Днес се чувствам по-добре.
Има неща, които просто не мога да променя.
Научаваш се да живееш с непроменимото, нали?

Обаче трябва да живея с това цял живот. Да живея със себе си цял живот. Трудно е да приема тази мисъл.

Щастието и радостта, болките и тъгите - всичко това е временно. Идва и си отива, за да направи място за следващото. Когато се случи нещо лошо, това е мисълта, която ме крепи - утре е нов ден, ще се случи нещо различно.

Някои неща обаче ще останат същите. И това е най-тежко.