Наистина всичко ти е в главата! Аз също съм на 15 и съм минала и през това. От малка се развивам малко по- бързо от другите и както се досещаш, влязох в пубертета по- рано. Започна се преди година и половина, когато бях с абсолютно нормални килограми (58 до към 60 за ръст 170 см.), смисъл никога не ми се бяха подигравали, че съм дебела или нещо такова, но въпреки това всеки път щом се погледнех в огледалото се виждах все по- дебела и по- дебела. Започнах да спортувам като луда и да не ям почти нищо. Тогава отслабнах рязко. Хората около мен го забелязаха, както забелязаха, че и кокалите ми започват да личат. След съвсем малко месечният ми цикъл намаля, а някои месеци дори не идваше. Тогава усетих, че нещо не е в ред. Започнах постепено да се храня нормално, но явно всичко си имаше последици- в момента имам сериозни стомашни и коремни проблеми, постоянно трябва да спазвам някакви диети, за да съм ок. Отделно от многото спорт счупих кост на крака и се наложи операция. Беше ми и още ми е забранено да спортувам (приех го тежко, защото обичам спорта). След това отключих ОКР, ( омпулсивно компулсивно разтройство) след това паника и паник атаки. В момента все още ходя на психолог и се лекувам. Не казвам, че ОКР-то и паник атаките са породени от началния етап на анорексия, но просто всичко това трябва да ти говори, че нищо не трябва да е прекалено! Води здравословен начин на живот, спортувай в рамките на нормалното и цени това, което имаш! Не се втелявай, обичай се!