Като в приказките трудно може да бъде. Хората имат навика да идеализират нещата, а ние не сме идеални. Ние сме хора, грешим, правим лоши неща. За това сме и хора да си прощаваме, да си поправяме грешките и да се учим от тях.

За да намалите карането или скарването, трябва да разберете, че то не води до нищо хубаво. Това е нещо, което могат да направят наистина малко хора. Въпросът е в това да осъзнаеш, че наистина по никакъв начин, да се караш с някого, няма да допринесе с нещо положително или да излезе нещо положително от него. Когато го разбереш напълно, тогава ще започнеш осъзнато да избягваш споровете и разправиите. Не казвам да не отстояваш позицията си, но тя трябва да се смислена и логична.

Трябва да се научите и на компромиси. Ако доверието е първата тухла във връзката между двама души, то компромиса е втората.

Разбери, че между стимула и реакцията има пространство. Колкото по-умело използваш това пространство, толкова по-рядко ще се стига до скарване и все повече ще вземаш правилните решения. Това се нарича проактивност.

Относно приятелите ти наркомани. Обикновено за човек може да се съди по обкръжаващата го среда. Не казвам, че ти си такава. Просто помисли над това. Помисли и дали това, което правят е нормално и дали ти трябва да си част от него пряко или непряко. Приятелят на един наркоман ще направи необходимото за да се прекрати вземането на наркотици.


Поздрави!


BeTheOne