Как да открием смисъла на живота?

[Otis_Driftwood]

Аз не съм критерии за доказателствена стойност, не го търся в себе си, не нещо в мен е причина да приема нещо и да вярвам в него, тази доказателствена стойност идва сякаш като някакъв дар и не извира от мене, не себе си и някакви свои изживявания поставям в центъра на тази доказателствена стойност, не те и предават цена, доказателствената стойност е просто дар на вярата - не знам как до го обясня.

Как да не си критерий за доказателствена стойност? Доказателството е понятие в логиката, която пък е система от закони, отразяващи обективни закономерности в природата. Нашата психика е субективно отражение на обективната реалност, а това означава че промени в субекта водят до промени и във възприятието. При всички случаи процесът на опознаване, систематизиране, окачествяване и остойностяване на света е изцяло човешки. Всъщност понятието "ценност" или "стойност" най-точно се дефинира във философията като "релационно свойство на обектите" . Това ще рече, че стойността е релативна, тя е отношение и се определя от този, който придава стойност на нещата. Съвсем простичък пример за това са парите. Тези хартийки нямаха да имат никаква стойност, ако хората не им придаваха такава. Човешкия ум работи чрез логика, в която всяко съждение се оценява като истинно или неистинно според менталния инструментариум на индивида. Именно с това се обяснява как хората приемат различни неща за истинни - вътрешната система от връзки, която филтрира информацията е различна при всеки човек. Ето затова и всеки човек е критерий за доказателствена стойност, сам за себе си. Естествено почти всички хора използват и вече готови критерии за доказателствена стойност, като най-голям такъв критерии е обществото, във всичките му аксиоми, внушения, постановления и т.н. Аз също ги използвам, несъзнателно. Неизбежно е, предвид, че всеки човек е в голяма степен продукт на обществото и времето си. Именно тази обща система от критерии за доказателствена стойност в един по-генерален смисъл може да се разглежда като "разум" или "рационалност". Но носител на този разум е единицата, индивида, Целия човешки разум не може да се разглежда самостоятелно - той е само осреднена стойност на съвкупността от разума, присъщ на всеки един отделен човек.
Характерно за всяка вяра е, че обектите на вярване са външни за индивида, но това което не можеш да разбереш е че самите обекти не са толкова важни, а важен е вярващия, който стои зад тях и ги издига. Идеологии и религии на хиляди години биха изгубили стойността си мигновенно, ако ги нямаше вярващите. Човекът е двигател във всичко това, божественото в случая с религията е просто свойство на обекта на вярване, което пък допълнително засилва процеса. Божествения елемент променя качеството на доказателствения критерий. Затова и религиозното мислене е толкова разпространено, а и вярата като цяло, във всичките й измерения.

[defender]

Как да не си критерий за доказателствена стойност? Доказателството е понятие в логиката, която пък е система от закони, отразяващи обективни закономерности в природата.

в този случай доказателството се явява понятие на логика, но не на човешка логика, а на една друга по-висша логика.

някак си става нещо такова - вярата едновременно хем носи доказателствена стойност за нисшата човешка логика за удовлетворяване на ума, но и така, че в тази доказателствена стойност нашия ум се изумява и сам признава слабостта си пред тази доказателствена стойност и се смирява пред нея и нейното превъзходство, а хем и в същото време е убеден, че тя е истината.

[Otis_Driftwood]

в този случай доказателството се явява понятие на логика, но не на човешка логика, а на една друга по-висша логика.

Хаахахахаххаха..... Нямаш си ни най-малка представа за какво говориш, нали? Просто натъкмяваш понятия, които не разбираш, както ти изнася. То тъй много лесно и можем до утре да си спорим, но малка е ползата.