Дали кученцето ми осъзнава, че е спасено?

[malkasladka]

Толкова ли ти е важно дали осъзнава или не?? За това ли си го прибрала? И да, осъзнава и винаги ще осъзнава мога да ти гарантирам...

[NeutralMilkHotel]

Толкова ли ти е важно дали осъзнава или не?? За това ли си го прибрала? И да, осъзнава и винаги ще осъзнава мога да ти гарантирам...

Просто беше много наплашено, когато го прибрах - щеше ми се да знае, че нищо от преживяното няма да се повтори и да забрави за предишният си живот... И предното ми куче беше така - изхвърлено от "прекрасни хора"; до края на живота си не можа да свикне, че вече искат да го погалят, не да го ударят. Плачеше ми се всеки път от реакцията му...Никой и нищо не заслужава да изпитва такъв страх, за това се надявах малкият или да забрави, или да приеме, че вече е друго.

Прибрах го, защото не съм усещала толкова силна връзка с друго същество. Точно, защото няма човешки черти.
(Преписването на такива би било обидно за което и да е животно, впрочем.)

Вече е добре. Игрив, любопитен, гонещ опашката си и изяждащ огромно количество храна. Обича да си играе с пит були и немски догове. Много е храбър, чак му се възхищавам. От наплашеното топче, свиращо се в ъгъла при видът на колан не е останало нищо.

Ветът го дава 25 кила в переспектива...От сега му подготвих собствен диван.