Напих си и ме наказаха

[Chacho]

@draid, нищо такова не съм казал. Просто колкото ти смяташ, че не е редно да пият 14 годишните, толкова и авторката. Само че не винаги постъпваме както смятаме за най-правилно. Направила е грешка, съжалява и толкова. В случая наистина не е преценила количеството и неволно се е напила.

А не се разпалих за това. Беше много грозно при тия обстоятелства да я изкарат тъпа, правеща се на готина и заслужаваща поне шамари. Моите впечатления за авторката се разминават сериозно с изброените. И за мене напиването не е било плод на комплекси, но злобните коментари са вече друга бира.

Отделно, не искам да давам акъл на никой как да гледа един ден децата си, но според мен доверието на родителите към детето през пубертета е изключително важно, щото е един от начините да дадеш на детето си самостоятеност, да го разпознаеш като отделна личност и да останеш близък с него. Вие сте навъртяли по 3-4 годинки над "тийн"-овете и вече възрастите между 9 и 15 толкова сте ги размили, че 15 годишните ги третирате като първокласници. Ако моята дъщеря на 14 се напие, ще й дам шанс да ми докаже, че осъзнава грешката си и може сама да я поправи, щото само ще й вредя, ако на такава възраст все още слагам наказания, които са "въпрос на принципи". За авторката съм готов да заложа, че й без наказанието щеше да се постарае скоро да не попада в подобна ситуация.

[anonymous708973]

За авторката съм готов да заложа, че й без наказанието щеше да се постарае скоро да не попада в подобна ситуация.

Тъй ли?
Интересно на ква база, при положение, че цялата тема е "Кажете как да ми мине по-бързо наказанието".
Всъщност... прав си. Авторката ще се постарае да не попада отново в ситуацията ДА БЪДЕ НАКАЗАНА. А не да не се напие.

Изобщо... много наизуст говориш. Как ще дадеш шанс да дъщеря си да докаже грешката си? Много... благородно звучи, но на практика искаш или не, пак ще трябва да я пуснеш някога, някъде сама. Тоест, тя пак ще получи шанса да се поправи или - съответно - да се осере още повече.

[Chacho]

Тъй ли?
Интересно на ква база, при положение, че цялата тема е "Кажете как да ми мине по-бързо наказанието".
Всъщност... прав си. Авторката ще се постарае да не попада отново в ситуацията ДА БЪДЕ НАКАЗАНА. А не да не се напие.

Изобщо... много наизуст говориш. Как ще дадеш шанс да дъщеря си да докаже грешката си? Много... благородно звучи, но на практика искаш или не, пак ще трябва да я пуснеш някога, някъде сама. Тоест, тя пак ще получи шанса да се поправи или - съответно - да се осере още повече.

Ще я пусна отново сама, някога, някъде, за да ми покаже, че може да излезе и да не пие.

С авторката контактувам от преди да е отворила темата и сме обсъдили нещата, затова го твърдя. Иска да НЕ БЪДЕ НАКАЗАНА, щото и преди родителите да й се скарат си е осъзнала грешката, но не й гласуват доверие, че е така.

[draid]

@draid, нищо такова не съм казал. Просто колкото ти смяташ, че не е редно да пият 14 годишните, толкова и авторката. Само че не винаги постъпваме както смятаме за най-правилно. Направила е грешка, съжалява и толкова. В случая наистина не е преценила количеството и неволно се е напила.

А не се разпалих за това. Беше много грозно при тия обстоятелства да я изкарат тъпа, правеща се на готина и заслужаваща поне шамари. Моите впечатления за авторката се разминават сериозно с изброените. И за мене напиването не е било плод на комплекси, но злобните коментари са вече друга бира.

Отделно, не искам да давам акъл на никой как да гледа един ден децата си, но според мен доверието на родителите към детето през пубертета е изключително важно, щото е един от начините да дадеш на детето си самостоятеност, да го разпознаеш като отделна личност и да останеш близък с него. Вие сте навъртяли по 3-4 годинки над "тийн"-овете и вече възрастите между 9 и 15 толкова сте ги размили, че 15 годишните ги третирате като първокласници. Ако моята дъщеря на 14 се напие, ще й дам шанс да ми докаже, че осъзнава грешката си и може сама да я поправи, щото само ще й вредя, ако на такава възраст все още слагам наказания, които са "въпрос на принципи". За авторката съм готов да заложа, че й без наказанието щеше да се постарае скоро да не попада в подобна ситуация.

Доверието е важно, но днешната младеж не се учи от грешките си, а се учи как да избягва последиците от тях и продължава да ги прави. Както казах, на всеки се случва да направи грешка, но при младите това поведение е системно, а не случайно повило се веднъж. Мислиш ли, че сега след тая случка тя ще спре да пие като излиза с приятели ? Аз много силно се съмнявам, а това не е до моментното решаване на проблема, а до предхождащото възпитание. Аз до преди 18 единственият алкохол които съм пиел е бил бира и то по 1-2 бири, при знанието на нашите. Един млад човек не бива да пие и да се напива, вече забавлението се е превърнало в еквивалент на напиването. Цялото мислене е сбъркано на малките, това трудно може да се изкорени вече. Вече да си с някаква позиция различна от общата е трудно, много по лесно е да се пуснеш по течението и да си "готин" отколкото да си с "принципи" и задръстен аутсайдер.

Ще я пусна отново сама, някога, някъде, за да ми покаже, че може да излезе и да не пие.

С авторката контактувам от преди да е отворила темата и сме обсъдили нещата, затова го твърдя. Иска да НЕ БЪДЕ НАКАЗАНА, щото и преди родителите да й се скарат си е осъзнала грешката, но не й гласуват доверие, че е така.

Наказанието е вид последствие от грешката, което учи доста добре, че сгрешиш ли понасяш отговорността. Много хора осъзнават грешките си, много убийци дори. Но това значи ли, че не трябва да понесат отговорност под някаква форма ?

Това не е даване на шанс. Това не е въпрос на избор да дадеш шанс. ИСКАШ ИЛИ НЕ, Ти ще го направиш така или иначе, със или без наказание, пак ще я пуснеш някога, някъде, сама.
С други думи - просто високопарни приказки.

Естествено, че няма да й гласуват доверие. Говорим за 14-годишна пикла, която трябва да си е вкъщи преди 22ч.
Без лоши чувства по повод "пиклата".

Пълна ти е пощенската кутия на тебе.

[anonymous895156]

днешната младеж

спрях да чета

[DisappointedDreamer]

На 14 години и аз щях ( и със сигурност съм реагирвала) да реагирам по същия начин, а именно да попитам как бих могла да избягам от последиците (в случая, наказанието). Нещо съвсем нормално и естествено е за едно 13-14 годишно дете, защото на тези години малко деца осъзнават, че това не е правилния подход. Въпросната реакция би била проблем тогава, когато същото дете е на доста по-голяма възраст и използва същия метод, за да получи това, което иска.

И аз, както маса народ от темата, която Чачо цитира, се напих за първи път на 14-15 години. Наистина глупаво и адски детинско от моя страна. Но случилото се по никакъв начин не ми е повлияло негативно. Всъщност, дори ме научи да избягвам големи количества алкохол, и дори самия алкохол, като цяло. Тоест, беше ми урок.

Сигурна съм, че авторката не осъзнава грешката в подхода и исканията си. Също толкова сигурна съм (или поне се надявам), че до няколко години "мирогледа" и ще се промени. В случая смятам, че Чачо е прав, тъй като наказанието е баш факторът, който кара

днешната младеж да не се учи от грешките си, а да се учи как да избягва последиците от тях и продължава да ги прави.

Наказанието и караниците не помагат. Стимул за промяна трябва да бъдат разочарованието, тъй като то най-добре наранява достойнството.