Дразни ме

[tori]

със огромната си асоциалност. И аз съм такава до някъде, но неговото... Приятелите ми го приемат за част от компанията, той се дърпа, дразни им се и не иска да излизаме заедно. Пък казва, че ги харесва, че му е приятно и интересно. Гадняр. Не общува с никого -само с мен и родетелите и учителите си и то по задължение. Казва, че всеки един момент, в който не се учи да прави програми, е загуба на ценно време. Понякога се налага дори да го дърпам от компютъра, за да се гушкаме. Как можах да се влюбя в бъдещ програмист не знам. Всякакви опити за разговори и срещи с други хора се сгромолясват като водите на Анхел.

Общо взето темата беше,за да се оплача от това ужасно животно, което е обзело мислите ми. Не е нужно да коментирате, все пак не търся помощ или нещо такова. Просто съм в кофата и се изхвърлям.

[Баща Ти]

Сигурно го харесваш, защото има голям хуй?

[Ivaaaaa]

вевеее
все едно чета за 'моя'
той е пооочти същия с разликата, че не харесва приятелите ми, понеже са почти всички момчета и е много ревнив
голям темерут е
в крайна сметка беше ясно как ще свърши всичко...

[Баща Ти]

Абе как винаги хората попадат в някакви такива връзки?

[102]

Не е, че сте скучни, споко.

[fUcKsMiLe]

Радвам се, че при мен няма такива неща.
Като изключим кратките му "забивания" в компютъра, с една "прекрасна" игра.

Иначе до сега не познавам човек, чието гадже да е забил така сериозно. о.о
Странно ми е. Всеки човек с нещата си.
Мен примерно не можеш да ме вдигнеш от компютъра, ако почна да гледам сериозно някой сериал.
Чудо трябва да стане.

[DarkTemplar]

Абе как винаги хората попадат в някакви такива връзки?

Ами явно мазохизмът е всеобща тенденция.

[tori]

Тате, не го харесвам заради големината на достойнството му. Ива, много успокояващо, благодаря. Числата, не мисли, че сме скучни. Просто не изпитва нужда да се вижда с друг, различен от мен. Поне при мен кръга е по- разширен.

[102]

Спри да се самоизтъкваш. Цербер-тиранин.

[Ivaaaaa]

Тате, не го харесвам заради големината на достойнството му. Ива, много успокояващо, благодаря. Числата, не мисли, че сме скучни. Просто не изпитва нужда да се вижда с друг, различен от мен. Поне при мен кръга е по- разширен.

хахаххахахха
дано при вас не се получат нещата така както при нас
иначеее все едно чета за себе си
той е затворен, ревнив, мълчалив
аз съм общителна, имам голямо обкръжение от хора около себе си, не обичам да съм сама

[heartshapedbox]

все едно чета за 'моя'

same here.

[PainMonopoly]

Донякъде го разбирам, но само донякъде. :Д

[tori]

хахаххахахха
дано при вас не се получат нещата така както при нас
иначеее все едно чета за себе си
той е затворен, ревнив, мълчалив
аз съм общителна, имам голямо обкръжение от хора около себе си, не обичам да съм сама

Аз съм общителна само като става дума за моите си хора, така че не е съвсем-съвсем еднакво.

[an7raks]

Толкова ли е кофти за околните да си темерут, бе?!

[EinGutesKind]

И как сте се гаджосали, като не общува с никой

[NeutralMilkHotel]

И аз съм така. Без компютрите, слава богу.
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.

[tori]

Толкова ли е кофти за околните да си темерут, бе?!

Ако трябва да съм честна, адски много ме дразни и ми е отвратителен така. Иде ми да му изкормя ръката и да почна да го налагам с нея по тъпата тиква.
Насе, ами трудно беше, но си струваше.

И аз съм така. Без компютрите, слава богу.
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.

Донякъде и моето мнение е такова - мразя хората и съм го споменавала не един път, че дори и тук, някъде из кофата. Харесва ми да се събирам с 10тина човека общо взето. Той и за това не прави усилия. Страшно е непукистичен, имам чувството, че дори и да го удари нещо по главата, ще продължи да не прави нищо. Писна ми в продължение на две години и горница да го ръчкам да стане от компютъра и да се сети, че съществува свят и извън къщи. Казва, че ако не съм била аз, е щял да седи още повече време в къщи. Не че не съм благодарна за нещата, които прави, а именно да заебава всичко за някой и друг час заради мен. Може би трябва да свикна. Не искам да го променям. Само искам да има повече време на дневна светлина и с хора. Не хора, които са ужасно лигави или искат да го наранят, а хора, които го харесват и искат да прекарват време заедно. Искат да скачат, да се набират и такива неща.

[Auriss]

Казва, че всеки един момент, в който не се учи да прави програми, е загуба на ценно време.

Нещо ако ти е приятно и те бива като излезеш навън *сред хора* и се чудиш защо си пилееш времето с тях. Не че са лоши, скучни или нещо от тоя род - просто не представляват интерес.
Та прав е. Не му се сърди на момчето. Пробвай вместо това да се поинтересуваш какво точно пише - доста теми за разговор ще ви се отворят. Аз ако тръгна да ти обяснявам днеска какво съм правил на компютъра, защо, как и с какво ще ми е от помощ в бъдеще цял ден мога да си приказвам и пак няма да ми стигне времето. Ама ти ако не вдяваш от тия неща и 1 дума няма да обеля по въпроса ...
Та поинтересувай се, колко му е ...

[tori]

Не е като да не си говорим, даже напротив. Доста неща научавам за него относно компютрите. Може би твоето мнение е най-правилно спрямо случая. Пак казвам - не усеща нужда да се среща с хора. Благодаря за коментарите на всички ви.

[an7raks]

И аз съм така. Без компютрите, слава богу.
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.

.
Само, дето трудно се намират такива хора...