Здравейте,
аз съм на 18, приятелят ми е на 26. Познаваме се от някъде 8 месеца. Първоначално бяхме много близки, бяхме приятели, поне аз така мислех, но той в началото, след като ме поопозна е започнал да се влюбва в мен. След време ми разкри чувствата си, аз като осъзнах какво ми говори се замислих и разбрах, че и аз не съм безразлична и че аз също съм влюбена в него <3 ... В началото на любовта ни всичко беше като в приказките. Смело мога да твърдя, че наистина няма мъж като него - мил,чаровен, забавен, романтичен, сладък, силен, смел, красив - всичко от което едно момиче / една жена се нуждае. Изслушвахме се, разбирахме се, подкрепяхме се. Но после се промени всичко. Почнахме да се караме, но любовта ни е също толкова силна, а може би и по силна от в началото, Караме се, ядосвам го, нагрубяваме се, хиляди пъти сме си казвали "сбогом" и какво? На следващия ден търчим един към друг по-влюбени от всякога. Винаги си се извиняваме за глупостите които сме направили и продължаваме обичайки се. Мога да му простя всички както и той на мен. Сигурна съм че нашето е любов. Но не искам да се караме за щяло и нещяло. Искам да сме както в самото начало, както в приказката искам нашата приказка да продължи. Какво мога да направя за да предотвратя част от споровете между нас? И възможно ли е да продължим с нашата връзка?