Отговор в тема
ICE CUBE MAINA
бтв днеска не съм писала продължение ДА ПИША ЛИ
Да ест
И авторката е супер красива
И умна
И има готин задник :3
ТОЧНО ТАКА
Да фак, взе ми думите!Първоначално написано от ОР
АААААААА ми вие откога се познавате
МА АЙДЕ БЕ, ЦЕЛ ДЕН ЧАКАМ
МА ВЕРНО ЛИ
Кои? аз и задника ти ли?
Йес
Още не сме се запознали лично, ама чувам добри отзиви...
Как ве кво се праиш пред другите, снощи нали спа до теб отдясно
Чшшт, бре! Нали се разбрахме всичко да е дискретно! Тука и кака ти Тори чете и "мъжо" ти-фишката...
дубрйе
за задници ли говорите?
Йо, първият разказ добре, но нататък... :/
http://prikachi.com/images/445/7108445g.jpg
Малко плоско, иначе гг
media-cache-ec0.pinimg.com/736x/31/87/34/318734b6bb92881f8b2c7f1e8387844c.jpg
^тва е друга приказка
+++
toz ot Iva po mi haresva
по готино е да ПЛЯКА
vzemi si togava 200 kila nqkoi da ti plqka
говорех за женско
rachel starr
:S
Връщаме се обратно при Пабло и Хосе, във кирпичената къщурка, в Западен Уелс.
На смрачаване, Пабло си беше пуснал щората и настървено тряскаше по копчетата на ЗВЕРСКИ-МОЩНИЯ СИ компютър.
Вратата леко се открехна, като подухна лек ветрец от студения коридор, а носа на Хосе се подаваше изпод малкия процеп, като озърташе очите си като прилеп.
-spi6 li
-taka kato ma gleash? - гневно отвърна Пабло Секскобар.
-vij ne iskah da stava taka....
-m4e i az
Хосе въздъхна тежко и сведе виновно глава.
-samo da go bqh darjal po zdravo
-da,zaebi - отвърна Пабло и се обърна към 70-75 инчовия си мега екран.
Хосе Гарсиа се отдръпна назад от мястото, на което стоеше, и кротко затвори врата.
Свлече се на пода, потънал в сълзи и мъка се застла в сърцето му.
-Ах, де да можех аз, времето да върна,
за да живея, без през деня, аз да посърна.
Сви юмрук и го захапа, за да притъпи пристъпът на плач, докато сълза по сълза, нежно се стичаха по мургавото му гладко лице.
После се изправи и се запъти към кухнята, където се залови да приготвя гаспачо.
А Пабло пишеше някакви странни кодове, от рода на:
>><TrBs.<06.00,20
>><TrBs.<00.60,02
>><TrBs.<=False
>><TrBs.<="OrkestarKristalite.println.00.20.06";
{ seishelskiOstrovi.Kondioeba4a=azsampi4;
}
Замислено се взираше в екрана и дърпаше с уста цигарата си и напаряше като див овчар по копчетата. Изведнъж се опули и видя едно черно петно на екрана, което ставаше все по-голямо и по-голямо.
Пабло се паникьоса, като си мислеше че явно всеки един от пикселите е инстантли е дал фира, но изведнъж те отново светнаха, но в ярко-розова магента.
"zdravei"
Пабло се облещи още повече, като усили тонколонките.
"navqrno se 4udi6 kvo se slu4va, kele6"
Пабло повдигна вежда.
"vijdam 4e mi prai6 seksi pozi no vreme e da se otkajesh"
-Pokaji mi liceto si, geitak.
На екрана излезна снимка на Христо-Господний а.к.а. ГосподЪТ, хванат в крачка с козче и пластмасова чашка с бира в нея, в дясната ръка и лявата ръка.
"A ne 4ai gre6en fail"
"Vij sq"
Вече ясно личеше типичният Господен образ, отблизо.
-Ave mangal ti si sa6tiq kato ot ikonite!
"Predstaq6 li si"
-I kvo iskash ot men? az nikoga ne sma vqrval v teb tva 4 eiska6 da praim video 4atove ne zna4i 4e 6e se slu4i ne6to dori ne mislq 4e imash shans s men vij se kav si pobelql dartak prost.
"MAL4I VE KAUN"
ГосподЪТ мадна и тресна телефонната слушалка в стената.
А при Пабло това означаваше, че просто екранът се върна към първоначалното си състояние.
На свой ред той само повдигна рамене в недоумление, и продължи кода си.
-Bah go v geq ne6tasten!!!!!!!!!111!!!@!!!!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1!
ГосподЪТ закрачи нервно в кръг из мраморната си спалня, опитвайки се да измисли ривендж, на неуважаващия го мехикански простак.
-Sq she mu prata malko malniiki.
Ицката-Господен отвори джама и погледна точно към Западен Уелс, като дръпна един бинокъл от нощното мраморно шкафче и се заоглежда към местностите долу. Най-сетне намери "Постройката" и се озъби злобно насреща й.
Остави бинокъла и отвори другото мраморно шкафче и извади един арбалет, на който със златни букви бе гравирано
"Първо място по стрелба в Димитровград."
и се залови да зарежда арбалета с c4.
-Mamka ti sq 6e ti vzrivq meksikanskata kratunka
-Gospodi, spri!
Христо ГосподниЙ рязко се обърна, а зад него стоеше майка му Мимчето и го гледаше любящо.
-Zapri sa sine, nedei taka
-Ma mamo, toi e pederast - Изплака ГосподЪТ и хвърли арбалета настрани, затичвайки се към майка си. Той я прегърна здраво и заплака на рамото й, докато тя галеше нежно оредялата му побеляла кратуна.
-Ne boi se, tova ne e na4inat da masti6. Nedei s nasilie 4ado Bojie.
-Ama mamoooo toi iska da zavladee sveta!
-K no parvo ela da ti napravq poparka, a posle 6te misli6 softuer, s koito da mu ebe6 maikata :3
-K mamo
И двамата се понесоха към друга част на двореца, в която се намираха кухни, зали за плюскане и други неща.
За нещастие едно гълъбче слушаше на мраморния перваз и отлетя паникьосано, към Земята.
Беше решено да извести това на Пабло, че го чака сериозна заплаха от страна на Ицо-Господний, като прехапа човка и се устреми стремглаво с 400 км/ч.
Напрао свистеше
тоз пернат
геитаг.
А Пабло просто пишеше софтуер за Чалга Генератор, ъпгрейднат до всяка една Балканска симфония, с най-добрите екстри. Смяташе, че това ще му осигури нужните средства, да продължи житейския си път и да припечели малко за кокаин.
В този случай, той си начерта една, две, шест линийки и ред по ред шмръкна всяка, и отново се залови да пише програми.
Изобщо не знаеше какво го чака.
Изобщо дори не подозираше, че при него идваше "едно гълъбче, за да му каже"
и изобщо не беше и мислил, че този гълъб може да говори.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
