Чувствам се като боклук, моля за ПОМОЩ

[ElenaMil.94]

Ще започна с това, че се казвам Елена и съм от обикновено семейство. Родителите ми не са много богати хора, имат две деца - мен и сестра ми. Двуяйчни близначки сме. Като малки винаги сме били неразделни - играехме заедно, учехме заедно, спортувахме. Деляхме един чин, една класна стая, едни приятелки. Хората се чудеха как не сме еднояйчни. Споделяхме си личните неща. Интересите ни бяха близки - и двете обичахме да танцуваме, слушахме олд скуул рок и еднакво мразехме чалгата. Финансовите затруднения на родителите ни никога не са ни спирали да си купуваме цигари и алкохол. Не бих казала, че го правехме по принуда, но ни харесваше. И нямахме причина да не продължаваме. Бяхме лапета в шести-седми клас, които обичаха да се събират на беседка, защитена от лъчите на жаркото слънце, и да се правят на големи. Детството ни беше безгрижно.
Влязохме в гимназията. Може да се каже, че тогава нещата се промениха. Безгрижното детство отшумя като жизнеността на заболяло от гонорея момиченце. Сякаш от изпита в седми клас ни беше предопределено - аз бях момичето, прието с най-висок бал в паралелката ми, а сестра ми дори не успя да влезе в нея. За радост я приеха по второ желание в съседния клас.
Променихме се. Бях с нея в тежките й моменти, но тя не ми отвръщаше със същото. Нещо повече, държеше се хладно с мен - като с лицемер и егоист. Аз страдах от това. Никой не правеше на въпрос темата с оценките - аз винаги съм имала по-високи от нейните, но тя сама започна да си насажда комплекси. Рядко се карахме, но и това зачести. Тя винаги ме наричаше "зубърка" и ме замеряше с нещо. После се сдобрявахме и всичко беше както обикновено.
Дойде зимата на осми клас. Знаете как е - заснежени улици, малко пешеходци навън, хората се крият по кафенетата, а в тях звучи чалга. Аз ги избягвах по ред причини - имахме много домашни, не харесвах поп-фолка ("презирах" е най-точната дума), а най-добрите ми приятели нямаха навика да излизат навън, особено в студените месеци. Ходех на кръжоци, бях погълната от тях. Това беше една от причините да сведа контактите си с Петя (сестра ми) до минимум.
Беше ми дошъл акълът, спрях да развалям здравето си с тютюн и спирт. Петя направи точно обратното. Не знам как да ви го кажа - събра се с лоши хора или беше заради самата нея - но пропускаше цели дни в училище и си намираше извинителни бележки. Аз знаех къде ходи.
Веднъж попаднах на отворения й скайп, където тя водеше разговор с най-добрата си приятелка от новия клас Мария. Не успях да прочета много, тъй като тя влезе и ми се развика, но видях нещо за джойнтове, които щели да пушат.
Уплаших се за нея, беше станала тревоман. До края на учебната година често се връщаше вкъщи напушена и усмихната до уши. Пиеше алкохол след това и резултатът беше потресаващ. Едва я прикривах от нашите. Защо го правех - не знам. Може би, защото ми беше сестра. Вече не бяхме както преди, но се чувствах длъжна да й помагам и да я изведа от дупката, в която беше попаднала.
Не успях. Май бях твърде погълната от моето ежедневие - вкъщи, в училище, танци, гаджета...
Изминаха четири години.
Приета съм студентка. Успях - моето семейство малко от малко се позамогна, върна заемите си и с Петя получавахме по-големи джобни, но най-важното - можехме да си позволим да уча в университет. И да... сестра ми. Тя повтори веднъж девети, а сега й предстои да повтори единайсти клас. Но това не беше най-лошото. По-лошото е, че тя беше станала друг човек. Като обладан от демон енорийски свещеник, като сатанист в секта на Исус.
Неведнъж се опитвахме да й помогнем - нямаше как да я пратим на професионален психолог, но са й били изписвани антидепресанти за месеци напред. Нищо не помагаше, а знаех, че повече от месец е била на хероин. Плачех буквално за нея. Какво ли не опитвах - всичките й приятелки бяха пропаднали и затова правех опити да ги прогоня от нея. Поне в това не се провалих. Те я изоставиха, навярно им омръзна. Провалиха един живот, съсипаха момиче. Убиха детското и невинното в нея. Ако щете, съсипаха дори и тялото й - неин навик стана да се реже с бръснарски ножчета по ръцете. Казваше, че животът е ад, че всички трябва да умрем.
И както в приказките става, в такъв момент се появява принц на бял кон, по когото момичето хлътва. Той й дава сърцето си, а тя - девствеността си (за жалост Петя я изгуби в седми клас), след което заживяват далеч от всякакви пороци и нечистотии в дворец.
Но не.
Тя беше като жигосана от любовта. Няколко нещастни влюбвания и общо около година кошмар - момче, което я биеше и после заплашваше всички ни.
Мислех, че всичко е загубено. Мислех, че нищо не може да й помогне. Тя ме мразеше - за нея бях една "гад", която трябва да бъде накарана да почувства болка. Сестра ми мислеше, че е открила смисъла на живота.
Дойде юли. Един щастлив ден заварих у нас Петя с най-добрия ми приятел в девети клас - Зарин. Бях си на село една седмица, затова беше неочаквана гледка. Много им се зарадвах. Сестричката ми не изглеждаше както обикновено. Грееше от щастие. Не беше нужно да ми казва, когато той си тръгна, че нещата с него вървят добре и тя е влюбена. Зарин може би беше нейният шанс тя да се върне към нормалното и да спре да води опасен и нещастен живот.
Не знам какво почувствах в онзи момент. Може би радост, може би умиление, а може би завист. Още изпитвах чувства към Зарин и те не ми даваха покой. "Благополучието на сестра ми е по-важно от всичко друго" - отсичах аз и не давах воля на емоциите си.
Мина над месец, откакто бяха тръгнали. Дали мога да обясня какво беше станало с Петя? Не мога. Беше силата на истинската любов, която я завладя отвътре и подхвърли из сияйните лъчи на позитивизма. Вече броеше двайсти ден без цигари, а алкохол не беше пипвала от една седмица. Зарин беше най-хубавото, което можеше да й се случи. Какво повече да иска човек? Тя щеше да направи всичко, за да стане по-добра. Виждах как заляга над учебниците, които й бяха трудни за разбиране, но беше ясно, че има ли желание - има и резултат. Междувременно нашите ставаха все по-апатични към обстановката вкъщи. Баща ми се пропи.
Стана ни практика да се разхождаме тримата - аз, Зарин и Петя. Чувствах се излишна, но исках да знам какви ги върши. Много се притеснявах за сестричката си и не желаех да се връща към старите си навици.
Точно преди осем дни се случи най-лошото. Тримата отидохме на село в петък с идеята да си прекараме страхотен уикенд. А и баба беше на лечение на крака, затова не беше зле някой да наглежда къщата.
Петък мина добре - без пиянски изцепки, без нищо. Гледахме филм и заспахме.
На сутринта Зарин /не знам как/ беше наместил глава в скута ми. Усетих, че мърда, затова погледнах надолу. Той ме усети и веднага затвори очи. Беше зяпал деколтето ми.
През целия ден Зарин ми правеше намеци. Сестричката ми не забелязваше нищо. Обичайната любовна еуфория не я напускаше. Той се държеше по-особено към нея - не мога да кажа, че я отбягваше, но поведението му беше като на разгонен лъв. Не пропускаше да отбележи пред нея самодоволно и горделиво как би чукал еди-коя-си актриса и колко са големи гърдите на неговите приятелки.
Вечерта щяхме да разхождаме кучетата. Аз останах вкъщи, защото някой трябваше да наглежда баницата. Зарин отиде със сестра ми и след половин час го чух да отваря вратата на двора. През прозорчето видях как завързва едното куче.
Нахълта в стаята ми и седна на стола до мен. Аз лежах на леглото на баба и четях един учебник. Попитах го къде е Петя, а той ми отговори, че се е прибрал по-рано и я е оставил да потича с Дани (така се казва другото ни куче, немска овчарка). Възмутих се, че е пуснал гаджето си да се разхожда само из горите до село вечерно време, но не казах нищо.
"А сега" - каза той - "Нека да пристъпим към същинската част". Погледнах го недоумяващо. Зарин беше първата ми голяма ученическа любов, но.. той сериозно ли искаше това от мен? Не можех да си го позволя. Отдръпнах се в леглото си, изгледах го така, сякаш е най-големият престъпник. Но той знаеше, че всъщност го искам. Нямаше как да не забележи погледите, които му хвърлях, нито да забрави миналото.
Целуна ме.
Цялата изтръпнах. Сякаш летях. Може би се бях напушила? Аз нямах приятел и поне в това отношение съвестта ми беше чиста. Но не и пред сестра ми...
Отвърнах на целувката му. Той ми се усмихна.
Правихме секс. Знаех колко откачено и нереално е това, но не можех да спра себе си. Бях толкова луда. След като свърших за втори път, се унесох в нещо като полусън. Зарин беше отгоре, това ми помогна да не заспя.
Кучетата се разлаяха. Сепнахме се и подскочихме. Петя отвори пътната врата, пусна преумореното куче в задния двор и нахлу в стаята. Не очаквахме да стане толкова бързо и затова Зарин беше полугол (тъкмо си слагаше тениската). Тя ни изгледа странно, може би се беше усъмнила в нещо, но каза само "Хайде да ядем". Усмихнах се и й кимнах, сякаш нищо не се беше случило. Точно когато си мислех, че всичко е спасено, тя случайно видя един от използваните презервативи в кошчето за боклук.
Това беше краят на всичко хубаво.
Не е нужно да споменавам това, което последва, ще кажа само, че сестра ми взе колата на Зарин и тръгна към града (тя няма шофьорска книжка).
Умрях от притеснение... Аз ли съм виновната? Какво трябваше да направя, да сдържа чувствата си ли? Да стана робот може би?
Доколкото разбрах от чутото, Петя се е преместила да живее при една от старите си приятелки. Пълнолетна е и няма кой да й забрани.
Просто не искам да си мисля какво прави тя. Ходих веднъж до тях, чуках на вратата, плаках, но никой не ми отвори.
Срам ме е да кажа на нашите. Що се отнася до тях, те дори не знаят, че правя секс. Баща ми и в момента е пиян, а мама е у приятелка.
Скъсах отношенията си с външния свят. Не съм говорила със Зарин от неделя, а той ми звъни... страх ме е да изключа телефоните си, да не би Петя да ми се обади, не мога да спра да мисля за случилото се, никой освен нас не знае, обичам Зарин, обичам и Петя като сестра и искам тя да е щастлива, какво да правя, за Бога????

[asdfghjkfsdgfrghjk]

има два варианта, които се сещам в момента :
1.направете оргия със зарин и петя и всички ще са доволни
2. кажи на полицията че сестра ти ползва наркотици и да я затворят

[fevoos]

again and again

[Meonesssss]

Съвета ми : направи му една хубава кокаинова свирка като за последно и се самоубий

[melany94]

Ако историята ти е истинска си си боклук.

[Tsukuda_Hiroshi]

Ако не си измислила всичко това, за да тролиш, мога та ти кажа, че положението е мнооого зле. И да ти кажа честно, май виновната в цялата работа си ти. Ако бях на твое място - бих извил врата на Зарин още, когато е налетял да целува.
Имам предвид - обичала си го, ок. Детска любов. Разбирам. Но той сега ходи (ходил е, вече едва ли) със сестра ти! Ако някой иска да ходи със сестра ми и да спи с мен, ще го смеля от бой!! Никой няма да наранява сестричката ми! Всички останали мои чувства и емоции са на заден план!
Постъпила си наистина много грозно. В случая ми е жал за сестра ти. Да, ти се чувстваш гадно, сигурен съм, но сестра ти... Направо в момента ми се иска да я гушна и да й кажа 2-3 мили думи...

[an7raks]

Боклук си, самоубий се!

[Marshmallow]

Може да звучи грубо, но ти си направила възможно най-голямата тъпотия. Казваш, че сестра ти е започнала да влиза в правия път и ТИ правиш секс с това момче, като си съвсем наясно, че има вероятност сестра ти да се пребере и да ви свари? Ами маумна работа изобщо не показваш да те е било грижа за сестра ти, а че си егоист.
Че той е задник, задник е, че е сколонен да й изневери ама и ти не си света вода ненапита.

[muhatacece]

Това няма да го чета, но ще се водя по мнението на другите. Боклук си .

[tireheb]

тлдр + obvious troll is obvious, но

Безгрижното детство отшумя като жизнеността на заболяло от гонорея момиченце.

това беше яко, признавам :Д:Д

[Meonesssss]

Умри тук ! Умри тук ! Умри тук ! Умри тук ! Умри тук ! Умри тук ! Умри тук !

[muhatacece]

УМРИ ТУК !

[Meonesssss]

УМРИ ТУК !

еййй
т'ва си беше мое

[horacio]

За пръв път от много време да й се оправи живота и да се чувства щастлива и ти ще й го скапеш. Браво.

[muhatacece]

умри тук ! ледена епиха !

[fevoos]

истината е, че .... аз съм Зарин!!!

[DarkTemplar]

Да не би да си сириец и да служиш на режима на Асад?

[HollyGolightly]

Глупости, не можела да си заповяда на чувствата, и действията ли не можеш да си контролираш? Всяко второ изречение ти започва със "сестричката ми" и накрая правиш секс с приятелят и, който е "много свястно момче"... Няма да те наричам боклук, но всичкото това мнение за теб, което се опита да изградиш е началото на разказа си, за това колко си умна и т.н. се срина и се видя, че не си по-умна от Петя. Тя може всякаква да е, но поне не е преспала с приятелят на сестра си.

[sladkabebova]

Съжалявам и аз имам сестра и не мога да си представя да преспя с приятеля и.Като се представи толкова добро и съвестно момиче в началото очакваше да те оневиним ли какво? Хахаха
Да,боклук си,даже мисля,че боклук е слабо казано.
УМРИ КУЧКО

[Smrazqvashta]

Твоята работа е: "Буташ сестра си в калта и после я питаш: що си кална?"

Много подло от твоя страна. Постъпката ти поставя под огромно съмнение дали въобще някога ти е пукало толкова много за нея, колкото твърдиш.

[abvd]

Щях да колабирам докато го четях .... развали ми деня баси

[Dannie96]

Ако това въобще е истинска история искам да ти питам помисли ли за сестра си преди да преспиш с приятеля й?
И без живота й да е бил толкова труден това би било немислимо, а при тези обстоятелства ти направо си я смачкала, хвърлила в калта и си се изплюла отгоре й.
100% съм сигурна, че от самото начало си искала да спиш с него. Не се оправдавай, че не се се спряла, ДВА пъти.

[ElenaMil.94]

@asdfghjkfsdgfrghjk Не ви ли омръзна да тролите? Знаеш ли как се чувства човек след такава подигравка от съдбата? Самата аз съм разсипана от болка, имам заседнала буца на гърлото. Какво остава за Петя. Не исках да направя това, което свърших, но стана. Как да върна времето назад?
Сякаш не искам да се поправя. Повярвай ми, достатъчно съм наказана от живота. Нямам нито един приятел, на когото да споделя. Разкъсвам се. Тя беше единственото нещо, с което се занимавах, а сега ме мрази, защото я отървах от момче, което кръшка. Какво сега, нека да забравим всичко, което съм правила за нея, ли? Сякаш не бях аз онази, която я прикриваше от нашите, молеше я да спре да друса и да започне да учи? Всичко това се забравя, защото имам голямо сърце, ясно. Обичам Зарин и нищо няма да ме спре. Най-малко вие.
Изпадайки в пристъпи на ярост, започвам да обвинявам сестра си. И какво сега - момичето, което я защитаваше и търпеше обидите й пет години, днес е виновно, задето е влюбено? Не мога да разбера теб и останалите.
@Meonesssss Много си забавна. Нека те поставим на моето място, за да видим, дали така ще се смееш. Доста е лесно да критикуваш, гледайки отстрани, нали? Ако аз правех така от осми клас насам, къде щеше да е Петя днес? Щеше да е свършила по канавките още преди три години, ако аз й се присмивах за долнопробния живот, който водеше.
@melany94 Слушай, не съм питала, дали съм боклук, или не съм. Крайно време е да спрете да съдите за непознатите по една или две постъпки. Това със Зарин беше грешка - признавам си. Най-малкото, че първо трябваше да се обвържем. Аз съм против секса "по приятелски".
Но сърцето ми не пита... Сигурна съм, че ще ме разбереш, но ще се направиш на глуха, защото така ти отърва.
@Tsukuda_Hiroshi Сега... Нека ПОНЕ не обвиняваме Зарин. Там, откъдето е семейството му, многоженството си е нещо като практика (така да се каже). Въпрос на ценности. Аз никога не бих извила врата на някого, заради това, че е възпитан в религиозна среда и има изграден морал /а бил той и на базата на Корана/.
А и аз искам да съм при сестра си... И аз искам да я гушна и да я накарам да ми прости. Просто е нечестно. Не пожелавам да се случи същото като на мен дори на най-големия си враг.
За Бога, а и това е само едно момче. Има и по-важни неща от него, сестричката ми още не го е разбрала. Но трябва ли аз да страдам заради това?
@an7raks & @Marshmallow & @horacio Колко зряло. Защо не се поставите на моето място? Аз също страдам. Сестра ми преспокойно можеше да си намери друго момче. Но вътре в себе си още ме мрази. Още мрази момичето-любимца на нашите, ученичката с един от най-високите успехи в училище, момичето, което спечели стипендия за университет, докато тя ще си остане в училище най-малко още две години. Мрази това, че съм нещо повече от нея от гледна точка на образованието, на контактите, на трезвото мислене. Мрази ме, ненавижда ме. Сигурна съм, че нарочно тръгна със Зарин, защото искаше да ме накара да страдам. И успя.
Но аз не я мразя. Обичам я. Тя е моята сестричка. Готова съм да й простя всичко, което ми е направила.
@Smrazqvashta Успокой се, винаги ме е било грижа за Петя. Ако не бях аз, най-вероятно сега щеше да лежи по диспансерите.
@sladkabebova Нито ме познаваш, нито ще се запознаеш с мен, затова млъкни. Дразните ме ей такива - нито сте били в нашето семейство, нито дори имате общи приятели с нас, а вече съдите за мен, че съм боклук, егоист, лицемер, предател. Със същия успех мога да напсувам на майка сираче.
@abvd Това мен не ме засяга.
До останалите - историята ми е истинска, не съм трол. Смейте се колкото си искате, но ще плачете, ако ви се случи същото, което и на мен.

[chupachups]

Виж...аз няма да ти казвам че си боклук или да умреш както направиха останалите, ще ти кажа едно. Ти си искала да я извадиш от дупката в която е попаднала, но отново си я бутнала там. Ако аз бях Петя нямаше да ти го простя.
Защо изобщо си спала с него като знаеш, че той ще я промени към добро(както казваш че си искала). Хубаво, детска любов, но замисли ли се как ще се почувства сестра ти когато разбере, защото дори да не ви беше видяла истината винаги излиза наяве.
Постъпила си много гадно. Не мисля, че това може да се оправи!

[NikafNqkaf]

Трол или не - не ме интересува, днес ми се пише. Така. Няма нужда да казвам колко кофти е постъпката, тва са го писали и преди мен, а и ти самата го осъзнаваш (силно се надявам). Няма как да се върнеш назад и да оправиш нещата, каквото е станало - станало е вече. Винаги ще си остане такова и винаги ще си бъде в миналото. С притеснения, депресии и сълзи няма да го оправиш. Няма смисъл да се притесняваш за минали неща, поради факта, че те са непроменими и единственото, което можеш да постигнеш, тъпчейки в миналото е да затънеш и да се самоунищожаваш малко по малко, а те през това време ще си бъдат такива - каквито са - непроменими. Едва ли така ще помогнеш на сестра си и на себе си, както и на родителите си. Тва го приеми, като урок, замисли се много силно къде си стъпила на криво и какво е трябвало да направиш, за да не се получава това, защото ако историята е истинска [каквато на 90% не е] си смазала сестра си от всякъде с постъпката си. Тоест първото нещо е да си извлечеш поука и да не допускаш грешката втори път, защото може да е пагубна, ако вече не е. Второто нещо е да дадеш време на сестра си. В момента си търси начин да се справи с проблема сама и ако се намесиш ти най-вероятно ще я доведеш до истерия или нещо по-лошо. Всеки човек си има няква защитна реакция, която е подобна при много от хората - ако си търсят как да се справят с нещо толкова противно в живота им, първото, което правят е да се отдръпнат колкото се може по-надалеч от него, прекъсват всякакви отношения, контакти и т.н. Второто е най-продължителната и трудна част - да се опитат да го забравят. Някои решават, че става с алкохол, други с наркотици, трети със спорт, четвърти с някъв заместител [ примерно, ако скъсаш с приятеля си и ти тежи супер много, търсиш си друг, с който да го "забравиш" ], пети решават, че ще се самоубиват. Та в крайна сметка се получава, че се стига до примирение. Осъзнаваш, че да забравиш нещо в живота си е почти невъзможно, то винаги се връща при теб, нещо винаги ти напомня за него и се сещаш отново и отново. Точно след тая стъпка вече си казваш - окей - квото било-било, продължавам напред. Та целия процес може да отнеме и години, но по време на него не е добра идея да се намесваш по всякакъв начин. Намесвай се периодично, от време на време, за да провериш как вървят нещата и до къде са стигнали. И за напред не прави това на другите, което не искаш да направят те на теб. Шанса да си върнеш сестрата и всичко да е както преди е минимален, но го има. Колкото до вашия ебач, защо факта, че е подвластен на многоженството трябва да го оправдава? Вие на тая практика ли сте също? Май нещо не ви се е получило, като гледам. Това е защото вие имате различни ценности от неговите и той не ги е уважил. Но, ако търсим виновен в случая това си само и единствено ти, защото винаги можеше да го спреш, вина има и той, но е в пъти по-малка от твоята. Така че и ти и той поработете малко над себе си, вместо да си казвате "много кофти за нея ... ама то така се случи ... ние не сме виновни ... дай, ще продължим да се чукаме зад гърба й."