Хорското мнение

[anonymous708973]

тъжно е да си го призная, но аз съм възможно най-вълнуващият се човек от чуждото мнение

винаги съм се влияла от другите какво ще кажат, как ще се възприеме и тнт
винаги съм се стремяла да бъде харесвана, страдам от най-тежка форма на суета
много пъти съм си казвала и други са ми казвали, че не трябва да се интересувам от другите толкова много, но това си е част от характера ми
не е лесно...

Пф, същото при мен. Не е лесно.

Обаче трябва да си много наивна да твърдиш, че не даваш повод за гаври. Това, че за теб не е повод за гавра, а дори за гордост, нищо не значи. Не можеш да твърдиш, че знаеш как се възприема всяка твоя дума или жест. Мен са ме гаврили, че си нося салата в училище... хора, които в същия момент ядяха дюнер. Дали е за гавра? Едва ли.
Ама като ги скастрих три пъти (има разлика между това да твърдиш, че не даваш повод и да твърдиш, че не позволяваш!), да видиш как нищо не ми казваха и го смятаха за нормално да си нося пълнени чушки, кюфтета от тиквички, сарми. Даже искаха да опитват.

[an7raks]

Пф, същото при мен. Не е лесно.

Обаче трябва да си много наивна да твърдиш, че не даваш повод за гаври. Това, че за теб не е повод за гавра, а дори за гордост, нищо не значи. Не можеш да твърдиш, че знаеш как се възприема всяка твоя дума или жест. Мен са ме гаврили, че си нося салата в училище... хора, които в същия момент ядяха дюнер. Дали е за гавра? Едва ли.
Ама като ги скастрих три пъти (има разлика между това да твърдиш, че не даваш повод и да твърдиш, че не позволяваш!), да видиш как нищо не ми казваха и го смятаха за нормално да си нося пълнени чушки, кюфтета от тиквички, сарми. Даже искаха да опитват.

Хаахахах!
Да имаше кой да носи манджа и в нашия клас!

[tori]

Пф, същото при мен. Не е лесно.

Обаче трябва да си много наивна да твърдиш, че не даваш повод за гаври. Това, че за теб не е повод за гавра, а дори за гордост, нищо не значи. Не можеш да твърдиш, че знаеш как се възприема всяка твоя дума или жест. Мен са ме гаврили, че си нося салата в училище... хора, които в същия момент ядяха дюнер. Дали е за гавра? Едва ли.
Ама като ги скастрих три пъти (има разлика между това да твърдиш, че не даваш повод и да твърдиш, че не позволяваш!), да видиш как нищо не ми казваха и го смятаха за нормално да си нося пълнени чушки, кюфтета от тиквички, сарми. Даже искаха да опитват.

При нас се мъкне китайско от ресторант наблизо, палачинки със топено сирене, сандвичи и даже филии с нутела.