- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Връзки от разстояние
Няма шанс да се получи... А и защо ти е подобна връзка?
Ей , заклевам се, аман от тези теми. Няма да има ясно становище по този върпос, докато има толкова различни хора на земята. За мен тея връзки са възможни до момента, в който или се събират и живеят заедно, или поне са на разстояние, което не ти коства 1 час път , за да се видят( образно казано) . Плюс това много важно е, дали е започната от разстояние , или някакви обстоятелства са го наложили, ако има изгледи за бъдещето им - ок , ама ако всичко е ясно като в мъгла - късай и хвърляй.
maDamn
Не съм против такива връзки стига разстоянието да е оправдано
Стига от двете странни да има взаимно желание за запазването на тази връзка
Ако вразката се превърне след време в общо съжителство тогава да това разстояние е имало някакъв смисъл.
Иначе да си водиш връзка от разстояние с човек който те лъже и разиграва не си е работа .
В моят случай нямаше как да сме заедно всеки ден дори да ни се искаше
При нас проблемът беше много по дълбок и сериозен от разстоянието .
Всички изневеряващи и лъжещи водят връзки само от разстояние. Естествено.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Хем съм против, хем не съм чак толкова. Може би ще отговоря със „зависи от ситуацията и хората“. Имам приятели, които никога не са се виждали с половинките си, а уж са във такава връзка. В такъв случай съм против. Малко е кофти да го карате на сърчица по скайп и разговори по вайбър примерно. Имам и приятел, който ходи със едно момиче от около десетина месеца ако не се лъжа. Той ходи при нея, тя при него. Връзка е. Спят си по къщите, излизат, правят си подаръци, компромиси. Въобще водят някаква нормална връзка. Така съм „за“. Има и друг вариант - двамата са в нормална връзка, но се налага единия да отсъства от града/държавата за еди–колко–си време. Другия уж чака. Случвало ми се е, трудно е, но не е невъзможно.
Общо взето такива неща са малко сложни, защото се появяват съмнения, липса на рамо за рев и така нататък. Ако се хващаш с подобни неща, трябва да си напълно сигурен в партньора си, инак нещата биха станали още по-сложни, почти невъзможни даже.
Ооо. Аз след известно време с някоя девойка, винаги разбирах ако ме излъже. Говоря за връзка по-дълга от половин година. За този период от време научаваш кога те лъже или поне кога крие нещо от теб. Почти моментално е. Ако нещата са от разстояние... Тогава може и никога да не разбереш.
Изобщо не съм съгласна. Човек реши ли да лъже и да изневерява, и заедно да живее с половинката си, ще намери начин. Една връзка от разстояние изисква не малко усилия и далеч не виждам голямата полза от това да си с някого, който е на километри, без да ти пука за него, при положение, че имаш намерението да си въртиш други.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Оф, тази тема...
Истината е, че никой не е застрахован и на всеки може да му се случи, колкото и да твърди, че, видиш ли, нямало никакъв шанс.
Понякога нещата просто се случват съвсем естествено, без да ги насилваш. Или пък си имаш сериозен приятел и той трябва да замине да учи в чужбина (Еразъм, примерно)/командировка в чужбина, какво, ще се разделите ли? Да, ама не, защото нещата не са чак толкова прости.
Аз не виждам нищо лошо и нередно - проблеми с комуникацията няма да имате, благодарение на Интернет, както и съществуват самолети, автобуси, влакове, коли и всеки може да пътува свободно. Тук вече има значение и на каква възраст сте, де. Но начини има, което не означава, че е лесно, което пък от своя страна не означава, че е невъзможно. Също така задължителното условие е да има изгледи да се съберете на едно място в даден момент, иначе аз не виждам смисъл.
Не мисля, че има някакво определено време от началото на връзката, в която се научаваш да разбираш кога половинката лъже и маже. Имам предвид, че е напълно възможно ти да опознаваш реакциите на някого за 6 месеца, но не всички сме така и някак ти се изрази така, сякаш това е общовалидно за всички. А то не е.
Казах "Аз", но може и да не съм се изразил правилно. И все пак не може да отречеш, че след определено време научаваш, кога те лъже или скрива нещо. Приятеля ти/приятелката ти просто става част от ежедневието ти и така свикваш с навиците и/му, че когато излъже и се държи малко по-странно веднага разбираш. Не говоря за изкусните лъжци.
В 12-ти клас съм и имам няколко приятелки изправени пред тази дилема. Най-силният случай е момиче на 19 с приятел на 26, които са заедно от 2 години и половина. И двамата не харесват връзките от разстояние, и са на мнение, че ако тя реши да замине да учи в чужбина след следващата половин година, ще се разделят.
Имам и друг пример от двойка, която беше заедно от година и половина, завършиха и се разделиха, въпреки че и двамата заминаха да учат в близки американски щатове.
Много си е относително, Нел.
Точно това се опитах да кажа - че не си се изразил достатъчно ясно. Да, след време почваш да разбираш кога лъже, кога е уморен, кога не му се говори, кога е тъжен, „счупен“, уплашен, ядосан. Обаче прозвуча леко все едно след 6 месеца от връзката задължително и при всички си ставате разтворен буквар.
Имах предвид, че ако съм на разстояние от половинката си, вероятността да му изневеря или послъжа за това-онова е по-голяма, поне за мен. Отегчавам се в пъти по-бързо, ако нямам достатъчно физически контакт (визирам по-малко от два пъти в месеца, което също е страшно малко). А не, че едното е задължително условие за другото.
И аз бях на мнението, че такива връзки не са възможни, но съм свидетел на такава връзка. Момиче, което е от Англия(родом) живееше в България за няколко години, имаше приятел, после се върна обратно в Англия и си мислех, че няма да се получи обаче наскоро пусна снимки как са заедно, май там в Англия.
мда
връзката от разстояние не е никакъв вариант според мен, защото има различни хора - ревниви (like me), безсъвестни (които биха се отбили при комшийката, щото им липсва сексът и не могат да си държат оная работа в гащите или краката затворени, ей тъй за спорта)
освен това хората се променят постоянно и един ден, когато се видиш с възлюбеният и заживеете заедно, може да не е същият човек (или пък въобще да не си го познавал)
Не съм против тия връзки, самата аз съм имала такава.
Разстояние от около 50-60 км., които не са много, но пък бяха едно препятствие при нашето виждане. Но се виждахме колкото се може повече, чувахме се всеки ден по няколко часа, пишехме си. Имаше си доверие до една степен, че да си имаме вяра, че се обичаме и че не бихме си изневерили. Но това разстояние е "+" за "доброжелателите" , които по-лесно мамят единия, но това си е лично друг въпрос.
Нямам против тия връзки, стига те да имат възможност за някакво бъдеще. Инак, са ми смешни тия, които никога не са се виждали, единия в България, другия - Лондон, пишат си единствено във фейсбук и се "обичат много". Това си е чиста загуба на време. Бас ловя, че дай Боже, се видят, няма нито да се обичат, нито да се държат като такива.
Единственото момиче, което съм обичал живее на 350км от мен, възможни са тези връзки, има ли желание има и начин.