- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Да й кажа ли?
Имах връзка с едно прекрасно момиче 2 години и половина,когато се запознахме просто все едно се познавахме от години и всичко се разви много бързо.Супер бързо се влюбихме ,бяхме наистина много щастливи.Не можех да повярвам,че толкова красиво момиче е с мен,пасвахме си във всяко едно отношение,беше идеалната връзка.Обичахме се ,живеехме заедно ,бяхме щастливи,но всяко нещо има край.Вярвахме си безрезервно ,не е имало изневери ,не е имало лъжи,просто в един момент просто се отдалечихме.Бяхме много заети с университети и работа ,променихме се.Явно си бяхме омръзнали.Разделихме се доста трудно,защото бяхме привързани един към друг ,но го направихме.След това и двамата се променихме коренно,тя стана доста несериозна ,само по дискотеки ходеше,пиеше и т.н.Аз излизах с доста различни жени ,виждахме се понякога ,липсвахме си ,но ни болеше от това ,че не е същото ,че обичаме това което бяхме и което имахме.В крайна сметка ,започнахме да се караме, да се обвиняваме и прекъснахме всякакъв контакт.Минаха страшно много време от тогава,нямахме никаква комуникация,до преди 5 дни разхождах се с приятелката си и с кучето в парка,когато срещу мен беше ТЯ и новият й приятел нещо се смееха и вървяха ,тя ме видя и спря за миг,целият изтръпнах ,не я бях виждал толкова много време,погледнахме се и само си казахме "Здравей" и се разминахме ,погледнах назад,както и тя и се усмихнахме,имах чувството ,че всичко се случваше за часове супер бавно.. сърцето ми щеше да се пръсне.От тогава не спирах да мисля за нея,как е станала още по-красива отпреди..След 2 дни ми писа дали искам да се видим и аз се съгласих и я поканих вкъщи.Когато дойде беше странно,имаше напрежение ,стояхме и си говорехме общи неща,но нещо станах да донеса нещо за пиене,тя тръгна към банята и се сбутахме ,тя стоеше срещу мен толкова красива и прекрасна колкото преди и просто се целунахме,не си казвахме нищо ,не се отделяхме един от друг ии едното доведе до другото.Докато лежах отново до нея се чувствах наистина добре,липсваше ми да е до мен,но тогава се сетих за новата си приятелка,тя не заслужаваше това ,никога не съм бил такъв ,стана ми ужасно кофти за нея и за постъпката ми.ТЯ го усети и се гушна в мен и ми каза,че е много щастлива с приятеля си ,започнахме да говорим за връзките си ,да си разказваме колко сме влюбени в половинките си ,беше страшно иронично и доста глупаво.След това си тръгна и си казахме,че може би след година-две пак ще се видим.Чувствам огромна вина и не знам дали трябва да призная на приятелката си.Да,не трябваше да го правя,но просто все едно бях се върнал назад с 1 година и отново бях с НЕЯ и тотално изключих ,затова че имам приятелка ,на която държа.Много ми е гадно за постъпката ми .. та въпроса ми е да й кажа ли?
Кое до кое доведе? Едното до другото.
За мен ти си цифра путка.
искал си за малко да си върнеш това, което толкова много си обичал...нормално е..след такива връзки напрежението и искрите остават доста дълго време..и все пак тя е минало.Ако мислиш и искаш да имаш бъдеще с момичето, с което си в момента, тогава и обясни как стоят нещата и какво е станало, все пак не искаш да градиш връзка на основата на изневяра, нали?..
Няма ли да я нараня ,ако й призная какво съм направил? .. Искам да бъда с това момиче,но отношенията ни определено не са като с момичето с което изневерих,с нея бяхме луди буквално ,просто любовта ни и това което чувствахме си личеше постоянно ,а със сегашната не е така,да разбираме се идеално,щастливи сме ,има чувства,но не е така както съм бил с бившата..Нормално е сигурно сега съм на 22 ,когато бях с бившата си бяхме на по 18 някъде,но все пак не искам да я нараня,искам да постъпя правилно.. не знам дали не ми липсва бившата,възможно ли е още да я обичам ,, имам хиляди въпроси и не знам отговорите и се побърквам
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
според мен лично всеки човек има такава луда, необяснима любов в живота си, но тя е само една и за съжаление е много трудно тя да завърши с добър край...има и такива случай, разбира се, но са твърде редки...
Ще нараниш момичето, с което си сега, спор няма, но все пак е по-добре от това да криеш какво си направил.Може и да не ти прости, но според мен ще се чувстваш по-добре, ако съвестта ти е чиста..а и имай в предвид, че нещо такова трудно се признава и колкото и наранена да е, ще види , че ти искаш да си с нея и искаш връзката ви да се гради на доверие и честност ..
Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея...камо ли да разбере, че си и изневерил със същата, това ще я съсипе. Не че ще и кажеш, че си обичал другата повече, но какво друго логично обяснение има, за да изневериш с нея...Не мисля че колкото и силна да е любовта на една жена, би преглътнала това.
И аз съм на мнение, че не бива да ѝ казваш и да продължиш връзката си с нея.
Е аз сгреших и й казах,естествено тя започна да плаче,скарахме се и тя ми каза ,че не иска да ме вижда повече.Оказа се също,че бившата ми приятелка ,не е толкова щастлива с новия си приятел,всъщност не и бил даже й приятел,тя е знаела за моята връзка.Дошла вкъщи нарочно ,защото знаела,че има влияние над мен и е знаела,че имам съвест и ще си призная.Просто съм замесен в някакви страшни конспирации,мислех че това момиче е било най-хубавото нещо ,което ми се беше случвало ,а тя ми прави тъпи номера и отгоре на всичко загубих приятелката си .. Честито на мен.
Да ти е обица на ухото. Следващия път мисли с правилната глава.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Що, кво обяснение би имала ти в тази ситуация? Очевидно стара тръпка. Ако съм с теб 1 година и ти кажа че след толкова време съм правил секс с бившата си приятелка, дали няма да си помислиш че я обичам повече от теб!?
Иначе очакван развой, но и не виждам какво толкова губиш, при положение че така както го обясни, ти не я обичаш достатъчно и рано или късно щяхте да се разделите.
Малко хора изневеряват от чувства към човека, с който са изневерили. В повечето случаи е просто нагон и необмисляне на възможните последствия.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Не я обичам достатъчно,защото за това се изисква време.Ама както и да е,тъпо е че не се опитва да ме разбере и да ми прости,защото сме добре заедно ,всички правим грешки ..
E ти как очакваш да те разбере? Какво ти е обяснението? Оправданието? От това, че тази, с която си изневерил ти е бивша, подла, подтикнала те и т.н., ще й стане ли по-лесно на сегашната ти /вече бивша/ приятелка? Ако на теб ти изневерят ще те интересуват ли причините, ще проявиш ли разбиране? Колкото повече й се обясняваш, толкова повече ще я боли, щом вече веднъж е решила, че не заслужаваш да ти прости.Изневярата си е изневяра, напълно си си го изпросил.
Ми кофти, не трябваше да й казваш. Неразкрита лъжа е половин лъжа. Даже тук не е и лъжа. Премълчаване. И то не с користна цел... Винаги съм била на мнение, че ако обичаш някого, не трябва да знае абсолютно всичко, което си правил. Сам казваш добре сте си били, що трябва да я нараняваш и с това ? Сам установи, че не цени честността ти, а набляга на това, което си свършил. Извода => както казах понякога е по-добре да замълчиш за общото благо. За всички моралисти и абсолютно честни хора, които ще се възмутят... живи и здрави, това с достойните хора, които са биват оценени по думи, а не по постъпки, винаги е било само хубав филм. Кофти а....
dgdg
Не съм от най-големите моралисти, но ако направя нещо такова и в същото време съм с някой, към който имам чувства, знам, че ще ми тежи постоянно на съвестта и ще трябва да изплюя камъчето. Мисля, че и на автора му беше гузно и не си премълча, което според мен е по-добрият вариант.Затова, преди да се направи нещо се мисли.
Всякаква изневяра бих опитала да простя. Освен изневяра на нагла курва.
Не ценяла честността? Значи ако я цени, задължително трябва да му прости? Не може ли да я оцени и да му бие шута?
"Общо благо" ли? Кого лъжеш?!
Не претендирам да съм моралистка, изневерявала съм, не мога да съм 100% сигурна, че няма пак да го направя, нито пък бих признала абсолютно винаги. Обаче... премълчаването може да има милион причини. Тази, която ти изтъкваш, е смешна, недостойна... жалка дори. Не било користна цел? Абсолютно користна цел е да си спасиш задника, да нямаш топки да си понесеш последствията. И в случая топки трябват и на двата пола. Ако толкова не искаш да нараняваш, се мисли преди това, а не след. Заблуждавай се, че имаш връзка.
Повдига ми се от такива като теб.
Авторе, и ти наглееш. Ти няма как да знаеш дали не се е опитала да ти прости. Няма как да знаеш дали в миналото не се е опитвала да прости на някой друг и просто не може. Носи си кръста.
На мен това: мислех че това момиче е било най-хубавото нещо ,което ми се беше случвало ,а тя ми прави тъпи номера и отгоре на всичко загубих приятелката си .. Честито на мен. ми звучи като "ех, майка му стара, не стига, че дивото не хванах, а и питомното изтървах". Гнусно.
В конкретния случай обаче най-добрият вариант за мен е да си признаеш, но в никакъв случай да не разкриваш колко е специално момичето, с което си изневерил. Това е нараняване едновременно на чувства и его, не познавам човек, който може да се справи и с двете.