Излизате ли поотделно?

[DeHu]

Ми ако я карате в същия дух се очаква любовта съвсем скоро да изчезне.Ужасно е досадно да си с един човек нон-стоп,не знам как изобщо може да съществуват хора като твоя приятел.

[BlackEyedPeas]

Това ми харесва! Ще гледам да се оправя с него- иначе е някаква мъка!
А това с майка ми дали да пусна нова тема или тук? Малко нова съм и не знам.

Пусни най-добре друга тема ако е нещо отделно, а не по темата, за да могат хората по-лесно да ти помогнат там

[RapExotic]

"Ако до толкова си нямаме доверие защо сме заедно?" Задай му този въпрос.

[TheBeliever]

А той излиза ли без теб, или ограниченията са еднопосочни?

[Hilary_]

Въвеси някакъв ред в отношенията ви. Няма право да те задушава така, а ти от своя страна не си длъжна да го търпиш. Поговори с него и ако не му изнася, недей да се мъчиш заради неговата несигурност.

[rashkovica]

Естествено, всеки трябва да има собствено пространство и време за себе си.

[Niakoitam]

Аз мисля, че си имаш работа с някакъв неуверен в себе си човек с комплекси (всеки един човек ги има малко или в повече), който може би трудно влиза във връзки и се е стиснал като удавник за сламка за теб, а може би и ти няма доверие особено ако са го прецаквали заради приятелски отношения с друг мъж, който впоследствие са се задълбочавали.

Трудно да не кажа дори и невъзможно ще е да го промениш, а така рано или късно може наистина да ти писне.

Иначе за да не се правя на господин перфектен мога да ти кажа че и аз съм изпитвал ннякакъв вид ревност от дадени коментари, когато ясно съм осъзнавал,че съм нямал дори грам право затова,защото даже не съм бил във връзка.Но пък е гадно и да са залепени за теб нонстоп и едвали не да ти вдигат лют скандал,че си гледала в посоката ня някой си.

Освен да му покажеш,че може да ти има пълно доверие и че така прецаква сам връзката ви друг начин не знам.
Макар,че отчасти го разбирам като гледам какви буквално курвенски изпълнения правят мои приятели и роднини.

Веднъж например бяхме излезнали компанията с една приятелка от друг град без гаджето и.Тогава беше на около твоите години Купонясвахме какво купонясвахме и накрая тази същата приятелка си изблиза сливиците с едно момче при положение,че на мен лично ми е обяснявала колко е принципна. После обясняваше как щял да я задави с езика си и едвали не го подиграваше.Но там ситуацията беше далеч по-друга от описаната от нея.Следващият път се обясняваше на братовчед ми колко много съжалявала, как била толкова глупава, и как го била направила в пристъп на слабост,защото гаджето и забравял да и купува разни подаръчета по разни поводи.Той все още не знае за тази случка явно, но пък други 7-8 и повече хора знаем.А една роднина като разбра ми разправяше:"Е, той и без това няма как да разбере.На същата тази роднина, която всъщност е много печена като човек последните три връзки и се сливаха.Демек вторият си я открадна от първият, а има и доста явни знаци че третият си я открадна от втория като има доста неясни междинки между връзките.Вторият пък даже който ми е добър приятел и е печеняга с гордост обяснява как краде чужди мацки пък и му се отдавало.

Та монетата попринцип винаги си има две страни...

[Янархия_съм]

Последното мнение ме остави без дъх! Какви са тези хора?
За себе си мога да твърдя, че съм до болка принципна и не бих прибягнала до изневяра.
Сега имам нов проблем. Гаджето иска да ме заведе за Св. Валентин в Банско за уикенда, а майка ми не ме пуска, съответно той е сърдит. Аман вече, нищо не е каквото трябва да е....

[DarkTemplar]

И защо майка ти не те пуска?

[hipkl]

А, не бе.. винаги когато излизаш трябва да си с гаджето си.. НЕПРЕМЕННО.

[Pedigree]

То е както вие си го направите, дами.
Моят приятел е доста уверен, самонадеян на моменти, властен и ревнив. За сметка на това аз си имам точно две приятелки, с които излизам, и всички около мен са мъже, по-успешно контактувам с тях. С него излизаме почти винаги поотделно, заедно сме, когато ходим на обяд/вечеря или вършим някоя задача. Нито има скандали, нито драми, просто защото съм заслужила доверието му и съм му показала, че държа на личното си пространство, в което реално няма лошо.
Ревност няма как да няма, но е в приемливите дози. Тези преследвания и отчети са толкова тегави и основно пречат. Поговори с него, ако си се доказала като нелека жена, трябва да е неразбран параноик, за да не осъзнае, че това, което прави, ви пречи.

[Янархия_съм]

Отново благодаря за адекватните съвети! Утре съм го поканила, ще му кажа всичко, което написах и на вас. Да видим, може да си задържа подаръка за Св. Валентин, от него зависи.

DarkTemplar
Малка съм била, така каза.

[Niakoitam]

Последното мнение ме остави без дъх! Какви са тези хора?

Хора. Най-обикновени хора от обществото, които като цяло не са лоши, но намират за всяка дадена постъпка оправдание за пред себе си, съвестта си и другите хора. А тези дето не им харесва просто гледат отстрани и си траят за да има мир и разбирателство и защото не им влиза в юрисдикцията чудейки се дали някога няма да мислят другоядче, ако им дойде яйцето на дупето.Хората си имаме бъгове. Кой се оправдава,че искал разнообразие, кой с добротата си, кой с това,че харесвал отворени връзки, кой с липса на внимание, кой с прекалено внимание, кой за изпробване на връзката,кой със слаб ангел и т.н. Всеки си намира някакво оправдание. И това само за един аспект. Един човек може да се мисли за светец, но пък в очите на други изобщо да не е такъв. Е, все пак никога не можеш да угодиш на всяко едно изискване разбира се. Например този приятел дето споменах. Много точен човек, не се големее, не е някакво леке, когато сте се рабрали да се върши някаква работа винаги е насреща (стига да го подсетиш,че често си е поотнесен), но пък понякога така лъже,че трябва да се правиме насила едвали не че му вярваме, а пък връзки не признава ако си е набелязал някоя, а направо си действа. Още повече пък ако не познава въпросното гадже.

Иначе честно да си призная мен често много принципните ме притесняват повече от безпринципните. Защото безпринципните си личат от 100 километра, а някои дори и се гордеят с това, но пък за сметка на това много принципни съм наблюдавал отстрани, които както казах си намират оправдание за пред съвестта си и за пред другите и продължават да обеждават себе си и другите колко са принципни и как гадните курви и курвари за нищо не ставали или пък как всеки приятел бил готов да ти забие нож в гърба само докато се обърнеш ( последното го бях засичал в статуса на една не лоша девойка относно държание спрямо мен, която открадна гаджето на най-добрата и приятелка, с която отраснаха и бяха неразделни много готиди под носа). Когато човек пък попадне в нейната ситуация знае ли,дали и оправдание или реалност, но пък спрял е да я харесва, харесали са се и толкова.Сложна ситуация. Нали? Нищо,че по едно време мъжете бяха станали невероятно гадни същества за нея де.

[anonymous708973]

Моят приятел е доста уверен, самонадеян на моменти, властен и ревнив.

Уверен ревнивец е оксиморонно съчетание. Няма такъв филм. Ако имаш предвид "уверен, но с леко чувство за собственост" - пО става.

По темата: Когато сме били в един град, като цяло сме излизали заедно. Той има един приятел и една приятелка, винаги излиза отделно с тях, аз винаги съм излизала сама с момичета или ако най-добрият ми приятел е минавал транзитно през града. Като цяло, аз съм излизала повече сама навън, защото не ме свърта вкъщи, а при него не е така.
Иначе за барове, кафета с общи познати и т.н. - в 99% от случаите заедно. Дори да е било с изцяло негови приятели, обикновено съм била там.

Не е от параноя в никакъв случай, просто стечение на обстоятелствата.

П.С. "открадна гаджето" винаги е било много смешен израз. Това "гадже" да не е портмоне, че да се краде? Да не е човек без воля? Приятелката го е харесала, показала го е, пичът си е преценил и е оставил едната заради другата. Биг дийл.

[alekota]

Правото на лична свобода не бива да бъде отнемано .

[psychopath]

Уверен ревнивец е оксиморонно съчетание. Няма такъв филм. Ако имаш предвид "уверен, но с леко чувство за собственост" - пО става.

Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.

[Niakoitam]

П.С. "открадна гаджето" винаги е било много смешен израз. Това "гадже" да не е портмоне, че да се краде? Да не е човек без воля? Приятелката го е харесала, показала го е, пичът си е преценил и е оставил едната заради другата. Биг дийл.

Личи си обаче кой е бил от обратната страна на барикадата в ролята на "краденото гадже". И само си го споделяла. До някаква степен може би си права, но пък то може така да стане и с женени хора с деца. Нали? Обаче общественото мнение няма сигурно да е много готино и за двамата. Като цяло това е сложна тема и много зависи в коя позиция си и как би постъпил. Само ще ти кажа,че това "открадване" на гадже доведе до прекратяването на едно 10-15 годишно приятелство. Впоследствие се сдобриха, но само колкото да не се гледат накриво. Иначе и ти най-вероятно няма да си особено очарована ако ти гепят мъжа под носа и то момичето, което ти се е обявявало за най-добрата приятелка и сте били като сестри. И аз бих бил много резервиран към такъв приятел, ако изобщо си останем такива. Виж би ми било много неприятно ако се харесваме с дадена девойка, но тя не дава зелена светлина евентуално заради някоя нейна приятелка, с която нямам нищо общо но ме харесвала въпреки, че знам че е неприятно и да си от тази позиция. Но пък си представи,че гаджето на авторката е точно от тези дето са им краднали гаджето. Е,дали пък поведението му да не е продиктувано от някаква подобна случка,защото не знае дали и нея някой готин пичага от обкръжението и няма да я гепи под носа му. Иначе аз лично напоследък настръхвам вътрешно като видя близост между бивши гаджета, от които единият си има гадже. Това тази година го наблюдавах два пъти. Може да е просто приятелска, но нещо и нямам особено доверие.

[DisappointedDreamer]

Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.

Съгласна съм, да.

[Pedigree]

Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.

Да, така е.
Нека не говорим клишетата за ревността, породена от превъзходството на другия, как всички неуверени хора ревнуват и тнт. Примерно аз съм крайно уверена в себе си и спокойна. Комплекси нямам, колкото и да не им се вярва на хората, поради простата причина, че знам какви са ми недостатъците - тези, които не са ми допадали, съм ги променила. Тези, които не съм могла да променя, свързани с външността ми(примерно), не ми правят впечатление. Егати, в такъв покой съм с тялото и духа си. Oпределено не съм от ревнивите жени, но пък на моменти дори и на мен ми се случва да усетя леки нотки на ревност, ей така, просто защото е нещо човешко . Който каквото иска да си мисли и да ми обяснява, моментите на ревност са неизбежни, така сме си устроени. И все пак е изкривяване, когато ревността не е в умерени дози, и се проявява без повод. Това вече е грозно.

[anonymous708973]

Личи си обаче кой е бил от обратната страна на барикадата в ролята на "краденото гадже".

Именно защото съм била в тази роля, мога да ти кажа, че и двата пъти съвсем съзнателно избрах да оставя едно момче заради друго. Новото не ме е натискало, манипулирало, крало и няма никаква вина, че се е появил в живота ми, докато аз съм била обвързана с човек, когото новият дори не познава. Единствената, която има вина, съм аз, че съм позволила отношенията ни с новия дотолкова да настъпят, че направо и прекрачат границата, че дори да се замисля да оставя моментния си приятел.
Суперблизки приятелки нямам, защото... дълга история, всъщност. Ако някоя иска да ми се пробва на приятеля, да заповяда. Ако го направи приятелка, няма да ми е в обкръжението повече. Много долна постъпка от приятел е, да, но виновният в случая ще е приятелят ми - той не е вещ без мнение, че да позволи да бъде откраднат.

[anonymous708973]

Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.

Нещо си мисля, че не правиш разлика между ревност и чувство за собственост. И припомни ми, моля те, кой дефинира същността на ревността?
Ревността е свързана именно с неувереност, в която няма нищо лошо, разбира се, ако не говорим за екстремни ситуации.
Чувството за собственост е свързано с гордост.
Аз съм живият пример - не съм ревнива, но имам чувство за собственост - моето си е мое и се дразня, ако му посегнат. Наречи го гордост или егоцентричност, но не е неувереност. Просто мразя нагли хора.(Не намесвам мерките, които бих предприела в случая, защото не са важни.) Неслучайно винаги правя паралел с кучето и маркираното дърво, колкото и натуралистично да е.

[Niakoitam]

Именно защото съм била в тази роля, мога да ти кажа, че и двата пъти съвсем съзнателно избрах да оставя едно момче заради друго. Новото не ме е натискало, манипулирало, крало и няма никаква вина, че се е появил в живота ми, докато аз съм била обвързана с човек, когото новият дори не познава. Единствената, която има вина, съм аз, че съм позволила отношенията ни с новия дотолкова да настъпят, че направо и прекрачат границата, че дори да се замисля да оставя моментния си приятел.
Суперблизки приятелки нямам, защото... дълга история, всъщност. Ако някоя иска да ми се пробва на приятеля, да заповяда. Ако го направи приятелка, няма да ми е в обкръжението повече. Много долна постъпка от приятел е, да, но виновният в случая ще е приятелят ми - той не е вещ без мнение, че да позволи да бъде откраднат.

Ето това, за което говорех.Хората винаги могат да си намерят оправдание за всичко. Може би и аз съм така знам ли? Не мога да се видя отстрани. И понякога се чудя кой ли има полза от принципност и все аз ли трябва да се правя на най-принципният едвали не. В единият случай момчето не било виновно,защото не те притискало (всъщност ако твоя случай не е такъв може и да има донякъде такива случаи,макар че често тези момчета дават бавно и постепенно изигравайки си правилно картите)остава варианта ти сама да си му се хвърлила на врата,което пък и в двата написани от мен варианта показва,че не си държала достатъчно на приятеля си. Дай сега мен като една непозната девойка например от няколко месеца в редките ни засечки ту ме заговаря,ту на танц с нея и нейна приятелка изненадващо ме кани,ту пък ми се усмивка,че и последният път Довиждане ми каза при положение,че просто седяхме на две съседни маси и даже реално не си знаем имената (аз и го знам от хора от обкръжението ми) да се пробвам въпреки,че знам че си била имала гадже,но не го познавам. Знае ли човек може пък и да стане освен ако не ме гласи за една нейна приятелка (другата с която танцувах,че тя повече седеше в ръцете ми),че нещо гледам като съм наблизо току си подшушукват нещо.Най-много малко бой да изяда.Но някакси се запирам отсамосебе си.А за женени да не говоря камо ли пък и с деца.Пък и да се получи нещо си мисля,че винаги ще ми тежи съмнението,че и мен може да ме зарежат заради някой нов пич, с който са се запознали отскоро.Само а отбележа,че за мен една връзка след късане един път, не дай си Боже 2,3,5,10 пъти не е никаква връзка а запълване на свободното време (знам ли някой друг принципен може пък да ме заклейми за тази ми позиция) В другият вариант пък ако приятелка ти открадне приятеля ще е супер долната въпреки,че приятелят ти ще е уж виновният. Не вярвам да го изкараш по-виновният всъщност.
Мога да ти разкажа и за една друга гледна точка на момиче, което познавах.Приятелят и я зарязва 4 пъти заради друго момиче/жена, но освен да го приплюва като го направи и да каже колко гадни курви и кучки има като се върнеше при него(когато той и подсвирне) го обяваше за ангелче непорочно, което едвали не не можалода не се поддаде на изкушението на гадните дяволски курви, които не можели да броят до 2. Отказах се вече да и ги броя пък и прекратихме отношения отвсякъде,но вчера пак попаднах на едно нейно мнение чрез една обща приятелка вметнато така като измежду другото колко готин и печен бил мъжа и.Та така.

[*Shine*]

Имам приятел от 2 месеца и половина. Проблемът е, че контактите с приятелките ми се ограничиха, тъй като той е твърде ревнив. Сърди се, когато излизам на кафе без него, дори по магазините ме придружава. Много го обичам, но се задушавам от вечното му присъствие! Вечер, когато се разделим, задължително трябва да се включа скайпа, за да ми пожелае уж лека нощ. Този контрол ми идва в повече....
Права ли съм да се притеснявам? Как е при вас?

Щом ти идва в повече след 2 месеца, значи надали ще издържиш още дълго, което не е особено чудно :Д
Има си такива хора, както има и такива, които не искат да излизате никъде и да си седите вкъщи и не мож ги мръдна.
Според мен гаджето ти трябва да се събере с некоя, която също ще има желание да си кисне все с него и ще са щастливи заедно.
Ти сега и да опиташ да изгладиш нещата, след време то ще си избие. Но пък може той временно да е толкова обсебен, защото още си му голяма тръпка.
Въпреки всичко, ти не си длъжна да му угаждаш така или иначе. Ти си излизай, пазарувай си с приятелки - той да си се сърди. Какво да не би да те остави заради това?

[Aanonim4eto0o]

Бях на твоето положение преди време..нямах право да мърдам никъде без него..В началото търпях,но до 8мия месец бях откачила от постоянното стоене вкъщи и забраните,не вярявам и ти да издържиш много.Млади сме,искаме да излизаме,да се срещаме с нови хора и да се забавляваме.
Според мен говори с него,ако се поправи ОК.Останат ли обаче така нещата просто скъсай с него,няма смисъл да си похабяваш младостта с такъв типаж

Моя лично не ми забранява да излизам,нито пък аз на него.Имаме си достатъчно доверие за да не го правим.
Хайде успех

[Янархия_съм]

Зарязах го!
Братовчедка ми се върна от Италия за две седмици и ме покани в тях. Вечерта Николай ми вдигна грандиозен скандал как така ходя по гости без него, той ми бил половинка и явно не съм държала на него след като излизам сама. Не можело така да ходя по хорските къщи, ами ако ми се случело нещо, ами ако ме изнасили някой и какви ли не още такива...
Заявих му, че вече не издържам и си тръгнах. Почна да ме гони и да ми се моли, наложи се да тичам, за да хвана такси. Непрестанно ми звъни по телефона, принудих се да го изключа, звъня и на вратата, накрая баща ми го изгони. Не смея да изляза. Майка ми намерила в пощенската кутия лале и бележка. Бележката я изхвърлих без да я чета.
Толкова го обичах това момче, а той развали всичко....