Да простим ли изневярата?

[valdesbg]

Не че се заяждам, ама в темата се пита - бихте ли простили? И аз мога, ама не искам, не бих и няма.

[LadyDi]

Не че се заяждам, ама в темата се пита - бихте ли простили? И аз мога, ама не искам, не бих и няма.

При подходящите обстоятелства, ако можеш, защо не би?

[Violenza]

При подходящите обстоятелства, ако можеш, защо не би?

Дай пример за "подходящи обстоятелства".

(извинете, че се намесвам)

[LadyDi]

Дай пример за "подходящи обстоятелства".

(извинете, че се намесвам)

Не мога да ти дам пример за подходящи обстоятелства, защото това, което би могло да ме накара да простя изневяра, едва ли би било достатъчно за теб.
Въпросът е по-скоро: защо смяташ, че МОЖЕШ, ако твърдиш, че НИКОГА НЕ БИ. Ако никога няма да го сториш, значи просто не можеш.

[Violenza]

Въпросът е по-скоро: защо смяташ, че МОЖЕШ, ако твърдиш, че НИКОГА НЕ БИ. Ако никога няма да го сториш, значи просто не можеш.

Аз може и никога да нямам намерението да изям 10 шоколада наведнъж, но това не значи, че не мога.

Не се отнася за мен де, аз не бих простила изневярата, именно защото знам, че не мога.

[LadyDi]

Аз може и никога да нямам намерението да изям 10 шоколада наведнъж, но това не значи, че не мога.

Не се отнася за мен де, аз не бих простила изневярата, именно защото знам, че не мога.

Да, но ако си диабетичка, това означава, че и физически не можеш да ги изядеш.
Пак ви казвам - границите на това, което можем и не можем си ги определяме сами. А от това дали го допускаме като възможно + един куп други фактори зависи дали ще го направим.

[valdesbg]

При подходящите обстоятелства, ако можеш, защо не би?

Защото цялата концепция за изневярата, а именно дейстие зад гърба на партньора, породено от несинхронност в характери, нагласи, поведение, разбиране на другия и подкопаващо доверието и неприкосновеността на връзката с каквато и да е цел, не се вписва никъде сред моралните ми принципи и няма вратичка, която да я вмъкне като легитимно съществуващо понятие в системата ми от правила. Колкото и да се стараеш и да бъркаш водата и олиото няма да се превърнат в емулсия без емулгатор. На същия принцип сме и ние с изневярата. И съм решил че емулгатор няма да има.

edit: Мога да простя от гледна точка на това че знам по какъв процес трябва да се премине, как да се говори и кой какви компромиси би било добре да направи. Но това изобщо не означава че крайнаат цел на подобно действие ще оправдае усилията и на двамата. Поне моите усилия не биха били оправдани, защото смятам каузата за загубена. По горе съм писал защо. Изневярата е следствие, а не причина.

[LadyDi]

Защото цялата концепция за изневярата, а именно дейстие зад гърба на партньора, породено от несинхронност в характери, нагласи, поведение, разбиране на другия и подкопаващо доверието и неприкосновеността на връзката с каквато и да е цел, не се вписва никъде сред моралните ми принципи и няма вратичка, която да я вмъкне като легитимно съществуващо понятие в системата ми от правила. Колкото и да се стараеш и да бъркаш водата и олиото няма да се превърнат в емулсия без емулгатор. На същия принцип сме и ние с изневярата. И съм решил че емулгатор няма да има.

Което ни връща обратно на това, че не можеш да простиш. Защото сам си поставил границата на нещата, които можеш да допуснеш и които не можеш.
Което пак ни връща на темата - ти не можеш, затова не искаш и затова не би.
Аз мога. Моята система от правила го допуска. А дали ще поискам и следователно дали бих, зависи от изцяло други неща.

[LadyDi]

edit: Мога да простя от гледна точка на това че знам по какъв процес трябва да се премине, как да се говори и кой какви компромиси би било добре да направи. Но това изобщо не означава че крайнаат цел на подобно действие ще оправдае усилията и на двамата. Поне моите усилия не биха били оправдани, защото смятам каузата за загубена. По горе съм писал защо. Изневярата е следствие, а не причина.

Да си наясно с теорията, не означава, че можеш на практика.
И аз знам теоретично как се свири на китара, ама не ми се отдава на практика.