това, което Бог иска те да бъдат. Също както едно дете се опитва да покрие суровите изисквания на своя баща.
Ето затова, "бого-У-ПОДОБЯВА-НЕТО" няма как да бъде израстване... това е имитация на израстване, чрез покриване характеристиките на някакъв висш образ. Нищо повече.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-31-2013 на 14:42
Ами за мен първото и фалшива имитация на второто (т.е. идол). Може да има само една всемирна истина. не може да има две истини, защото едната истина ще отхвърли другата - така не може да има два бога - или егото или Бог.
ПП: между другото прав си ............... на това му се вика лицемерна вяра.
Последно редактирано от defender : 08-31-2013 на 14:42
тогава стани хирург без да се учиш от другите лекари и учебниците да те видим до къде ще стигнеш.................... отхвърляш очевадни житейски истини, само и само да е на твоето ..................
ако се лекароуподобяваш няма как да станеш лекар.................... така ли бре, баси.
Последно редактирано от defender : 08-31-2013 на 14:57