Отношения с родителите на любимия/любимата

[YSMF]

По нещастно стечение на обстоятелствата бившия ми се запозна с майка ми и братовчед ми. С родителите му избягвах всякакви случаи да се запозная.

[Hilary_]

По едно или друго стечение на обстоятелствата са се запознавали - къде случайно, къде с повод.
Общ овзето не е било кой знае какво, а и нашите не ми се бъркат в отношенията. С времето обаче спрях да изисквам запознанства от моя или от негова страна, защото за мен е вид притеснение и напрежение. Добро девойче съм и не съм имала проблеми с чужди родители, но в бъдещи връзки няма да се натискам, определено.

[darknesswillfall]

Винаги съм познавала родителите на гаджетата си. Поналожи се да лъжем на бившия техните, че съм по-голяма, че иначе щяха да му мрънкат - имахме 6 години разлика. Много ме харесваха, ама мен родителите по принцип много ме харесват :Д Бяхме ходили на вилата им, майка му разпъва маси, бере плодове от дърветата, голяма идилия. Експресно се качвахме веднъж догоре с колата да ги взимаме, че беше станал сакатлък...

.

явно си ги избираш големи цървули

едно не моа да разбера как може родителите ти да имат мешателство в личния ти живот още повече на мрънкат на някой от мъжки пол разбирам момичето да е по малко и за нея да се притесняват нейните родители ама обратното е доста комично

значи чакай ето къде е логиката , ти си била на 20 той на 15 нали тъй , е нали уж ти бяха смешните тииновете и не излизаше с такива и неговите родители се притеснявали да не го изнасилиш или мухаха добре тва беше яко

[Tsukuda_Hiroshi]

Мен пък ме дразни, когато се запознавам с родителите на някоя приятелка, която ми е само приятелка и те веднага почват да ме разпитват какво работя, от къде съм и разни такива и да си мислят, че ходим. Ти им обясняваш, че не сте гаджета с дъщеря им, те си знаят тяхната...
Последната ми случка беше много...фрапираща не, ами направо комична. Отивам да пия бири у едно момиче заедно с нейна приятелка. Бяхме тримата. Нищо не е ставало! Дори нямам мераци!!!
На сутринта слизаме тримата да пием кафе. Като се строиха баба й и майка й - все едно ще искам ръката на въпросната. По 1 време чак започна да ми става смешно и да се подхилвам, ама нищо не казах.
Понеже колегата ми се познава с всичките тези хора, след няколко дена ми разправя - "Ще те взимат за зет. Много те били харесали"... Абе хора!!! Какъв зет, какви 5 лева!!!

[anonymous708973]

Мен пък ме дразни, когато се запознавам с родителите на някоя приятелка, която ми е само приятелка и те веднага почват да ме разпитват какво работя, от къде съм и разни такива и да си мислят, че ходим. Ти им обясняваш, че не сте гаджета с дъщеря им, те си знаят тяхната...

Това, че те питат какво работиш, далеч не означава, че не готвят за зет. Моите родители също искат да знаят с какво се занимават приятелите ми - дали случайно не са безделници и така нататък, защото "С какъвто се събереш, такъв ставаш".

[Tsukuda_Hiroshi]

Това, че те питат какво работиш, далеч не означава, че не готвят за зет. Моите родители също искат да знаят с какво се занимават приятелите ми - дали случайно не са безделници и така нататък, защото "С какъвто се събереш, такъв ставаш".

А това, дето ми го каза колегата, че са ме харесали за зет и са му го казали - и това ли нищо не означава?

[anonymous708973]

Научи се да четеш.
Написала съм, че КОНКРЕТНОТО НЕЩО, че те питат какво работиш, не значи автоматично, че те искат за зет.

[DisappointedDreamer]

А това, дето ми го каза колегата, че са ме харесали за зет и са му го казали - и това ли нищо не означава?

Да.
Било е на бъзик.
Ако знаеш колко много родители са ми казвали, че ме искат за снаха. Ехеее. Чиста шега си е. Симпатичен си им бил и толкоз.

[Tsukuda_Hiroshi]

Хуу.. Щом сте били вместо мен там и знаете по-добре от мен...
Хубаво го казаха хората в една песен: "Дръжте си тъпите коментари по форумите"...

Научи се да четеш.
Написала съм, че КОНКРЕТНОТО НЕЩО, че те питат какво работиш, не значи автоматично, че те искат за зет.

А ти свикни с мисълта, че не си винаги на 100% права.

[anonymous708973]

Ох, добре.
Привидно възмущение в стил четкане на его, сори, не трябваше да ти пукам балона.

Майката на първия ми приятел обясняваше каква яка свекърва щяла да е, явно и аз е трябвало да се вържа.

[Naive]

Познавам родителите на пеиятеля ми, той моите също.
С неговите се запознах съвсем началото, на летището при първото му прибиране. Като цяло срещите ни са кратки, най-често на летището и след това за малко в тях, докато те си тръгнат, както и бях веднъж на гости при тях за 2-3 дни. Майка му не я харесвам, т.е. по-скоро ми е неутрална, не сме си приятелки, ама се случва да си говорим някакви неща, предимно за образование. :д С баща му пък не сме си говорили много, но него го харесвам. Изключително спокоен мъж изглежда и ми влияе така съответно, успокоително. Да не говорим, че когато говори, сякаш слушам приятеля ми, а и си приличат.
Те дали ме харесват - не ми е казвал нищо, ама то няма какво да не ми харесат - възпитана, умна, малка и шлядка съм. :д Не са се възмущавали от възрастта ми мисля, а те могат да са ми баба и дядо. :д
Той се запозна с майка ми един ден след като се запознах с техните. Запознаха се непланирано. Родителите ми тогава и разбраха за него. Аз в началото не исках да им казвам за съществуването му, тъй като разликата ни е 9 години и мислех, че ще го приемат зле. Ама така стана, че заподозряха, че правя някакви задкулисни неща и аз си казах какво става. Нашите реагира мега адекватно и възрастта му не ги впечатли и поискаха той да дойде до вкъщи, майка ми да се запознае с него и тогава да излезем. Направи го, разбира се, срещата им беше 1 минута, тъй като на мен ми беше много неловко, ахаха, и бързах да излезем. Майка ми го обожава! Постоянно - о, ама той е прекрасно момче; о, колко хубаво момче си имаш; о, колко ти е умно момчето. :д По едно време се чудех аз или тя е влюбената. :д
С баща ми се запознаха на летището. След това сме се засичали доста пъти по някакви места навън, но за малко. Баща ми никога не би реагирал като майка ми, нормално. Но знам, че го харесва, тъй като често ми повтаря колко ме обича приятелят ми и колко е щастлив за мен. Т.е. смятам, че щом го устройва отношението му към мен, значи го харесва и няма проблем с него. :Д
И така, ще заключа, че не държа да съм близка с родителите му, както и той с моите. Нито държа да се запознавам с родителите на гаджетата ми. :Д

[tori]

Мда, бащите рядко реагират много щастливо, често ревнуват дъщерите си. Радвам се, че моя не е такъв и не си е купил пушка.

[anonymous708973]

Мда, бащите рядко реагират много щастливо, често ревнуват дъщерите си. Радвам се, че моя не е такъв и не си е купил пушка.

ХАХАХАХАХА, моят има! И ловно куче си имаме!

[DisappointedDreamer]

^Моят случай е по-зле. Когато съм тъжна/ядосана, баща ми винаги започва да нервничи и да си мрънка как ще го пребие, ако разбере, че той е причината за тъгата/ядът ми. Ама какво очакваш от бивш майор с правото да носи оръжие. Майка ми, пък, му харесва добре сложеното тяло. Хах Големи скици.

Не разбирам защо всички приемат запознанството с родителите като нещо велико. Има голям процент възможност да сте нито първите, нито последните, които той/тя запознава с родителите си. Разбирам, че изразявате нежелание да поддържате каквото и да е била връзка с тях, ама да бягат като дявол от тамян от тях... Не ми го побира главата. Аз обожавам да седнем на маса с тях, да слушаме някаква класическа музика или алтърнатив рок, докато всички сме по пижами, пием кафе и мажем филийки неделя сутринта.

[Naive]

^Моят случай е по-зле. Когато съм тъжна/ядосана, баща ми винаги започва да нервничи и да си мрънка как ще го пребие, ако разбере, че той е причината за тъгата/ядът ми. Ама какво очакваш от бивш майор с правото да носи оръжие.

Мдаааааам, колко познато. Ако нещо не говоря, защото е края на деня, примерно, и съм изморена и искам просто да си гледам епизод на някой сериал, веднага решава, че съм тъжна и че ми е разбил сърцето.

[blabber]

Запознах се с родителите си на бившия си приятел още в началото на връзката ни. Беше неочаквана среща и имаше езикова бариера, понеже те са италианци. Първо се запознах с майка му- изключителна жена, тя беше една такава мъничка, младолика, тиха... абее вдъхва ти респект, страхопочитание направо. Допаднаме си, главно комуникирахме с жестове и усмивка, показваше ми снимки на приятеля ми и сестра му като малки, което беше толкова мил момент. Беше приготвила всякакви италиански ястия, което направооо ми стопи душата!! Ходили сме на пазар заедно, само двете и беше изключително забавно!! Въобще беше една супер готина италианска дона С баща му си говорихме много повече, понеже той знае много по-добре английски и ходеше на уроци, та се радваше винаги да си говори с мен. Първоначално като го видях, ми изглеждаше много сериозен, изражението му беше такова, така че се притесних доста в този момент. Обаче като се запознахме ии се оказа един от най- "живите" хора, които някога съм срещала! Организира културни събития в града, откъдето беше приятелят ми и е голям образ, много емоционален, типичен многожестикулиращ италианец! Помагахме му да организира едно от събитията и той ме представяше на всички участници, разказваше ми различни истории от детството на приятеля ми, и се опитваше да вмъкне британски хумор, понеже съм му приличала на британка- естесвено за бъзика.. Това беше първото ми преживяване със запознанство и бях успокоена и очарована. Смятам, че не е нужно да имаш кой зане колко близки отношения със семейството на приятеля си, но е важно да ги познаваш като хора- на мен след срещата ми стана много по-ясно как приятелят ми се е оформил като личност, също е интересно да видиш как непознати хора толкова бързо могат да те приемат като свой. Друг плюс на ситуацията според мен е, че колкото по-рано се запознаеш с тях или ти запознаеш твоето момче с вашите, толкова по-лесно е, защото като е съвсем в началото някак няма такъв голям натиск да им се харесаш... При мен е така поне ^_^
Майка ми знаеше доста неща за бившия ми приятел още преди да се запознаят, понеже на нея й споделям почти всичко. Та, запознаха се на летището, а той предварително беше научил български фрази и думи. Поздавиха се и той като й отвърна на български тя се засмя ии започна там да му са обяснява колко мил, какъв сладур е, а той нищо не разбира милият и се усмихваше неловко. След това в колата пък тя пусна Брегович, а той- голям фен и като се разпяха двамат, беше ми много драго Харесаха се, тя го угояваше, той се опитваше да й говори на български и така. Баба,леля също го подготвяха за зет. Дядо обаче, като се запознаха, беше много мълчалив, което е адси нетипично за него, и седеше точно срещу тогава приятеля ми, обаче му отбягваше погледа, ии абе като цяло задаваше въпроси с такъв един сериозен тон. Не мисля, че го хареса особено, а и имайки впредвид, че съм една внучка сред трима внуци, нормално
Това е от мен... За бъдещи приятели, които искам да представям на майка ми, няма проблем, обаче баба, дядо и роднини до 5-то коляно- Не.. Това ми е поуката, понеже тогава много хора разбраха за връзката ни, а и като е малък града и малко селото.. абе, много си бяха помислили, че сватба ще правим. А и след това, като приключихме връзката, беше трудно когато все някой ме питаше "Какво прави той, кога пак ще идвате нагости блаблабла "

[tori]

ХАХАХАХАХА, моят има! И ловно куче си имаме!

Блазе им на мъжете в живота ти значи.

^Моят случай е по-зле. Когато съм тъжна/ядосана, баща ми винаги започва да нервничи и да си мрънка как ще го пребие, ако разбере, че той е причината за тъгата/ядът ми. Ама какво очакваш от бивш майор с правото да носи оръжие.

Ох, майко! :д

тя го угояваше

О, толкова познато... Моето момче яде като разпрано и първата приказка на майка ми е да го пита дали е гладен, чак след тва се поздравяват и се заприказват нещо. Голям кеф им прави на нашите да седнем четиримата на една маса и да го гледат как яде, чак го поплюват.
Иначе чак с роднини девето коляно малко пресилено, но тези основните дето висят в нас на по кафе, вечеря или карти, си го познават и им върви приказката. Също и бабини, щото редовно ходим у тях. Даже баба гледа събота и неделя все да направи нещо за ядене, че „децата да не останат гладни“.

[babity]

ХАХАХАХАХА, моят има! И ловно куче си имаме!

Т'ва малкото ли бе? Освен ако няма да ловите мишки - успех.

[tori]

Ъпвам темата, защото се сетих за запознанството на момчето ми с дядо и баба и ми стана миличко.
Моя точно се прибира от село и на следващия ден обещах да отидем у бабини да ги запозная. Ама там една юнашка бригада мели домати за консерви по двора и всичките омазани до ушите. Като видяха, че съм с гаджето, направиха опашка на мивката, за да се запознаят с него. И застава дядо ми пред него в пълния си блясък - рошав, по къси гащета и с лекедьосана тениска, препотен от усилната работа по бурканите, подава си ръката, решил да всее малко респект у момчето. „Приятно ми е, аз съм Име-Презиме-Фамилия.“ и моя седи такъв, гледа стреснато, подава си ръката плахо и си казва името ама дядо нали си е със странно чувство за хумор и го стисна по-силничко и го пита „Какво е това ръкостискане?! Ти мъж ли си или лукова глава?!“, аз се хиля неудържимо и се моля на де що богове има да се харесат един-друг. Още моя му има респекта и избягва да се бъзика с Име-Презиме-Фамилия.
Бабата пък беше на работа и звъни по телефона да пита кой е вкъщи, за да купи сладоледи, че искала да ни черпи. Като разбра, малко се сащиса и минала, напазарувала безалкохолни, сладки, сладоледи, мезета... Прибира се тя и с една усмивка 25 карата го посреща ама все едно от години се познават. Зарязаха си всичките присъстващи работата и влизаме да ядем. Баба предната вечер готвила миш-маш - най-прекрасната лятна храна на света - и моя като му се отвори апетита, изяде две чинии и половин хляб. Рядко вкъщи се вижда някой да яде толкова и те едно поплюване, кеф, размазване по пода... После цял ден се карахме с братовчедката и момчето ми кой да мели домати, защото той си е селянче и много обича да помага на баба си. Даже по едно време от усърдна работа и опити да впечатли Име-Презиме-Фамилия, се опита да си смели и пръста. До днес като отидем у баба го бъзикат как една зима са готвили с на Дени пръстите. :33

И общо-взето с тоя ферман исках да кажа, че вече сме си станали семейство във всички възможни аспекти и ми е такова едно... щастливо. Вече даже не ги деля, в началото беше „семейство, приятели, любим“, сега нещата са „семейство И любим, приятели“.

[Polina479]

Нашите не харесват гаджето ми. Не ги разбирам. Още не съм навършила 18, а той е. Те го съдят само по родителите му. Ако не им харесва с какво се занимават родителите му или какви са, то означава че и него не харесват. Той е по различен, но нашите никога няма да го удобрят. Много се притеснявам. Когато казах на мйка ми че имам гадже, тя започна да го проучва. След няколко дни ми каза да скъсам с него или ще каже на полицията, че той се занимавал с малолетни. Не мога да повярвам! Те никога не са ме разбирали! Друга причина да не го удобрят е това че не е бтлгарин и има различна религия! Но всички сме хора, нали! И твябва да се приемаме такива каквито сме. Сега продължавам да ходя с него, но гледам да крия от нашите! Те постоянно ме следят по улиците и моите приятели се притесняват за мен! В междучасията училище или майка ми или баща ми седят пред училище и ме чакат! Не мога да повярвам