Да простим ли изневярата?

[anonymous708973]

Бих простила изневяра, ако преценя, че човекът заслужава втори шанс (което при мен е почти винаги) и при специални обстоятелства.
Това, което не бих простила в твоя случай, е поведението след това. Ако е изневерил и си му простила, на колене трябва да лази и цялото му съществуване да е концентрирано в това да не направи щастлива и да ти спечели доверието отново. А нашият си опитва да си разиграва коня, ще го оставиш ли? Борба за надмощие е в случая, от която победителката трябва да си ти. Ще победиш, като го пуснеш да пасе.

В последните няколко месеца се спуках да повтарям, че уважение не се изисква, а се заслужава. Какво уважение очакваш, като се държиш така и му позволяваш да ти се качи на главата? Тропни по масата, кажи му, че така няма да се получи и или захваща да си поправя грешката, или може да си хване багажчето и да си тръгне. Ама го мисли наистина, защото ако само го кажеш без да си готова да си изпълниш ултиматума, олекваш много и губиш всякакъв респект.

Защо го търпиш? Хубав секс, например? Сериозно? Заради няколко оргазма си тровиш нервите? Ще си намериш друг и ще е по-добър, повярвай ми. Винаги ще има по-добър в нещо. Държи се добре и те прави щастлива (понякога!)? Намери си друг, който ще те прави щастлива винаги, просто е.

Искаш целия квартал да те подмята и всички да ти говорят зад гърба какви ги върши твоят ли? Вземи се в ръце.

П.С. Много сте сигурни нещо в себе си, бе. Винаги ми е смешно, когато чета категорични мнения по темата за изневярата.

[Colouring]

Ами да, никога не може да си категоричен в това отношение, макар че и аз си казвам сега, че не бих простила изневяра. Той трябва да си заслужи втория шанс, а не ти да му го подариш. Aз вярвам в даването на втори шанс, но не и в това, че всеки го заслужава.

[TheBeliever]

Може и да простя, но не бих могла да бъде отново с този човек.

Не защото не заслужава или заради някакви холивудски разбирания за любов и доверие. Просто защото съм злопаметна и отмъстителна. Даже да искам да загърбя изневярата, но едва ли бих могла. Във всеки лош ден, който имаме, аз ще се сещам за стореното от него. При всеки спор ще искам да му го натрия в носа. Каквото и да прави никога няма да бъде достатъчно. Съмненията никога няма да ме напуснат и не бих могла да гледам на него по начина, по който съм го гледала преди. Даже да се постарая да не повдигам темата, това ще ме разяжда отвътре и рано или късно всички топли чувства, които съм изпитвала към този човек ще избледнеят.

[Ivaaaaa]

П.С. Много сте сигурни нещо в себе си, бе. Винаги ми е смешно, когато чета категорични мнения по темата за изневярата.

Пантерке, абсолютно съм съгласна с целият ти пост, но това си зависи не само от човека, на когото ще се прощава, а и от този, който ще прощава
да приемем, че на мен се случи такова нещо и човека до мен покаже пълното си разкаяние
аз обаче няма да мога да забравя, винаги когато го погледна ще се сещам за изневярата
това ще стои като обица на ухото
поне при мен така стоят нещата - когато нещо се 'счупи', не може да бъде поправено отново

[sweet_summer_love]

Може и да простя, но не бих могла да бъде отново с този човек.

Не защото не заслужава или заради някакви холивудски разбирания за любов и доверие. Просто защото съм злопаметна и отмъстителна. Даже да искам да загърбя изневярата, но едва ли бих могла. Във всеки лош ден, който имаме, аз ще се сещам за стореното от него. При всеки спор ще искам да му го натрия в носа. Каквото и да прави никога няма да бъде достатъчно. Съмненията никога няма да ме напуснат и не бих могла да гледам на него по начина, по който съм го гледала преди. Даже да се постарая да не повдигам темата, това ще ме разяжда отвътре и рано или късно всички топли чувства, които съм изпитвала към този човек ще избледнеят.

При мен е същото, а съм злопаметна и много често се сещам за тази случка и ми става ужасно гадно изяждам се отвътре. Когато се скараме за нещо ми става ужасно гадно, защото се сещам и ми е много тежко...

[DisappointedDreamer]

Пантерката е права.

Бих простила изневяра, но ако държанието му към мен е това, което ти описваш, директно бих му била шута.

Друг е въпросът дали наистина можеш да простиш и да загърбиш случилото се, или ще се развият чувства на параноя и недоверие, които ще използваш като аргумент всеки път, когато се почувстваш наранена.

[Rocknroll]

Не бих.Това е мазохизъм.

[sweet_summer_love]

Благодаря ви за съветите, но ако го обичам прекалено много какво да правя?

[valdesbg]

^ продай си себеуважението и моралните принципи някъде, за да можеш да изпълняваш правилно ролята на вярно кученце на каишка.

[nyxu]

Не.

[prince]

Бог прощава, аз не!

[girlwithblueeyes]

Не
Не обичам подобни истории и не намирам оправdanie за тях . Всеки си има глава на раменете с която да мисли . Не е честно да нараняваш другият заради единят нагон . Разбирам всеки прави грешки но те могат да бъдат избегнати стига да искаш . Ужасно жестоко е да нараняваш така другият .

[Lilanda]

^Моничке, изневярата не е винаги само заради 'някакъв нагон'...Да си чувала изразите "тръпката я няма", "вече не е същото" и т.н.?

Извинявай, че се обръщам към теб, просто само твоето мнение прочетох, че ми е мързеливо нещо...

Не бих простила изневяра, независимо каква е причината.

[girlwithblueeyes]

Да Линка знам тогава боли още повече . Защо трябва да се гавриш с другият по тоя долен начин ?
Като вече я няма тръпката просто кажи на полвинката си.

[sneering]

Много са ми интересни момичетата които стоят зад твърдението 'не бих простила' ..Окей не прощаваш на него,но следващия е със същото мислене,само че с една идея по-хитър в приказките и онези сладникави теории за как му се лепят,но той не иска заради принципите си.
Как стоят зад това твърдение,след като има 3 вида момчета..1-вия вид изневерява и не му дреме,2-ия мисли за изневери,но няма актуални шансове и 3-ия най-опасен вид,философа който дори има наглостта да ругае изневярата с добре изградени тези.
4-тия вид на онзи обичащ гаджето си и отхвърлящ всякакви красиви момичета около себе си,го има във високобюджетните филми от сащ,или теоритично да съществува някъде си,няма да е в опростените до максимум среди у нас... или грубо казано един на хиляда.

Извода е че трябва да се прощава,според обстоятелствата..защото статистиката е плашеща.И онези с твърдото и непоклатимо твърдение против прошката,яко ще губят винаги

[Pedigree]

Не ми се е случвало, предполагам, че ако се случи, няма да простя. Някак просто няма да ми се занимава най-вероятно, а и ще избегна драми, та не, не бих.

[LadyDi]

Между другото, да сравнявате изневяра с убийство е наистина малоумно.
Има простими и непростими грешки и границата между двете е изцяло във вашия ум.
Това, което аз мога да простя, ти може да не можеш и обратното.
И съм съгласна с Пантерата и Дриймърката - мога да простя изневяра, според това какво е отношението после. Има хора, които заслужават втори шанс, а обстоятелствата около изневярата са различни за всеки конкретен случай.
Но нали знаете: Fool me once - shame on you. Fool me twice - shame on me...
Понякога трябва да сме гъвкави.

[valdesbg]

Лейди, между мога да простя, искам да простя, бих простил/а и ще простя има разлика колкото от тук до луната.

Отбелязка за протокола.

[LadyDi]

Лейди, между мога да простя, искам да простя, бих простил/а и ще простя има разлика колкото от тук до луната.

Отбелязка за протокола.

Естествено, че има. Затова и казах, че факторите около изневярата са различни и далеч не са за пренебрегване.
Аз МОГА да простя - моралните ми принципи и граници го позволяват. Вече дали ще поискам, дали бих и дали ще простя зависи от много други неща.

[Carpe Diem]

Не прощавай изневярата. Това е толкова грозно, толкова подло нещо. Това е голямо неуважение към теб, и ако му простиш, ти ще му покажеш че не се самоуважаваш. Намери си някой по-стойностен.

[valdesbg]

Не че се заяждам, ама в темата се пита - бихте ли простили? И аз мога, ама не искам, не бих и няма.

[Violenza]

^Моничке, изневярата не е винаги само заради 'някакъв нагон'...Да си чувала изразите "тръпката я няма", "вече не е същото" и т.н.?

И какво правиш с този човек при тия обстоятелства?


Не бих. В никакъв случай и при никакви обстоятелства, говорейки от гледната точна на сегашното ми аз. Изключително долна постъпка, не бих могла да продължа с човек, който ще започна да окачествявам като боклук.

[LadyDi]

Не че се заяждам, ама в темата се пита - бихте ли простили? И аз мога, ама не искам, не бих и няма.

При подходящите обстоятелства, ако можеш, защо не би?

[AnarchyBoy]

Да Линка знам тогава боли още повече . Защо трябва да се гавриш с другият по тоя долен начин ?
Като вече я няма тръпката просто кажи на полвинката си.

Thats it.

[Violenza]

При подходящите обстоятелства, ако можеш, защо не би?

Дай пример за "подходящи обстоятелства".

(извинете, че се намесвам)