Да живееш сам?

[sowhy]

Здравейте, чудя се над един въпрос, който ме терзае от известно време и ми се иска да чуя вашето мнение по въпроса. Иде реч за едно мое убеждение, че човек е по-щастлив, когато живее сам. Миналото лято за първи път в живота ми се случи да живея сам в продължение на два месеца. Не изолиран, канех си приятели вкъщи, приятелката ми и т.н., но просто живеех сам в къщата ми, сам избирах какво да ям, кога да спя и така нататък. Не казвам, че съм мамино синче или нещо такова, просто винаги се е налагало да се съобразявам с някого - сега в общежитието се съобразявам с другите двама, вкъщи с родителите ми и просто изпитвам непоносимост към това. Та чудя се как бихте определили този тип хора, на къде съм се запътил, щом предпочитам да съм сам. Винаги съм се приемал като общителен човек, който няма проблем да се сприятелява с хората и да завързва контакти, но въпреки това усещам някаква промяна у себе си. Споделете какво мислите...

[FAKE IT]

С годините човек се променя, няма как да очакваш да си този, който си бил преди. Аз съм бил в твоето положение, не обичах да живея с хора около мен, които само да ми се пречкат и стана така, че си уредих стая, в която да съм сам, без съквартиранти. Първите 2 дни беше супер, на третия полудях от скука и се върнах при стария съквартирант

Ще ти се отвори възможност да си сам за по-дълъг период от време и може да те сполети същото нещастие, като моето. Ако пък ти хареса, в това няма абсолютно нищо притеснително и просто трябва да го приемеш, като черта от характера си, не разбирам какво те притеснява.

[anonymous708973]

Винаги съм мразила да съм сама, не обичах да стоя вкъщи точно по тая причина. Винаги се чувствах по-добре с приятели.

Откакто живея сама, някак се научих да се наслаждавам на собствената си компания и много се радвам на това.

[taralej777]

Винаги съм мразила да съм сама, не обичах да стоя вкъщи точно по тая причина. Винаги се чувствах по-добре с приятели.

Откакто живея сама, някак се научих да се наслаждавам на собствената си компания и много се радвам на това.

И бър бър бър бър, и бър бър брр бърр ии бър бър бъър винаги радио алфа, цялата информация от теб и към теб = близнаци

[anonymous708973]

Има го и тоя момент :д

Имаше един лаф, ще перифразирам - когато искам да говоря с интелигентен човек, поглеждам в огледалото. :д

[taralej777]

:Д така трябва

огледалото е интелигентно и аз се радвам когато го видя.

[AliceSw]

първият път като живях заедно ми беше супер, счупвах се от работа, излизах 2-3 пъти в седмицата, рядко имах гости, някъде към 4 месеца бях така

вторият път щях да се побъркам, но беше за около 8-9-10 месеца, на 3-4-тия месец изкарвах поне 2 вечери в седмицата извън къщи/ още толкова някой идваше при мене

като цяло много исках да живея сама, защото всичко се прави/ случва/ подрежда/ чисти и тн, както аз искам, ако съм малко по-лабилна психически обаче, не трябва да оставам сама за повече от 2 вечери в седмицата...

[RapExotic]

Според мен е най-нормалното нещо на около 18-19г. да се отделиш да живееш сам. Това са годините в които трябва да се научиш сам да си разпределяш времето си и начина на живот. В последствие най-вероятно ще ти се прииска да живееш с момиче. Няма да си щастлив ако цял живот си сам, но на този етап е правилно.

[RiB]

Аз не се чувствам щастлив, докато живея сам... но пък ми е по-спокойно. Когато ходя при нашите и рано или късно почвам да се изнервям с цялото това присъствие около мен.

[cookie dough]

Мечтая за момента, когато ще имам възможност да си наема квартира, която не споделям с няколко други като мен. В този смисъл напълно разбирам автора на темата. Както някой каза и по-горе, хубаво е човек да е общителен, но го има вечното съобразяване със съквартиранти, кой колко шум вдига, кой не си е измил чиниите и тем подобни дреболии, които в един момент се натрупват и на човек му се приисква да е абсолютно независим.

[vladii]

Да живееш напълно сам е скукаа,най -добре съквартирантите да са не повече от 3ма,с вас включително.