Да простим ли изневярата?

[LadyDi]

Дай пример за "подходящи обстоятелства".

(извинете, че се намесвам)

Не мога да ти дам пример за подходящи обстоятелства, защото това, което би могло да ме накара да простя изневяра, едва ли би било достатъчно за теб.
Въпросът е по-скоро: защо смяташ, че МОЖЕШ, ако твърдиш, че НИКОГА НЕ БИ. Ако никога няма да го сториш, значи просто не можеш.

[valdesbg]

При подходящите обстоятелства, ако можеш, защо не би?

Защото цялата концепция за изневярата, а именно дейстие зад гърба на партньора, породено от несинхронност в характери, нагласи, поведение, разбиране на другия и подкопаващо доверието и неприкосновеността на връзката с каквато и да е цел, не се вписва никъде сред моралните ми принципи и няма вратичка, която да я вмъкне като легитимно съществуващо понятие в системата ми от правила. Колкото и да се стараеш и да бъркаш водата и олиото няма да се превърнат в емулсия без емулгатор. На същия принцип сме и ние с изневярата. И съм решил че емулгатор няма да има.

edit: Мога да простя от гледна точка на това че знам по какъв процес трябва да се премине, как да се говори и кой какви компромиси би било добре да направи. Но това изобщо не означава че крайнаат цел на подобно действие ще оправдае усилията и на двамата. Поне моите усилия не биха били оправдани, защото смятам каузата за загубена. По горе съм писал защо. Изневярата е следствие, а не причина.

[Violenza]

Въпросът е по-скоро: защо смяташ, че МОЖЕШ, ако твърдиш, че НИКОГА НЕ БИ. Ако никога няма да го сториш, значи просто не можеш.

Аз може и никога да нямам намерението да изям 10 шоколада наведнъж, но това не значи, че не мога.

Не се отнася за мен де, аз не бих простила изневярата, именно защото знам, че не мога.

[LadyDi]

Защото цялата концепция за изневярата, а именно дейстие зад гърба на партньора, породено от несинхронност в характери, нагласи, поведение, разбиране на другия и подкопаващо доверието и неприкосновеността на връзката с каквато и да е цел, не се вписва никъде сред моралните ми принципи и няма вратичка, която да я вмъкне като легитимно съществуващо понятие в системата ми от правила. Колкото и да се стараеш и да бъркаш водата и олиото няма да се превърнат в емулсия без емулгатор. На същия принцип сме и ние с изневярата. И съм решил че емулгатор няма да има.

Което ни връща обратно на това, че не можеш да простиш. Защото сам си поставил границата на нещата, които можеш да допуснеш и които не можеш.
Което пак ни връща на темата - ти не можеш, затова не искаш и затова не би.
Аз мога. Моята система от правила го допуска. А дали ще поискам и следователно дали бих, зависи от изцяло други неща.

[LadyDi]

Аз може и никога да нямам намерението да изям 10 шоколада наведнъж, но това не значи, че не мога.

Не се отнася за мен де, аз не бих простила изневярата, именно защото знам, че не мога.

Да, но ако си диабетичка, това означава, че и физически не можеш да ги изядеш.
Пак ви казвам - границите на това, което можем и не можем си ги определяме сами. А от това дали го допускаме като възможно + един куп други фактори зависи дали ще го направим.

[gerincito]

Аз не съм за прошката при изневяра, напротив. Ако един човек те обича истински няма да ти изневери. Ако ти изневери и ти му простиш, той ще се върне при теб и това може да се повтори. Ти не си някаква стока, а си човек с чувства, които не могат да бъдат потъпквани по никакъв начин.Така че просто се разделете.

[valdesbg]

Примера с шоколадите е доста точен, не съм диабетик. Нито по принцип нито в контекста на примера. Нямам какво друго да кажа.

[LadyDi]

edit: Мога да простя от гледна точка на това че знам по какъв процес трябва да се премине, как да се говори и кой какви компромиси би било добре да направи. Но това изобщо не означава че крайнаат цел на подобно действие ще оправдае усилията и на двамата. Поне моите усилия не биха били оправдани, защото смятам каузата за загубена. По горе съм писал защо. Изневярата е следствие, а не причина.

Да си наясно с теорията, не означава, че можеш на практика.
И аз знам теоретично как се свири на китара, ама не ми се отдава на практика.

[valdesbg]

Умея да прощавам по принцип. Конкретно също умея. Акта на прощаване не е обвързана с моралните принципи на даден човек. Прошката като абстрактно понятие също. Проблемно се оказва нещото заради което акта на прощаване е необходим.

Само по себе си.. дали ще простиш за счупената ти любима чаша, обида, казана в ядосано състояние, сгазената ти котка или заразяване с HIV е абсолютно идентично като процес и проява на една и съща способност. Ако можеш за едното ще можеш и за всички останали. А дали предмета на прошката ще оправдае усилията необходими за прошка, конкретно за теб, мен, Пенка е въпрос на съвсем друга дискусия.

[gerincito]

Аз не съм за прошката при изневяра, напротив. Ако един човек те обича истински няма да ти изневери. Ако ти изневери и ти му простиш, той ще се върне при теб и това може да се повтори. Ти не си някаква стока, а си човек с чувства, които не могат да бъдат потъпквани по никакъв начин.Така че просто се разделете.

[LadyDi]

valdesbg, можеш ли да простиш убийство?

[valdesbg]

Мога и при определени обстоятелства и/или определени хора бих.

[Sh@d0w]

В тоя форум съм се убедил че е много лесно да говориш от гледната точка на трети човек, стоящ пред монитора без работа.

Обаче въобще не знаете как ще реагирате ако на вас се случи. Първо че много зависи от човека с който сте и какви са ви отношенията. Второ много зависи какво е породило изневярата.

Супер лесно с лека ръка казвате да бих простил/а. Никога не бъдете толкова сигурни, защото не знаете къде ще ви довее живота. И дано не ви се случва.

[CoNviCt]

Бог прощава, аз не!

Аз прощавам. Аз съм Бог.

[LadyDi]

Аз прощавам. Аз съм Бог.

Котешката логика Добра е.

[Violenza]

Котешката логика

хахахаххаха

[NissaN]

Не бих простил да ми изневерява,но когато аз изневерявам това е друг въпрос.

[fUcKsMiLe]

Предпочитам да сме разделени, ако ще се занимава с друг човек.
Същото важи и за мен. Не бих, освен ако не съм прекратила отношенията ни поради някаква причина.

[anonymous708973]

Акта на прощаване не е обвързана с моралните принципи на даден човек. Прошката като абстрактно понятие също. Проблемно се оказва нещото заради което акта на прощаване е необходим.

Само по себе си.. дали ще простиш за счупената ти любима чаша, обида, казана в ядосано състояние, сгазената ти котка или заразяване с HIV е абсолютно идентично като процес и проява на една и съща способност. Ако можеш за едното ще можеш и за всички останали. А дали предмета на прошката ще оправдае усилията необходими за прошка, конкретно за теб, мен, Пенка е въпрос на съвсем друга дискусия.

Въх, прав си. Не се бях замисляла, но наистина процесът (какъвто и да е той, понеже не мога да го обясня) е същият. Обаче... смятам, че прошката е обвързана с принципите на даден човек. Защото точно принципите "говорят" дали предметът на прошката оправдава усилията.
Но за мен не е едно и също да простя за счупена чаша и сгазена котка. В смисъл... процесът - да, обаче усилията ще са съвсем различно количество.

Макар че... то и да прощаваш заразяване с HIV, и да не прощаваш, то все тая :д

[tori]

Бих простила, но преди това тоя, който ще ми изневери, ще отнесе някоя и друга точилка във врата. Ама не съм ревнива, не.