На горещия стол е.... anonymous708973

[anonymous708973]

Хохи да заповяда

Моят въпрос е обширен и се касае за съжителството с твоя човек.
Смяташ ли, че е добра идея както сте свикнали да сте в различни градове повечето време, изведнъж да живеете заедно? Не мислиш ли, че е необходим преход? Много пъти си казвала, че страшно си цениш личното пространство, готова ли си да се откажеш от голяма част от него? (Каквото и да си говорим, точно това става, нека не го увъртаме).

Как ще се справиш с ролята на ученичка и домакиня? Имате ли битови разногласия? Къде ще учиш след 12-ти клас? А ако се случи да си в друг град? Вие къде живеете всъщност? Вашите ли ви издържат или съумявате и да работите покрай другото?

Много съм нахална, знам :д

[xoxi]

Хохи да заповяда

Моят въпрос е обширен и се касае за съжителството с твоя човек.
Смяташ ли, че е добра идея както сте свикнали да сте в различни градове повечето време, изведнъж да живеете заедно? Не мислиш ли, че е необходим преход? Много пъти си казвала, че страшно си цениш личното пространство, готова ли си да се откажеш от голяма част от него? (Каквото и да си говорим, точно това става, нека не го увъртаме).

Как ще се справиш с ролята на ученичка и домакиня? Имате ли битови разногласия? Къде ще учиш след 12-ти клас? А ако се случи да си в друг град? Вие къде живеете всъщност? Вашите ли ви издържат или съумявате и да работите покрай другото?

Много съм нахална, знам :д

Не е съвсем изведнъж. Преходът на нас ни бяха уикендите и ваканциите, които прекарвахме винаги заедно. Честно казано, дори мисля, че ни беше в плюс това, че не прекарвахме прекалено много време заедно, докато все още свиквахме един с друг.
Това, че живея с някой, не го приемам като отказване от личното пространство, а по-скоро приемам човека до мен като част от личното ми пространство. Не знам колко добре го обясних, ама карай. И все пак нямам нищо против и съм готова да се откажа от неща, които на него примерно ще му пречат или ще са му неприятни.

Няма да е много по-различно. Винаги съм съчетавала училището с домашните задължения. Единствената разлика ще е, че сега ще готвя за двама, а не за трима (и понякога четирима).
Битови разногласия нямаме. Все още подхождаме с интерес, учудване и понякога с насмешка към интересите и навиците на другия. Не ни е дошло времето за разногласия явно.
След 12 клас ще уча в чужбина, от това не съм се отказала. Първоначално планът беше аз да замина, а той да остане (като естествено и отношенията трябваше да прекъснем), обаче след милиардното обсъждане, решихме, че няма как да се разделим и стигнахме до компромисен вариант.

Нашите ни помогнаха доста, но гледаме да не искаме много от тях. Той работи, аз не съвсем. Занимавах се преди с разни фото услуги, та от там си изкарах парички. Сега обаче предпочитам да си гледам само ученето, вместо да го съчетавам и с работа.

[anonymous708973]

Преходът на нас ни бяха уикендите и ваканциите, които прекарвахме винаги заедно. Честно казано, дори мисля, че ни беше в плюс това, че не прекарвахме прекалено много време заедно, докато все още свиквахме един с друг.

Повярвай ми, голяма част от връзката ми беше от разстояние, никакъв преход не е. В момента, в който бяхме в един град (дори не в една къща) повечето време едновременно, направо... такива италиански скандали сме имали... Точно защото обстоятелствата бяха наложили несъзнателното изготвяне на план, според който седмицата бяхме разделени, а уикендите - заедно постоянно.
Бая време прекарвахме заедно, вършейки домакински неща. Е, няма такива скандали и такова разминаване във възпитанието, направо... Пожелавам ви да продължавате да нямате битови разногласия

Съгласна съм много с второто изречение, впрочем.

Какъв е компромисният вариант, ако не е много нахално?
Ако е това, което ДД предполага, и аз бих задала същите въпроси.

[xoxi]

Повярвай ми, голяма част от връзката ми беше от разстояние, никакъв преход не е. В момента, в който бяхме в един град (дори не в една къща) повечето време едновременно, направо... такива италиански скандали сме имали... Точно защото обстоятелствата бяха наложили несъзнателното изготвяне на план, според който седмицата бяхме разделени, а уикендите - заедно постоянно.
Бая време прекарвахме заедно, вършейки домакински неща. Е, няма такива скандали и такова разминаване във възпитанието, направо... Пожелавам ви да продължавате да нямате битови разногласия

Съгласна съм много с второто изречение, впрочем.

Какъв е компромисният вариант, ако не е много нахално?
Ако е това, което ДД предполага, и аз бих задала същите въпроси.

За мен плюс беше това, че знаехме, че разполагаме само с два дни в седмицата, за да сме заедно. Видяхме си 'кирливите ризи' много бързо и е имало моменти, в които ми се е искало да му откъсна главата, но тези разминавания винаги са ми се стрували страшно незначителни. Предпочитахме да прекараме времето си пълноценно, вместо да се караме. Веднъж само се бяхме сдърпали за някаква глупости и то точно преди да замине... Е, после цяла седмица аз бях в отвратително разкайващо се настроение. Това ни беше първи и последен път, в който се опитахме с крясъци да си разрешим проблемите.

Аз ще го изчакам да си изкара бакалавърската степен тук, а след това той обмисля да кара магистратурата си в чужбина. Ще имам 1-2 свободни години, да си търся работа и да събирам пари.

@DisappointedDreamer, догодина няма да е, но ако все пак се засечем по едно и също време в Шотландия, виждането ще е задължително.