- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Хората сме.. зле.
Окей. Темата ми не е много за любов, но все пак ще пиша тук.
Млад човек съм. Работохолик до някъде, работя на няколко места, градя кариера. Да речем, че това е единственото място, където знам, че като вложа усилия, ще се отплатят - с резултати. Дори не ми дреме за пари. Търся развлечение, разнообразие, емоция в това, което правя. И намирам.
В последно време имах много приятели. Лошото е, че наруших няколко правила.
А основното нещо е - че винаги отстъпвам. Мамка му. Винаги, и просто от днес слагам точка на това.
1. Не живей с приятелите си.
-- Да, когато живееш с някого , с когото имате весели отношения навън - вкъщи нещата се сбозват. Буквално.
И когато стане скандал - дори и да не съм виновна - отстъпвам. Защото на мен ми лесно да преглътна.
2. Не прави бизнес с приятелите си - да, когато буташ на някого пари и признание в ръцете, той го приема за даденост. Буквално. Мама и тате го хранят и му купуват всичко последна мода - и ще ми обяснява, че не иска с нищо да се занимава и да работи, защото е над тези неща. Да, тя още е ученичка и се мисли за специална, и мисли, че всичко ще й дойде отгоре.
Както и да - пое ангажименти към мен. След което освен, че не ми каза, че няма да ги изпълни - спря да си вдига телефона доста след крайния срок. Много хора на нейно място щяха да искат да се занимават с това. Но тя е твърде специална.
3. На приятелите ти не им дреме за теб - окей, всички съм ги изслушвала за всичките им драми. Подкрепяла съм ги за всичко. Обяснявала съм им нещо, ако не е ясно. Не съм парадирала с това, че знам повече. Винаги съм била шута в компанията. Детето. Всички ме наричат детето.
--- И е добре да ме наричат детето. Така се утешават. Утешават се, че съм малка и не се взимам навътре и така спокойно могат да се отпускат пред мен, защото за всичко, за което имат притеснения - сексуалност, проблеми - аз съм тотали окей, ако ще и човек да се убили.
Ако бях поставила някаква граница в отношенията ни - щяха да ме хейтят, защото имам професионални успехи и не ми липсват мъже. Да, не съм красавица. Да, нямам идеално тяло. Но никога не съм останала без компания.
Та, просто ми е шибано. Шибано ми е, че помагам на много хора, а те дори не искат да ме изслушат, когато съм опитала да кажа нещо.
Шибано ми е, че трябва да си изгладя яката на ризата, да си направа косата на кок, да спра да приказвам и да искам в замяна.
Така или иначе малко женски неща останаха в мен, още по-малко ще останат.
Не, наистина хора, такива ли сте - когато някой иска да ви помогне доброволно или да ви даде работа - вие се дърпате, защото сте специални и заслужавате повече? Само, защото някой ви предлага нещо достъпно, вие се дърпате?
Защото съм сигурна, че ако това, с което се занимавах го изкарвах все едно е супер сериозно ( а то е, лололо ) , тежко и сложно, вие щяхте да се чувствате по-добре, когато го получите?
Ако не бях толкова отворена емоционално - даваща и разбираща - ами строга и поставяща границата - сигурно щяхте да се опитвате да ми се докажете и да се респектирате, а не да споделяте и да се отпускате, и после игнор.
И жалкото е, че винаги, когато се запозная с някого, и разбере с какво се занимавам - веднага се започва с първоначален хейт. Ужасно е. И мъжки, и женски. Всъщност, нямам против хората да ми се правят - предпочитам да ми се правят, от колкото да се комплексират от мен. И в общия случай крия какво правя, докато някой алфа мейл не прекали.
И веднага, за да не ме хейтят , се започват коментарите - ами то, като си млад, трябва да си живееш живота, то или учене/работа, или живот, като загубиш равновесието ..
Дейба. Да го духате. Цял живот сте седели при мама и тате, говорете ми, че не съм си живяла живота ( към хората, които ми правят тези коментари.) . Говорете ми, че не знам какво е да киснеш по барове и дискотеки, да се прибираш с някого, да се напиете и да вършите мизерии, да отидеш на няколко стотин / хиляда километра от вкъщи сама, да си изкарваш яко с местните.
Само че това не трябва да го споделям. Защото ще ме нахейтят, че съм странна и луда. Йеп, това е което правят.
Единственият човек, който няма нищо против мен, е майка ми. Разбира почти 90% от нещата, които се случват около мен, въпреки голямата разлика в годините. И се опитва да ме разбира, да не може да навакса с всичко. И тя е общо взето това, което имам, след като всички ме залеят с историите си след като помогна на всеки.
А на нея почти не съм помогнала. Единствено й помагам, като не я занимавам с разходите ми още от гимназията.
Нее, просто искам да ви кажа. Разочарована съм.
Разочарована съм, че хората не осъзнават какво е време. Не осъзнават, че тече. Че във всеки един момент, в който не правиш нищо, губиш възможност да правиш нещо. И сериозно го имам предвид. Буквално, когато е 11 вечерта и в 11 сутринта имам работа, знам, че имам 6 часа да се подготвя, 5 часа да спя и 1 час да се оправя. Всеки ден ми е така.
Крада малко почивка, както и сега , за да се отдам на нещо, което хейтя в себе си - желанието да общувам. Тук го правя, защото навън се забавлявам, ако излизам, а не хленча.
Разочарована съм, че хората са скучни. Ходят на кино и гледат американски помии. Ходят в студентски на чалга в продължение на години - дейба, как не им писва, на мен ми писна за по-малко от година.
На хората драмите са - няма пари, няма секс, да взема вИшото, да намеря истинската любов, да живея скучен живот след това и да се утешавам че е нормално - не, не е нормално връзките ви да са скучни.
Не е нормално да живеете всеки ден и да чакате времето да минава.
Какво чакате?
Дано не съм засегнала някого, не е към никого конкретно.
Хубав ден.
Какво чак толкова доходоносно работиш на тази възраст?
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
1. Не живей с приятелите си.
-- Да, когато живееш с някого , с когото имате весели отношения навън - вкъщи нещата се сбозват. Буквално.
И когато стане скандал - дори и да не съм виновна - отстъпвам. Защото на мен ми лесно да преглътна.
Мда. Много правилно.
Аз го разбрах по-трудния начин.
Абе така да спреш да отстъпваш в един момент докато до сега си го правела малко трудно. Ще стане по-бавно, така че ако все пак отстъпиш, недей се дразни. Приятелите ти те взимат за кошче за чувства. Кво да ти кажа, такова е сегашното общество.
Мда сега вече всичко е боклук.. Но хоррата идват и си отиват. Малко са тези, които се задържат. Всичко останало е илюзия и трябва да не ни пука- това е най-важното. Така ще бъдем по- щастливи..
Искам да те поканя на среща,напълно съм сериозен!
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Милата![]()
И аз нямам нищо против тебЕдинственият човек, който няма нищо против мен, е майка ми.. Ако си която си мисля, де. Стана ли ти по-добре
?
И аз съм скучен thoКакво да се прави
Ух, ама как пък все такива умни и успешни сте, пък никой не ви бръсне за нищо. Направо мистерия.![]()
Всъщност, вие сте доста по-противна порода от тези, които описваш.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
За другите неща си права, но тук не си. Това, че ти си мислиш, че помагаш на другия съвсем не значи, че той иска и се радва на твоята "загриженост". Тъпо е да твърдиш, че искаш да помогнеш на човек, който не се нуждае от помощта ти. Опитваш се да налагаш твоя начин на живот на приятелите си, това не е хубаво. Ти си си ти, те са си те - като не искат да работят - няма да работят и не си ти човека, който трябва да ги критикува за това, че и да се опитва да ги урежда някъде, те когато се почувстват в нужда или готови да започнат работа, сами ще си търсят.
Че хората сме си боклучета е ясно на всеки . Просто някои го разбират по-рано от други .
Някои от вас имат много интересна представа за "приятелство".
Ооо ти имаш не един проблем. Говориш как другите хора са скучни, а описваш толкова монотонно ежедневие, разпределяш времето сякаш ти принадлежи. Много ми е интересно какво правиш ти в свободното си време ? След като казваш, че си работохолик вероятно имаш пари, как ги харчиш ? Хората имат различна философия за живота и това че някой от тях не споделят твоята не ти дава право да ги обиждаш, а крайно лошо впечатление оставя всяка втора дума да ти е "дейба". Приятелите ти, както ги наричаш са ти били познати, а дори и да е имало приятели сред тях, ако поставяш драгоценният си график преди тях, нормално е да спрат да ти бъдат такива.
Откажи се от мисълта за приятели от женски пол. Не се занимавай със студенти, които си "живеят живота". Общувай предимно с хора, които вече са започнали своята кариера. Съсредоточи се върху работата и мъжете.
Нах. Според мен прибързвате в заключенията си за авторката.
Разочарована е, ядосана е, наранена е. Нормално е да напише цял пост с "пумии", като всяка второ изречение свършва с "дейба". Дали е правилно? Може би, не. Но е напълно естествено.
xXxPETYAxXx, спомена нещо наистина правилно. Някои хора не искат вашата помощ, така че недейте да им я натяквате.
Съгласна съм и с това, че повечето хора може би не осъзнават, че времето тече по бързо от водата в мивката в кухнята, след като завъртим кранчето, та да измием чиниите.
Не съм съгласна с факта, че така лошо изтъква професията си. Иначе, споменава неща, от които всеки млад човек се страхува - самотата, boredom и края.
'Щото сте твърде зависими от другите. Нямам идея к'ва точно ти е работата, наистина има и случаи, в които не можеш да си вършиш всичко сам и т'ва те прави зависим... Когато аз участвам в няк'ва колективна работа, ослушвам се кой как се ориентира в цялата работа и ако няма кой да ми помогне, предпочитам всичко да направя сама и да съм си изрядна, отколкото да ходя и да мрънкам, че т'ва и он'ва. Разбира се, че някой накрая ще отнесе лаврите за твоя труд. Просто предпочитам работата, свършена от мен да бъде приета с успех за колективна, отколкото да съм участничка в лайняната група, 'дето за 2 стотинки работа не може да свърши.
Зат'ва обичам всичко да си върша сама. Тоя семестър ми е доста успешен точно поради тая причина. 'Щото поемам инициативата сама, върша си нещата сама и не чакам дори и морална подкрепа от няк'ви колеги, които трябва да вършат същото.
Много ми е странно също така, защо повечето хора си мислят, че колегите им в работата или университета, трябва да са им приятели. Т'ва далеч не е необходимо. Достатъчни са дипломатичност и елементарна колегиалност плюс нормално задължителното добро възпитание и обноски. И работите пак вървят. То вЕрно, че е гадно да си слагаш гениталиите там, където си вадиш хляба, но и приятелските отношения на работното място, също са нож с две остриета. Не си създавай излишни главоболия!
Неправилно заглавие на темата: Жените сме.. зле.
Така звучи по-хубаво. По-достоверно. По-истинско. По-правилно.
А разликите между жените и хората - те са огромни. Опитай да работиш с хора, може и да излезе нещо по-добро. При работа с ученички се получава така, нормално е.
Хубаво, бачкаш много, оползотворяваш си времето по твой си начин, нищо лошо, но това не значи, че щом другите не могат да живеят като теб "на макс", то те са лоши.
Последно редактирано от Lucho : 11-16-2013 на 21:56
Мадамата е написала, че и от мъжете получава стабилен хейт в началото, докато си извоюва място в техните очи.
Ама нали... все жените са ви криви.